За да няма интриги, Златка Бончева организирала ден за критики - всяка да каже какво я дразни

Илияна Раева била най-непослушната, но получила урок, който никога не забравя

Понякога чувствах жестокост в желанието й да ме оформи като характер, казва Раева

Строго забранявала да се пие вода по време на тренировки. Гони Галя Рангелова заради нарушение на заповедта

Тя настоява да предаде малките момичета на Нешка Робева

Малцина знаят, че зад феноменалния успех на най-известните ни гимнастички стои треньорката Златка Бончева. Тя е жената, която им показва първите стъпки в грациозния спорт, и човекът, който ги оформя като личности. Винаги обаче е страняла от светлината на прожекторите и затова за нея не се знае почти нищо. Затова “168 часа” се свърза с някои от нейните ученички, които дори смятат да направят книга за нея.

“Златка Бончева е жената, която ми показа първите стъпки във вълшебния свят на художествената гимнастика - сподели Илияна Раева. -

Жената, която ме научи да говоря с топката и обръча,

с цветята, птиците, дърветата и слънцето. Пред нея стоях тихо и смирено. Тя ме научи, че залата по време на състезание е моята сцена и аз съм актриса в спектакъл.”

По онова време Илияна Раева първа от приятелките си се записва на тренировки, но заедно с нея започват и те.

“Бях на 5 г., когато Илияна беше започнала да ходи на художествена гимнастика и покрай нея се записахме аз, Камелия Игнатова и сестра й Лили - споделя пред "168 часа" известната гимнастичка Галя Рангелова, която от години живее в Испания. - Ние живеехме на една улица и си бяхме приятелки. За мен Златка беше като втора майка. Научила ме е на толкова много. Спомням си, че делях времето си на три - вкъщи, в училището и при нея. Личният й живот беше на втори план. Всичко, което правеше, беше в името на гимнастиката. За нея ние не бяхме просто състезателки, ние бяхме нейни деца. По цял ден тя беше в залата и имаше много подготвителни групи.”

Но основните стъпки в художествената гимнастика съвсем не били всичко, което Златка Бончева искала да покаже на момичетата.

“Научи ни на колективизъм, изрядност, дисциплина, човечност - допълва Рангелова. - Все ценни качества. И го правеше по особен начин -

към всяка малка гимнастичка прикрепяше по-голяма,

която носи отговорност и се грижи за нея. Стремеше се да няма разделение между нас. Като треньор беше строга и справедлива, но поемаше нашите грижи и проблеми като свои. Винаги се стремеше да ни вкара в правия път. Страшно мил човек, но винаги държеше на дистанция родителите ни. При нея нямаше подмолни схеми, не можеше да я купиш.”

Златка Бончева била отдадена 100% на гимнастичките. Някои смятат, че това се дължало на факта, че тя не успяла да създаде семейство и нямала свои деца.

“Златка е златната треньорка. Така съм я нарекла - споделя пред "168 часа" популярната гимнастичка Тереза Карнич, която от дълго време живее във Франция. - Бях на 7 г., когато тя ме пое. Беше дошла от Стара Загора. Интересното за нея е, че беше човек, обърнат към личността. Ние бяхме привлечени не от начина й на работа, а от много лични неща. Всяка неделя прекарвахме при нея. Там основно творяхме. През това време тя наблягаше на развитието на другите ни качества - писането, рисуването и всичко останало. Празнувахме всеки рожден ден на някого в групата при нея и задължително правехме картички. Лили Игнатова например ги рисуваше, защото ги правеше много хубаво. Илияна Раева ги пишеше, друг ги залепяше. Освен това подготвяхме и представление. Имахме си говорител,

правехме скечове, малки етюди и танци

Накрая бяха сладкишите. За други празници си теглехме томбола кой на кого да направи и да подари нещо. Е, кое дете няма да отиде при нея и на следващия ден на тренировка? Неделята беше истински празник.”

Любимата треньорка учела гимнастичките да обичат противниците си и да се държат мило с тях. Мотивирала ги, като им четяла изрезки от вестници за успехите на различни спортисти. Въпреки това Златка Бончева била строга треньорка, а първото й правило било никой да не пие вода по време на заниманията.

“Мисля, че тя имаше плеврит и нещо й се беше случило и затова не позволяваше - обяснява Галя Рангелова. - Много беше наплашена, но веднъж бях много жадна и Златка ме хвана как пия вода. Била съм около 7-годишна. Изгони ме от тренировката и от стадион "Герена" до "Сухата река" се прибрах сама, плачейки. Точно тогава

майка ми искаше да ме откаже от гимнастиката,

защото бях по-слаба и след залата нямах сила, винаги бях изтощена. Като се прибрах, майка ми ми каза, че повече няма да се върна. Това за мен беше по-голямото разочарование, но я измолих да дойде с мен и да поискаме извинение от другарката Бончева.”

Според нейните възпитанички именно строгостта на Бончева ги е подготвила за живота както в професионален, така и в личен план.

“Златка беше стройна, руса, със сини очи и само един неин поглед беше достатъчен, за да ни покаже какво не трябва да правим - допълва Тереза Карнич. - Имахме респект към нея, но един треньор, за да е добър, трябва да е строг. Аз също съм треньор в чужбина и мога да кажа, че нейната философия издържа във времето. Само с нейните методи

може да се задържи интересът на децата

Имитирам я и прилагам нейната техника, която създава уникални характери.”

Златка Бончева усещала и лидерските качества у момичетата и затова направила Илияна Раева капитан на отбора. Малкото момиче обаче било доста непослушно и получило урок за цял живот какво значи думата “шеф”.

“Имах безпардонно поведение, бях много властна и Златка Бончева ми даде първия урок, който никога няма да забравя - спомня си съпругата на Наско Сираков. - Заради лошото ми държание тя ме наказа и една седмица другите деца от отбора не говореха с мен. Бях толкова разстроена, че не можех да спя, плачех непрекъснато. Един ден начупих клони люляци от улицата и отидох в дома й. Тогава тя ме покани да вляза и ми каза:

“Илияна, ти си родена да бъдеш лидер,

но за да станеш такъв, трябва да научиш какво е лидерът. Той винаги трябва да е за пример, първи да направи всичко, което иска от другите, той да помага на другите, а не да чака на него някой да му помогне. Лидерът не трябва да се оплаква, не бива да наранява, той трябва да обича силните и можещите и да ги подкрепя.”

Тези думи остават завинаги в главата на 10-годишното момиче и тя спазва съвета на Бончева досега.

“Златка е била безкомпромисна, понякога дори съм чувствала жестокост в идеята да ме оформи като характер - допълва Илияна Раева. - Но същевременно нейната любов към нас беше като топлината на Слънцето, необятността на небето и недостижимата дълбочина на морето. Тя е светица.”

Любопитното в методите на Бончева е, че имала ден за критика.

“Събираше ни в треньорската стая и казваше: “Кой каквото има, да го сподели тук” - спомня си Тереза Карнич. -

Това беше като съдилище

За да няма интриги и клюки, тя ни караше да казваме в очите на всяка какво мислим за нея и какво ни дразни. Често сме излизали разплакани от тази стая, но това ни е помогнало много за израстването ни.”

Благодарение на тези методи на работа Златна Бончева се превръща в символ на спорта и в една от най-добрите български треньорки в художествената гимнастика. Доказателство за това са над 20-те световни и европейски наши шампионки. Всяка от тях била буквално моделирана от Бончева, защото тя била не само треньорка, но и много добър психолог. Въпреки строгостта си успявала да влиза под кожата на децата и да ги прави победители.

Чрез ловката си тактика успява да предразположи Илияна Раева, Тереза Карнич, Камелия и Лили Игнатови, Анелия Раленкова и Галя Рангелова, когато трябва да ги предаде на Нешка Робева в звеното за високо спортно майсторство.

“Беше 1976 г. Бях в болница - разказва пред "168 часа" легендарната треньорка Нешка Робева. - След бойкота на световното първенство през 1975 г. в Мадрид останах без работа. Често ми се случваха подобни щуротии. Тогава при мен дойде председателят на секцията по художествена гимнастика към "Левски-Спартак" Йосиф Ашер. Искаше да ме привлече като треньор и заговори за Златка Бончева, която години наред подготвяла прекрасни състезателки, предавала ги нагоре на по-квалифицирани треньори, но постиженията във високите разряди били незадоволителни. Убеди ме, защото каза, че

самата Златка Бончева настоявала да бъда поканена

и искала точно на мен да предаде децата си. Спомням си добре датата - 26 октомври 1976 г. Излязох от болницата и отидох право на "Герена". Децата ме чакаха в залата, посрещнаха ме построени, поднесоха ми цветя, а след това показаха съчетанията си. Златка ме представи със суперлативи, обеща им, че ще ги направя шампионки. Тогава видях едно дете, което ме впечатли с красивите си ръце, но не бе включено в отбора, защото Златка виждаше в нея определени недостатъци. Беше Анелия Раленкова. Посочих я и попитах защо не е между избраните. Отговорът беше: "Защото няма необходимите качества". Да, но имаше прекрасни, меки и изключително изразителни и красиви ръце. Не ме питайте какво значи това, не бих могла да обясня, но поисках и получих и това дете. Бях й благодарна и за вярата, и за доверието, което ми оказа.”

Златка Бончева продължава да подготвя уникални гимнастички, които по-късно стават шампионки или треньорки. В началото на 90-те години тя се оттегля от този спорт и така прекъсва по-голямата част от контактите си.

Преди години продала апартамента си

и заживяла при сестра си и зет си, когото наричала "брат ми". Започнала да се грижи за него, тъй като не бил добре със здравето. Не обичала да се появява на публични събития и пращала племенника си да й взема наградите за заслужил треньор. На 3 март Златка Бончева навърши 83 г., но вече почти никой не поддържа контакт с нея, защото страда от деменция. Въпреки това някои от възпитаничките й смятат да напишат книга за нея, за да разкажат за уникалните й методи на работа.