Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Свалянето на ДДС и раздаването на пари може да доведе до Виденова катастрофа МУРАВЕЙ РАДЕВ

Има по-лесно решение – 150 млн. лв. да постъпят в хазната, а този бизнес да ги получи директно по определени правила и ред веднага, казва бившият финансов министър

Още акценти:

Когато нещо работи добре, не се пипа. Дори и с благородни на пръв поглед цели

Повече държава - да, ако може, двойно повече, но в публичния сектор. Там има толкова работа

Постът на Горанов щеше да е застрашен, ако не се беше противопоставил на искането за данъчни промени

Държавни бензиностанции са лоша идея. Колко пъти още
ще настъпваме мотиката

- Като сполучлива антикризисна мярка или като опит за отваряне на кутията на Пандора бихте определили намаляването на ДДС от 20 на 9% за ресторантите, г-н Радев?

- Разбира се, че в криза като днешната с толкова много поражения - при това криза с неизвестен край, тази мярка може да мине и за антикризисна. Но в далеч по- голяма степен тя представлява покана за отваряне на кутията на Пандора. Което вече се случва с безбройните искания за намаляване на ДДС на почти всички основни стоки. Аз по принцип съм против диференцираните данъчни ставки. Смятам, че е по-добре данъкът да е неутрален, да има ниска единна ставка и широка данъчна основа, т.е. широк обхват на прилагане.

Нашата данъчна система е една от най-добрите в ЕС. Това го признават както международните финансови институции, така и ръководните административни структури на ЕС. Добре балансирана система, която работи перфектно. Има едни от най-ниските ставки на преките данъци - 10% корпоративен данък и 10% данък върху доходите на физическите лица. На фона на 30-, 40-процентните ставки в някои от водещите европейски държави това си е огромно преимущество.

Когато нещо работи добре, не се пипа. Дори и с благородни на пръв поглед цели. Защото, ако пипнеш самоцелно дори само едно нещо, със сигурност ще повредиш няколко други. Ще поразиш баланса на системата и вместо да изпишеш вежди, може да се окаже, че си извадил очи.

- Да, но ресторантите бяха затворени по разпореждане на държавата за една нощ, не следва ли компенсиране?

- Българската икономика, а и европейската и световната понесоха и продължават да понасят тежки поражения от пандемията. У нас най- тежко бе ударен ресторантьорският бизнес, който принудително бе затворен от държавата и почти 2 месеца и половина не работи. Затова същата тази държава е длъжна да му помогне да стъпи на краката си. Но бе избран лош и рисков начин на подкрепа. Добър за ресторантьорите и лош за всички останали, в т. ч. и за държавата. Защото, ако не се удържи онова, дето е в кутията, може да се стигне до увеличаване на другите данъци. А можеше много по-лесно да се реши проблемът.

- Как?

- Разчетите на данъчните сочат загуба при 9% ставка на ДДС от около 150 млн. лв., които няма да влязат в хазната и ще останат в касите на ресторантьорите - във времето, не веднага. За държавата беше много по-лесно и правилно да не пипа ДДС, тези пари да си постъпят в хазната, където им е мястото, а на ресторантьорския бизнес директно да предостави по определен ред и правила тези 150 млн. лв. сега, веднага и в пълен размер, за да подкара отново бизнеса си. И Пандора да мирува.

- Промените обаче вече са в парламента.

- В случай че парламентът все пак реши да диференцира ставката на ДДС за този бизнес, добре би било да се опита да минимизира щетите върху данъчната ни система. Като изрично запише, че мярката е антикризисна и не е постоянна, а до края на т.г., след което автоматично се връща на старото си ниво.

- Дори да запише това, очаквате ли вредни ефекти?

- Такова решение провокира лавина от допълнителни щения. Ами за лекарствата, за храните, за детските стоки и за каквото още се сетите. Само за два дни от различните политически сили в парламента се внесоха купища предложения за диференцирани данъчни ставки на обща стойност почти 2 млрд. лв. Партийният популизъм, наметнал тогата на национална загриженост, достигна сияйни върхове. А че, ако основният бюджетен приходоизточник ДДС, който вкарва в бюджета 11 млрд. лв., бъде окастрен с 2 млрд. лв., което вероятно ще наложи увеличение на други данъци или увеличение на сегашната обща ставка на ДДС, това не е тяхна грижа. Да му мислят управляващите, а лошият финансов министър да се оправя.

Друг негатив - ако фирма извършва няколко вида дейност, една от които е ресторантьорска, бъдете сигурни, че повечето обороти на дейностите с 20% ДДС ще се пренасочат през ресторантьорската и ще минат с 9% вместо с 20%. Не е трудно. Особено за храните. Оформяш го като кетъринг и забравяш за 20%. Включително за хранителни продукти за вкъщи. Собствениците на фирмата, техните близки, персоналът - всички могат да си купуват храна вместо от супера с 20% ДДС от ресторанта с 9%. Не казвам, че всеки, който може, непременно ще го направи, но се създават условия за легални данъчни измами и допълнителен спад на приходите от ДДС. В резултат на кризата ставаме свидетели на опасно противоречие. От една страна, натиск за намаляване на данъци и отлагане на плащания към бюджета, от друга, все по-осезаем натиск за раздаване на все повече пари, предимно безвъзмездно. Съзнателно намаляваме приходната част на бюджета, сякаш пораженията от кризата не са ни достатъчни, и още по-съзнателно увеличаваме разходната част като за последно. Ако тези две тенденции не бъдат овладени и разумно контролирани, бюджетът на държавата само за няколко месеца ще се срине и ни чака Виденовата катастрофа.

- Финансовият министър демонстративно се противопостави на премиера с подобни аргументи. Предшественикът му Симеон Дянков бе освободен при подобен конфликт. Заплашен ли е Горанов, как бихте постъпили на негово място?

- Финансовият министър не е съгласен с намаляването на данъчната ставка. И не само той, а и почти цялата икономическа експертна общност е против въвеждането на тази ставка. Ако бях сега финансов министър, разбира се, че по същия начин щях да се противопоставя. Дали е заплашен постът му? За да ви отговоря, трябва да се поставя на мястото на премиера. Ако бях премиер, бих казал - постът му щеше да бъде заплашен, ако не беше постъпил така. Неговата работа не е да си пази поста, а да пази финансовата стабилност на страната и да не се съгласява безропотно на действия, които според него могат да ѝ навредят. Мисля, че и Борисов, и Горанов разбират това и си вършат работата колегиално и отговорно, видно от отношенията им през последните дни.

- Управляващите се готвят да създадат петролна компания с държавни бензиностанции. Какво мислите за това?

- Без никакво колебание аз съм против това намерение. Това е лоша идея. Колко пъти ще настъпваме мотиката? Кое държавно предприятие днес работи добре? Държавните железници ли? Може би топлофикациите или държавните и общински ВиК? Или НЕК с милиардните му загуби? Покажете ми едно, което да е прокопсало. Всичките ги издържаме през бюджета с ежегодни явни или скрити дотации.

- Не са ли прави авторите, че така ще се увеличи конкуренцията и с пазарни мерки ще свалят цените на горивата?

- За да разберем колко са далеч от истината, трябва да си изясним един основен, фундаментален въпрос. Въпроса за мястото, ролята и функциите на държавата в пазарната икономика. Човешката общност създаде някога държавата, за да организира и осъществява публични услуги, които не са по силите на отделния индивид. Отбрана, сигурност, здравеопазване, образование и т.н. дейности от днешната бюджетна сфера. С данъците си финансираме държавата, за да ни предоставя тези услуги. Това е смисълът от съществуването ѝ. В социалистическото общество държавата имаше още една основна функция - планиране, развитие и централизирано държавно ръководство и контрол върху цялата икономика. Нямаше частна икономическа дейност. Почти 100% от икономиката беше държавна и кооперативна. Този модел на социалистически обществено- икономически отношения преди 30 г. претърпя пълен провал в целия свят. В пазарното общество държавата продължава да ни предоставя необходимите ни публични услуги. Тази функция се запазва и доразвива. По отношение на икономиката обаче функциите ѝ са коренно различни. Свеждат се до две основни: създава и усъвършенства пазарните правила и регулации. Със закони. Контролира спазването на тези правила чрез съответните държавни институции. Толкова!

- По света конкуренцията между държава и частен сектор работи…

- Ама щяло да има по-голяма конкуренция, ако се появят и държавни предприятия. Равнопоставени - държавни и частни фирми на един терен, висока конкуренция и ниски цени. Глупости. Ще дам пример. Представете си футболен мач, в който по някое време съдиите, т.е. държавата, влязат на терена и заритат топката. И те искат да вкарат гол. Какво става с футбола? Ами няма да има повече футбол. Мач може да има, но футбол вече няма да има.

- Не смятате ли, че държавата абдикира от задълженията си и критиките на социалистите имат основание?

- Управляващите не бива да се вслушват в постоянния хленч на социалистите по този въпрос. След световния крах на социалистическия ред нашите другари изпитват мъчителна носталгия и перманентно правят опити за реставрация на повече държава в икономиката. Това искат. Ами нали го направиха при Виденов. Не им ли стига онази катастрофа? Моето мнение по въпроса е еднозначно. Повече държава - да, ако може, двойно повече, но в публичния сектор. Там има толкова несвършена работа. Тежките, неефективни бюджетни системи отдавна плачат за сериозни реформи. Колкото повече държава там, толкова по-добре. В икономиката обаче - не! Защото мотиката ни чака.

- Категоричен сте, че създаването на държавна петролна компания е безполезен ход?

- Не само безполезен, но и вреден ход. А причината, която авторите на идеята изтъкват - прекомерната хегемония и вероятни картелни договорки по веригата производство (или внос)- данъчен склад - бензиностанции, едва ли би се премахнала с предоставянето на държавата на допълнителни несвойствени функции. Вярно е, че сега една компания - “Лукоxл”, е постигнала смазващо предимство пред всички конкуренти в първите две звена - производството и складирането на горивата, а в третото - бензиностанциитеq държи около 30%, като така се е превърнала в едноличен хегемон на този пазар. Но вместо държавата да се впуска в подобна авантюра, би могла просто да прекрати хегемонията. Нали е съдия в пазарната икономика? Да прекъсне връзката между трите звена на горивната верига - производство, складиране, бензиностанция. Билоq като забрани на един участник да оперира в повече от едно от тези звена, било, като рязко намали участието му в поне две от звената. Има достатъчно възможности и различни варианти, с които хегемонията да бъде прекратена. След което конкуренцията ще си свърши работата. И няма да ни се наложи утре да си издържаме стотина държавни бензиностанции. По-младите ви читатели сигурно не помнят, но през 1998 г. се справихме успешно с големи мутренски фирми, като забранихме едновременното извършване на охранителна и застрахователна дейност.

Интервю на Румяна Денчева