МОМЧЕ, ти си следващият Жиба или Клей Стенли! Имаш всичко необходимо, за да бъдеш волейболна звезда!"
Това са думите, които 12-годишният Пиетро чувал всеки ден допреди няколко години.
Треньорът го прегръщал бащински, взирал се сериозно в очите му и отсичал: "На теб разчитаме да влезеш в националния отбор, да прославиш школата ни!"
Животът на Пиетро изглеждал като сбъдната мечта. Обичал волейбола и живеел за него. Докато станал на 16 години и с притеснение започнал да забелязва, че съотборниците му - считани довчера за аутсайдери, стърчат с половин глава над него. Без значение колко усилия полагал, Пиетро все по-често започнал да се озовава на пейката. Накрая станал твърда резерва. С тъга наблюдавал как при мрежата се "закотвят" тромави и непохватни момчета, които обаче "растат като гъби". Така дошъл денят, в който треньорът му казал: "Не си достатъчно висок за волейболист, Пиетро. Сбогом!"
 

И разбил мечтите му

Днес несъстоялият се "нов Жиба или Клей Стенли" е на 19 години. Висок е 187 см. Играе футбол в италиански отбор от любители. Минава за един от високите в тима. И нещо много важно: мрази волейбола до дъното на душата си!
"На 16 години за пръв път осъзнах, че волейболът може да съсипе живота ми. Създаде ми комплекси за цял живот. Накара ме да се чувствам нищожен, дори да се пропия за известно време. Този спорт те унижава не защото си мързелив и некадърен, а само защото не си висок. Волейболът дискриминира!, споделя в популярен волейболен италиански сайт Пиетро и допълва: Затова футболът е по-обичаната и популярна игра. Защото дава шанс на всички деца не само да мечтаят, но и да постигнат мечтите си. Жерар Пике ("Барселона", 200 см) е много добър футболист, но и "джобните" Марадона (166 см) и Лео Меси (170 см) са гениални! А футболът е дал възможност на всеки от тях да се докаже!"
 

Историята звучи позната

на много момчета и момичета, обичащи волейбола. Позната е и на родителите им. Не са един и двама тези, които са чували нощем сълзите на децата си, "отрязани" от любимия спорт. Не са малко родителите, обвиняващи себе си и гените на фамилията за несъстоялото се волейболно бъдеще на наследниците им.
Аржентинският журналист Матиас Роса също е наясно. През последните години работи усилено по темата. Някога и той тренирал волейбол. В един момент го застигнала съдбата на италианеца Пиетро. Пред "168 часа" Роса сподели мотивите, които го карат да търси промяна в ситуацията.
"Проблемът е сериозен. Много родители в страните, в които волейболът е сред популярните спортове и привлича много деца в залата, са сигнализирали Международната волейболна федерация за това. Обвиненията в дискриминация не са едно и две. Родителите твърдят, че волейболът
 

убива самочувствието

на децата им и им оставя белег за цял живот", обясни пред "168 часа" Матиас Роса.
Проблемът е налице не само при подрастващите. Дори утвърдени състезатели се оплакват заради ръста. Преди три години посрещачът на "Лукойл" Мартин Пенев (висок 194 см) показваше наистина отлична игра на полето. Бившият селекционер на националния отбор Мартин Стоев обаче смяташе, че Пенев е
прекалено нисък
за поста, на който играе и трябва да го преквалифицира в либеро! В момента подобни дискусии се водят и за други двама национали-посрещачи: Николай Пенчев (192 см) и наскоро повикания в представителния тим Теодор Скримов (190 см). Според някои и двамата са прекалено ниски, което можело да се окаже проблем. В същото време Скримов разбива скептиците на пух и прах, като вече втора година прави фурор в неколкократния шампион на Франция "Пари волей".

Родители и треньори да не дават напразни надежди

"168 часа" потърси коментар и от треньори в детско-юношески школи (ДЮШ) в България.
"В професионалния волейбол - особено при селекцията за националния отбор, ръстът определено има значение. Но ние в школата на ЦСКА досега дете не сме върнали. Има изследвания, по които може да се направи прогноза колко ще порасне детето. След това идва голямата отговорност на родителите и треньорите. Те трябва да преценят трезво физическите данни на малките и да не им дават напразни надежди. Дипломатично да им подскажат какви са вариантите. Жалко е, когато мечтите на по-ниските деца се разбиват заради липса на далновидност у възрастните", сподели пред "168 часа" треньорът от ДЮШ на ЦСКА Веселин Иванов.

FIVB обмисля старта на профилига до 1,90 м

ПРОБЛЕМЪТ с обвиненията в "ръстова дискриминация" накарал Международната федерация да търси решение.
"Преди две години FIVB анонсира, че ще стартира дивизия - за високи до 190 см състезатели. До ден днешен не е стартирала и хиляди деца получават жесток шамар. Изритвани са от волейболните школи заради ръста и се сдобиват с комплекси за години напред", разказва аржентинският журналист Матиас Роса. Въпреки отлагането на лигата, Матиас е убеден, че тя няма да остане само празно обещание.

Звездите към по-дребните: Не се отказвайте, има място и за вас

АКО някой "дребосък" се промъкне в елитния волейбол, то за него е отреден въведеният преди години пост на либеро. Тоест състезателят, който посреща противниковия начален удар и обира най-ниските топки на полето.
"Ако не беше въведен постът "либеро", със сигурност нямаше да съм волейболист. Навярно щях да се ориентирам към футбола", призна пред "168 часа" националното либеро Теди Салпаров, който е 185 см.
Колегата му във френския национален отбор и в елитния италиански тим "Монца" - 175-сантиметровият Жан-Франсоа Екзига, също не крие, че е имал колебания към кой спорт да се ориентира.
"Започнах да тренирам волейбол на 6 годинки. Знаех, че съм прекалено нисък и нямах планове да ставам професионален волейболист, но после въвеждането на поста "либеро" ми даде тази възможност", разказва пред "168 часа" Жан. Но признава: "Да, волейболистът на този пост трябва да се примири с факта, че няма да е този, който отбелязва точките и обикновено е любимец на феновете. Въпреки това бих окуражил всички ниски деца, които обичат волейбола, да не се предават. Либерото е много отговорен пост и професионализмът на състезателите се цени."
Факт е, че и Теди Салпаров, и Екзига са любимци на феновете, въпреки че не са топреализатори. И двамата са известни с особен "пирует" - при отбелязана точка Теди скача върху 202-сантиметровия Матей Казийски в националния отбор, а Жан - върху 206-сантиметровия Шон Рууни в "Монца". "Това не е специален ритуал, свързано е с емоцията на полето. Обикновено скачам върху състезателя, отбелязал важна точка и Шон много често се оказва в тази роля. Но ако и аз бях 206 см, нямаше как да правим това шоу за публиката. Ето че ниският ми ръст е предимство", усмихва се Екзига.
Феновете на "Монца" са го кръстили "Малкият дявол". "Приемам го като комплимент", горд е французинът. Той е от не многото състезатели на поста "либеро", които редовно са избирани за най-полезни играчи (МVР) на решителни двубои. "Ако искаш да постигнеш мечтата си, винаги има начин", категоричен е Жан.

И Рууни бил дребосък

В БИОГРАФИЯТА на 206-сантиметровия Шон Рууни има любопитен момент на тема "ръст".
Шон започнал да се занимава с волейбол чак на 17 години. Дотогава се пробвал в голфа, баскетбола. Имал сериозен проблем във втория спорт - оказал се нисък! ". С голфа имах добри постижения, но в баскетбола бях по-нисък и слаб от останалите", разказва Рууни.
По време на Олимпийските игри в Пекин през 2008 г. когато САЩ спечели златните медали, телевизията СВS направи шеговити портрети. Срещу името на високия днес 206 см Шон пишеше "Искал да се занимава с баскетбол, но бил дребно, хилаво хлапе. Решил да тренира волейбол, защото има мрежа, която го пази от противниковите състезатели".