Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Войник от миналото ли спаси от катастрофа Жоро Александров

Отиде си човекът, който не се страхуваше да пита

Във фаталната нощ журналистът тръгнал към Аспаруховия мост с лаптоп и фотоапарат, за да провери лично какви са щетите от екокатастрофата

Георги Александров ни остави сами да отговорим на въпросите: "Как?" и "Защо?", а после всеки от нас да потърси своята вина за необратимата трагедия

Известният журналист Георги Александров намери смъртта си часове преди най-светлия български празник – на писмеността и знанието. А пръстта го пое в прегръдката си точно на 24 май. Жоро, който не се страхуваше да пита, един от рицарите на журналистиката в чистия й вид – без поръчкаджийство и без евтини сензации, остана верен на себе си и от отвъдното. Остави ни сами да търсим отговор на въпросите "Как?" и "Защо?", а след това всеки от нас да осмисли съпричастността си към случилото се непоправимо. Да разберем кое не е наред, че у нас можещи, знаещи и честни хора приключват по нелеп начин и без време земния си път.

Жоро ни завеща няколко свои разказа, според литератори – дело на талантлив писател. И спомените за един буден дух, непримирим, търсещ и всеотдаен човек и професионалист – журналист и пиар, отново студент по втората си любов след перото - екологията. И най-важното – верен приятел!

Държавното обвинение няма конкретика

дали Жоро е намерил смъртта си при нелеп инцидент, или е взел това решение вместо всевишния.

Досъдебно производство за установяване на причините и обстоятелствата, при които е настъпила смъртта му, се ръководи от Районната прокуратура във Варна. Разследването се извършва от полицай от ОД на МВР във Варна, лаконични са от държавното обвинение.

Знае се със сигурност, че в последната си вечер той е бил в заведение срещу жилището си. Бил е в компания на приятели. Те го изпратили до дома му. Час след полунощ Жоро нарамил раницата си с лаптопа и фотоапарата и напуснал дома си. Поел е към Аспаруховия мост. Заради техниката, която носел, мнозина смятат, че е искал сам да провери сериозността на екокатастрофата във Варненското езеро, предизвикана от спукана преди месеци колекторна тръба.

Разследването е категорично, че няколкото километра до езерото, където тялото му е намерено 2 дни по-късно, не е разменил и дума с някого.

Било е между 2 и 3 ч. призори. По това време няма хора по улиците, споделя пред "168 часа" близък до разследването.

Докъде точно е стигнал и как умеещият да плува Жоро се е удавил във Варненското езеро, все още не е установено. Не са открити и личните му вещи – раницата, лаптопът, фотоапаратът.

На 22 май около 17,30 часа е открито тяло на мъж в плавателния канал под Аспаруховия мост, на около 60 м източно в посока морето. Тялото е разпознато от близките на 39-годишния Георги Александров, които вече са подали сигнал, че той е в неизвестност повече от 48 часа, гласи официалното съобщение.

Причината

за смъртта

е удавяне, сочат резултатите от извършената аутопсия. Установени са височинни травми по вътрешните органи от падане от високо.

Не са открити никакви медицински находки и травми, които да са причинени от насилие върху Александров, заявиха категорично и апелативният прокурор Владимир Чавдаров, и главният секретар на МВР Ивайло Иванов на нарочен брифинг.

Досъдебното производство работи по две основни хипотези – нещастен случай и самоубийство.

Извършен е оглед на местопроизшествието. Назначена е и съдебнохимична експертиза по досъдебното производство. В кръвта на починалия според резултатите от експертизата има наличие на 1,26 промила алкохол и 2,04 промила в урината, съобщи апелативният прокурор.

Разпоредено е на ОД на МВР да установи движението на Александров по минути и часове, както и хората, с които се е срещал преди смъртта си.

Действията по разследването продължават. Два поредни дни водолази на МВР търсят вещите му, но не могат да ги намерят. На места дълбочината на канала, свързващ езерото с морето, е 20 м. Във водата има всякакви неща, изхвърлени от корабите и довлечени от девненската река – отпадъци, техника, включително и перални.

Трудно е да се намери между всички боклуци на дъното това, което търсим, допълва участник в търсенето.

Приживе Жоро беше прям и честен човек. Най-често разследванията му са свързани с криминална престъпност и корупция сред овластени.

Задаваше остри, но правилни въпроси, умен човек, припомнят за него началници в полицията.

Неудовлетвореността му в професионален план идваше често от това, че превъзхождаше шефовете си, смятат негови колеги. На част от тях им бе трудна за упражняване коректността, с която Жоро живееше и работеше.

След "Дарик", СКАТ, БТВ той става главен редактор на електронното издание "Топ новини" във Варна. За седмици, ръководеният от него сайт не само набра популярност, но се превърна във фактор в новинарството.

"Неслучайно покойният вече Милен Цветков правеше само с Жоро или с някой от нашия сайт преки включвания, за да коментираме казуси от Варна", споделят репортери, работили с него по онова време.

Последната година Жоро работеше направо в нелегалност. Преди това беше пресаташе на община Девня. Беше толкова отдаден на каузата хората в общината да живеят добре. Успя с авторитета си да уговори големите икономически субекти да поемат част от разходите за капиталово строителство. Направи невероятни репортажи за исторически и природни забележителности. Упоритостта му и отказът му да търси собствено облагодетелстване му донесоха неприятности. В края на краищата той сам напусна, но помагаше на кмета винаги с каквото може. Неслучайно на погребението му беше целият общински съвет, начело с градоначалника Свилен Шитов, разказва негова близка.

Жоро се отдаде на истинската си страст. Екологията. Записа второ висше. Радееше за чиста природа и среда за живот. Междувременно се оказа, че освен чисто журналистическия му талант Бог му е дал и писателски. Написа няколко блестящи разказа. Критиците са категорични, че има дарба. Той обаче не се стремеше към нея. Споделяше, че за него е важно няколко случки от живота си да разкаже не само на близки приятели, но на много хора, казва приятелка.

Така се ражда разказът "Пришълецът войник"

Жоро споделя едно от изключително силните си емоционални преживявания. Текстът е връщане към спомен, който пресъздава магията на Аврен и чувствата на един тийнейджър в необяснимо преживяване.

"Сюжетът на този разказ следва една реална и добре отлежала поредица от житейски ситуации, разиграли се в рамките на няколко часа - споделя авторът приживе. - През годините съм споделял тази история пред тесен кръг хора, а аз самият не съм държал да я вадя на показ пред широка публика. Първо, защото

исках да

разплета възела

и да намеря логично обяснение за тази странна среща. Едва ли щях да седна да напиша този разказ, ако не изпитвах носталгия към моето юношество, любов към покойните ми леля и дядо и изобщо към цял един свят, който приемах за даденост, а си отиде необратимо. И не на последно място – написах го заради приятелите и роднините, които настояваха, че тази история трябва да види бял свят."

В разказа младеж, прибирайки се в буря по селски път, е пресрещнат от войник със старовремски мундир и оръжие. Непознатият заръчва на тийнейджъра да мине през горска пътека, защото по пътя, по който върви, всеки момент ще минат танкове и ще го размажат. Послушал непознатия, Жоро се прибира жив и здрав в дядовата си къща. На другия ден се оказва, че на същото място е станала тежка катастрофа със загинал. Жоро гледа потресен мястото, на което самият той е щял да загине, ако не го е отклонил появилият се от нищото в гръмотевичната и дъждовна буря войник. Думите на дядо му буквално го отрезвяват: "Умувам, дяда, кой е тоз чиляк, дето си го срещнал на пътя. Такъв войник тука нема и ник'ви танкове не са минували нощеска. Но тоз камион е минал и ей го на... Тоз чиляк ти е спасил живота, дяда, но гал'ба не е бил чиляк – тъй ми се чини на мене..."

Тръпки ме побиха, а Чочо гледаше неразбиращо. Чак сега осъзнах какво се е случило с мен. Ако бях продължил да вървя в лентата на насрещното, този камион щеше да ме размаже на завоя, дори и да се бях качил на бордюра в последния момент. Пред очите ми отново изплува образът на странния войник, мислено се спуснах надолу и прозрях, че "танковете" са били просто една метафора...

А кой беше този войник? Вече над две десетилетия се връщам към онази нощ, рових се къде ли не, но мистериозният възел си остава все така заплетен. Разбрах, че при гръмотевични бури на определени места е възможно да се получи така нареченият съвпад на времеви измерения.

В онази нощ аз със сигурност бях в моето измерение, но този войник сякаш идваше от миналото. А може и да се бе въплътил в нещо познато и достатъчно респектиращо, така че хем да не ме изплаши, хем пък да го послушам", пише авторът.

Жоро винаги е смятал, че в онази нощ е

преживял свръхестествено събитие

Дали извънземни, или ангел хранителят му са се погрижили да оцелее, приживе така и не намери отговора.

Каквото и да е било тогава, в последната му земна нощ не е имало кой да го спаси. Така един млад, интелигентен и честен човек се превърна в обичайна полицейска статистика. Каквото и да е крайното заключение от разследването, то вече няма да има никакво значение, защото нищо няма да промени.

За нас, чийто приятел беше Жоро, неговото място завинаги ще остане празно. На всеки 24 май ние ще си спомняме с тъга за един стойностен и истински човек.

А в спалнята, над главата на моя син, Жоро – където и да си сега, още дълги години ще стои камбанката с трите ангелчета, която му подари, за да бдят над съня му.

Благодаря ти, приятелю!