Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Преди имах

И ПО СРЕДАТА Е ВСИЧКО

А така завършва моята нова стихосбирка "50 стихотворения", събрала най-доброто, което съм писал от 2003 до 2020 година.

ПРЕДИ ИМАХ

Преди имах мощно сърце, което нощем ме будеше с

бумтенето си – както едър, пиян мъж нощем блъска с

юмруци вратата и буди жена си.

Имах здрав стомах, във който спусках по

хранопровода цели кошове добра храна и силни

напитки, или пък когато забравех – не спусках нищо

по седмица – и пак оставахме добри другари

И имах жаден черен дроб, готов да преработи

алкохол, токсини, черна жлъч – достатъчни, за да

изтровят всички живи организми в голямо, тихо

езеро.

Преди имах полов член, който се вдигаше в атака

като отличен боец, готов да умре за велика и

истинска кауза, презрял опасността, промъкващ се

ловко из непознати и диви полета, където стърчат

белите кости на много загинали бойци като него.

Имах две ръце, но все едно имах четири, така се

чувствах – с едната държах отворена книга, с другата

ковях пирони, с третата стисках чашата си, с

четвъртата приглаждах небрежно косата си.

Имах и послушни крака, които ме носеха на изток,

почти до ръба на Земята, откъдето изгрява Слънцето,

когато му се прище да погрее, а после – на запад –

там където привечер небето приятно ръждясва на

червени и жълти ивици.

Преди имах очи, с които само гледах да видя нещо:

златист бръмбар, гола жена, мишка шмугваща се в

дупката си, светлина в прозореца на изоставена,

зловеща стара къща – за да подскоча повече от

метър – от изненада и вълнение.

И имах уши, които не различаваха щурците от

автомобилите, песните от предсмъртното хъркане,

фученето на вятъра от фученето на въздуха в гърлото

ми – всичко за тях беше лудешки, забавен шум от

Света.

Преди имах зъби, език и устни, с които отхапвах,

всмуквах, облизвах, целувах, леко докосвах

всичко: мед, лед, стоманени цеви, влажни кучешки

носове, прясно месо, затоплени от слънцето круши,

меки женски вратове и студен зимен въздух.

Преди имах мозък, който пазеше спомените ми –

тъжни и сладки, измисляше игриви танцуващи

мисли, поддържаше равновесието на тялото ми,

регистрираше всичко и създаваше чувства и изводи.

Преди имах Свят, в който всички хора ми бяха бащи

и майки, жени деца и племенници, братовчеди,

дядовци и баби, роднини и познати, другари и

приятели, братя и сестри; съществата пърхаха,

скалите се покриваха с мъх, всичко се въртеше.

Преди имах живот, който не разбирах, а изследвах,

изучавах и анализирах, учудвах се, плувах в него,

гмурках се, изскачах за да вдишам въздух, после пак

се гмурках, за да разглеждам сенките във глъбините

му.

Преди имах, казвам ви, много полезни неща.

А сега имам само бял лист и удоволствието да си

спомня и напиша за тези неща

всичко това което

написах.

*Калин Терзийски във фейсбук