Да не бързаме с паметници и други знаци на памет за Милен Цветков. На 6 май пада извънредното положение, което дава възможност да направим изпращане, макар и пак с дистанция. По мое скромно мнение - и като си спомням Пушкин - най-добрия паметник е този неръкотворния - да излезем извън искането за конкретно възмездие на конкретното лице и да променим Системата, която произвежда подобни убийци.

Маските се свалени, което е малкия проблем, големият е че хората продължават да мълчат, защото ги е страх.

Журналисти, поне номинално, предпочитат да бъдат "мисирствани", забравили за професионална чест и достойнство.

Изобщо паметта за него е в нашите дела, които чрез вътрешната ни промяна, променят света около нас.

За да има утре повече Миленовци около нас и да не остане неговия пример самотен знак за пропилян живот на цялото едно поколение.

Именно за този знак за памет си струва да се работи. Другото е мимолетно.

*Oт фейсбук!