Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Дневник на карантинното съжителство

Дневник на карантинното съжителство.
Оксфорд, Vol. 2

Понеделник

- Мат, какво искаш за закуска?
- Палачинки! Но без яйца и глутен.
...
...
Преглътнах няколко кръшни шопски попържни. Влязох в кухнята навъсена като каубой във вражеска кръчма и чевръсто смлях брашно от триците за овесена каша, забърках го с намачкан банан, ябълково пюре, масло, бакпулвер и ванилия. Опържих няколко изненадващо смилаеми сплескани бухти, които двамата щастливо и безаварийно ометхоме с мед и кисело мляко.

Mission accomplished.

* * *

Вторник

- Мария, какво искаш за закуска?
- О, нямам претенции.

...В последствие си дадох сметка, че подобен либерален подход би могъл да се окачестви като недалновиден.

Приблизо половин час чаках. През вратата на кухнята до мен достигаха енергични тиганни перкусии, сеизмичен тътен от отваряне и затръшване на хладилник и накрая:

- Мария?
- Да?
- Струва ми се, че нещо не е наред.
- С кое?
- С олиото.
- Какво му е?
- На бутилката пише оцет.
...
...
Юнашки преглътнах първите четири възклицания, които ми дойдоха на ум. Да ви кажа, откакто живея с англичанин, цял ден само това правя. Броя до десет, после до двайсет, после до осемстотин. Само и само да няма охлузвания по крехките клонки на тази божурено-незабравчена душевност. Адски е изтощително.

Влязох в кухнята с изражението на закоравял покерджия. В развалините около печката се въргаляха опаковки от вратни пържоли, гъби, спанак и лук. Закуска, каза той. За отряд кръстоносци с глисти ли, почуди се тя.

В тигана действително имаше известно количество месо в нюансите на конска тор, плюс разнообразни чепки овъглена целулоза. Въздухът ухаеше силно на пърлена сланина и ябълков сайдер.

Мат бе сграбчил виновното шише оцет за гърлото и изглеждаше сякаш наистина му мисли злото. Това рядко срещано изражение - кръстосани на Х вежди, невидими устни и яркоцикламена окраска по бузите и ушите - обикновено е запазено само за шофьори на мощни коли, които го засичат на кръговото. А, и за стопани, които не разчистват изпражненията на кучетата си от нашата алея.

Започнах да режа хляб (безглутенов, естествено, Господ да ми е на помощ) и да го мажа с лютеница. Стоически отбелязах:

- Не страдай. Месото ще го броим мариновано и ще го изядем в сандвичи с лютеница, та и да киселее, няма да личи. Винаги е добре човек да разнообразява гастрономическите си изживявания.

- Преди да те срещна нямах гастрономически изживявания и не съм сигурен, че ми липсваха. Като се замисля, и оцет нямах. Буквално никога не съм притежавал бутилка оцет и не разбирам как и защо се сблъсках с такава толкова късно в своя житейски път.

- Ама като те открехнах на баница, суджук и лютеница не рева, а? - изръмжах аз на български.

- Какво?

- Нищо.

- Не беше нищо. Подиграваш ми се, че не различавам олио от оцет и съм живял цял живот под стъклен похлупак, нали?

- Не. Това на български щеше да ми отнеме много повече думи, отколкото изговорих. Но, да си кажа право, това щеше да е следващият ми залп на английски. Благодаря, че ми го спести.

- Впрочем, за какво се използва оцетът?

- Имаш предвид извън химическата атака над нищо неподозиращи пържоли?

- Мария.

- Има хора, които го пият за здраве.

- Иииу! За Бога! Не ми казвай, че го пиеш? Аз не мога да те склоня да идваш на джогинг с мен, а ти пиеш оцет! За ЗДРАВЕ!?

[Не пия оцет, естествено. Но пред перспективата за джогинг с Мат - "Защо се бавиш! Не спирай! Не е ли ПРЕКРАСНО да се къпеш в ендорфини!" - и антифриз бих пила.]

- Нека този, който не пържи гъби в оцет, хвърли първия камък.

С тези думи оставих принцесата и граховото зърно, търкалящо се самотно из черепната й кутия, да търка безутешно тигана - и се оттеглих да закуся с топка фъстъчен сладолед в кафето.

Mission: Impossible.

*От фейсбук!