Не позволявайте на никого да ви убеждава, че това е немислимо, елитите ни провалиха

През 1933 г., когато нацистите идват на власт, френският писател Жулиен Бенда пише своя дискурс към европейската нация, като призова европейците да се съберат около споделените си универсални ценности и срещу надигащите се чудовища на национализма. Докато Европа вървеше към убийството на своята душа и своя народ, мнозина се осмеляваха да мечтаят за невъзможното.

Бенда не беше сам. Манифестът Вентотен, един от основополагащите текстове на европейския федерализъм, е изготвен през 1941 г. На фона на руините през 1946 г. Чърчил говореше за "Съединени европейски щати". Прераждането на Европа би било немислимо, ако пламъкът на европейското единство не беше поддържан жив през този най-мрачен час за континента.

Въпреки че предизвикателството, наложено от COVID-19,

може да се сравни с война,

за щастие, сме много далеч от убийствения сценарий от онези години.

Въпреки това настоящата криза раздели още повече европейците. Разделенията растат - независимо дали са между Изтока и Запада, по отношение на демокрацията и върховенството на закона, или между Севера и Юга, когато става дума за икономическата солидарност.

Разпадането на Европейския съюз се прогнозира от години. Но Европа не се нуждае от колапс, за да умре. Европа умира, когато просто свива рамене, когато се провежда политиката "нацията на първо място". Дезинтеграцията не е единично събитие, а по-скоро процес.

Съграждани, националните ни елити ни провалиха и ние трябва да спасим идеала за обединена Европа.

Призоваваме ви всички да поемете водеща роля и... и да се създаде Европейски граждански конгрес за бъдещето на Европа. Един обединителен пункт за

всички желаещи

да се противопоставят

на разпадането

Ние, обезверени граждани на Европа, сега трябва да се организираме за невъзможното: Европейска република, в която всички граждани са равни независимо от националната принадлежност. Където не се поставя въпросът защо някои получават щедри помощи и достъп до изключителни здравни грижи, а други са оставени в мизерия и препълнени болници.

Не е ли точно това кръстопътят, на който

днес стои Европа?

Готови ли сме като граждани на Европа да предприемем необходимата стъпка към подобна институционализация на солидарност, така че българин и финландец, германец и италианец да се ползват от една и съща социална защита, да са с една и съща икономическа подкрепа и да плащат едни и същи данъци?

Готови ли сме да създадем за първи път в историята една нова демокрация, която да отговори на глобалните предизвикателства? Готови ли сме да го направим, когато е необходимо, дори срещу нашите собствени национални правителства?

Нуждаем се от единно европейско социално осигуряване, общо благосъстояние, което гарантира човешкото достойнство и сигурност независимо от националността.

Испанците не трябва да гледат на заплахата от безработица с по-голям страх от холандците

Гърците не трябва да гледат на перспективата за хоспитализация с по-голямо притеснение от германците. Liberte, egalite и fraternite, а не сигурността беше мотото на Френската революция, която е културното и политическото наследство на всички европейци!

Нуждаем се от впечатляваща програма за екологична и икономическа трансформация. Не можем да позволим някои страни да се давят в дългове, докато други бъркат нашия съюз с комисия на акули, даващи заеми, докато средата колабира.

Нуждаем се от модернизирана обща данъчна система за нашите компании, както и за нас като европейски граждани. Съвременните европейски нации са изградени чрез централизиране на силата на данъчното облагане. Днес обаче протича обратният процес, когато европейските държави играят една срещу друга заради мултинационални корпорации, които отказват да плащат справедливия налог. Един

общ европейски данък върху големите активи,

върху преразпределението... общ данък върху печалбите на мултинационалните компании биха изградили ново, на широка база данъчно облагане, като се възстановяват ресурси, които понастоящем са недостижими.

Не позволявайте на никого да ви убеждава, че това е немислимо. Особено за нашия континент, който непрекъснато показва, че силата на гражданите може да направи невъзможното възможно.

(Със съкращения, статията е публикувана в "Гардиън".)

* Лоренцо Марсили е основател на Европейските алтернативи, а Улрике Геро е директор на Европейската лаборатория за демокрация.