Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Уволняват архитекта на Съдебната палата, за да назначат зет на министър

Проектирал още “Царска Бистрица” и крилото на парламента, откъдето влизат депутатите

Архитектът, проектирал Съдебната палата в София, е уволнен заради противоречия с министъра, когато грубият строеж на сградата е почти готов. На мястото на проектанта е назначен зетят на друг член на правителството.

Миналия месец в средите на магистратите избухна скандал заради заснетия в монументалната постройка клип с нецензурно съдържание и разголени сцени и тогава всички, които не бяха влизали в палатата, видяха грандиозните фоайета, витражи, мраморни колони и зали.

Ето какво пише в автобиографията си арх. Пенчо Койчев за отстраняването си:

“Какво е говорил по мой адрес Качаков (министърът – бел. ред.)

в строителната комисия не ми е известно, но на 13.09.1933 г. получавам заповед "предвид свършването на строителния сезон се уволнявам" и мястото ми се заема от архитект Папазов, мой помощник и зет на министър Бояджиев".

Бояджиев оглавява Министерството на просветата. Но роденият в Дряново архитект има принципни несъгласия с министъра на благоустройството Качаков, който според документа назначил неявяващи се на работа надзиратели. Койчев трябвало да им подписва надниците.

"Политическото и стопанско положение на страната в това време беше много критическо, работите по този строеж се извършваха винаги под страх всеки момент да бъдат спрени – разказва още архитектът на Съдебната палата. - Партизанщината се ширеше в най-широки размери, особено 1932-1933 г. Министър Качаков

искаше от мене да охранва свои партизани,

като ги държеше на постройката без да има нужда от тях, а аз да заверявам надниците им."

Един ден Качаков бил в отпуск. На поредната докладна на архитекта кои работници ги няма, заместващият министър Бояджиев директно ги уволнил. Така, когато титулярят се върнал от Обзор, останал изненадан. И предприел контрамярка – изгонил Пенчо Койчев. Към онзи момент железобетонният скелет е завършен, започнала е каменната облицовка, покрив обаче още няма.

Като цяло сградата на площ от 8500 кв. метра и застроена площ 48 000 кв. м е струвала 200 милиона лева заедно с вътрешното обзавеждане, когато след 12 години работа е завършена през 1940 г. Тогава 1 грам злато е струвал 92 лв., т.е. общата стойност е приблизително 22 тона от ценния метал.

В основите на палатата са излети тонове железобетон,

за да покрие 1,2 метра височина, тъй като почвата отдолу била песъчлива. Изградили два подземни и 6 надземни етажа. Отвън конструкцията е покрита със сиенитен цокъл и облицована с врачански бял варовик. Съставена е от хипостилни зидани колони, преминаващи през три етажа.

В своя скица на Съдебната палата арх. Койчев пише, че

за проекта на основния хол

е използвал

златната църква

край Преслав.

"Изтеглил е главните стълби напред във входния вестибюл и вместо един хол е създал два хола един над друг - пишат Стела Ташева и Мария Давчева в сборник, посветен на арх. Койчев във връзка със 140-годишнината от рождението му през 2016 г. - Един хол – в партера, който минава на височина и през първия етаж и около който са наредени шест заседателни зали за службите на мировите съдии.

Втори хол, който се намира във втория етаж, минава през третия и четвъртия етаж и около него са наредени шест зали на Окръжния съд и една голяма съдебна зала. В четвъртия етаж, над централния вестибюл, се намира трети, по-малък холатриум, около който са наредени четири зали за службите на Върховния съд. Две зали в галерията на Окръжния съд и две зали в западното крило на четвъртия етаж ще обслужват Апелативния съд."

Още с влизането посетителите са впечатлени от контраста между черните мраморни стълбища и белите балюстради, а между пилоните и поясите от зелен мрамор в големия хол се извисяват бели сводове.

Пет големи врати от масивен месинг

са разположени на главния вход, съставени от по шест масивни квадратни пана и две по две увенчани с арка от трапецовидни пана.

"Стълбището - широко и елегантно, блести. Всичко е облицовано с мрамор. От лявата страна на входа има стая за портиер и за гардероб, предназначен за публиката – пише през 1940 г. "Вестник на вестниците". - До стълбището — голямо антре от където се влиза в широк вестибюл. Отпред се разстила голям хол — чакалня, а в страни — две стълби водят към етажите. Стените на хола и стълбите са облицоваии с италиански мрамор, а пода и самите стълби — с полиран черен гранит."

Парапетите и полилеите са бронзови,

а върху прозорците има стъклопис.

Стените са облицовани с полирана дървена ламперия, а таваните са гипсови.

Специално помещение на партера е предвидено за касата на всички съдилища. Архитектът е помислил и за сигурността на постъпващите от такси левове.

Вратите са покрити с железни решетки

и са снабдени с механизъм, при който, ако вътре влезе крадец, да се заключат, докато не дойде полицията. Разбира се, когато касиерът натисне копчето за алармата и така блокира изхода.

Сейфовете за парите, ценностите и документи за дела от особена важност са два масивни шкафа, изработени от стомана.

В подземието на Съдебната палата е оформено скривалище. Много скоро след построяването на монументалната сграда то влиза в употреба. Около 13 ч. на 10 януари 1944 г. София е бомбардирана от антихитлеристката коалиция и много софиянци се скриват именно в бункера на магистратите. При мощната атака е уцелен североизточният край на сградата, при което е пробит покривът и са разрушени две от бетонните плочи, но останалите са непокътнати.

В това време семейството на архитекта, проектирал Съдебната палата, е

евакуирано

в Княжево

Във вилата на фолклориста и литературовед проф. Михаил Арнаудов е настанена и друга фамилия - на пианистката Лили Атанасова, съученичка на дъщеря му Златка.

Лили и синът на проф. Пенчо Койчев – Борис, се познават от Берковица, където той е лекар на студентската колония. По-късно не пропуска нейните концерти. Ето как описва тези музикални часове Блага Димитрова: "За д-р Койчев, най-верният поклонник на пианистичното изкуство, още по-бледен от обикновено поради вълнението, понякога с един очилат приятел (бъдещия писател Димитър Димов) седеше омагьосан и без да забележим, е хвърлял по някой поглед към младото момиче Лили Атанасова, негова избраница."

Думите на

Блага Димитрова

са цитирани

в сборник за пианистката. Заради бомбардировките младата дама се озовава под един покрив със сина на архитекта на Съдебната палата. Малко след това двамата решават да се оженят тайно, без да казват на родителите си. Сключват брак само в компанията на кумовете и още двама души в княжевската църква.

Когато току-що венчаната двойка излиза от храма, виждат арх. Пенчо Койчев, който се разхождал. Младоженците се скрили и той не ги видял. Но след това проф. Михаил Арнаудов му казал какво се е случило и архитектът "от изненада седнал на близката ограда", пише в сборника за Лили Атанасова. Разбира се, след като се окопитил, я приел за своя снаха.

Това се случва в края на кариерата му, по време на която освен Съдебната палата архитектът е проектирал преустройството на северното крило на Народното събрание, откъдето влизат днес депутатите, както и мавзолея параклис "Св. Георги Победоносец" в Плевен, посветен на загиналите руснаци в Освободителната война, Съдебната палата в Русе, санаториума за туберкулозно болни в с. Искрец, гимназии, институти и много други сгради.

В работата си обичал да използва български национални мотиви. Любовта си към фолклора пази още от родното си Дряново, въпреки че баща му е бил известен сред съгражданите си като напредничав човек.

Генчо Койчев внесъл петрол в града.

Местните изпаднали в ужас, като видели огъня, тъй като си светели с лоени свещи. За да ги убеди, че няма да умре, занаятчията глътнал от газта.

Години по-късно в една от най-известните си сгради арх. Пенчо Койчев ще вложи елементи от българската възрожденска архитектура. През 1910 г. за строежа на двореца "Царска Бистрица" на Боровец го наема царица Елеонора, втората съпруга на цар Фердинанд.

"Намирайки рационализъм и голяма естетика в българското строително и декоративно изкуство, и царицата понеже много ценеше българското народно изкуство, по нейно желание и съгласие приложих това изкуство както в архитектурно, така и в декоративно отношение в широк мащаб, особено българското резбарско изкуство по врати, тавани, стълби, стени, камини и пр. – пише в автобиографията си арх. Койчев. - За тази работа бях любимецът на царицата и бях отрупан с нейното внимание и подаръци."

Той е бил добре приет и в средите на наследника на цар Фердинанд.

Негов приятел е бил Елин Пелин,

който имал приказка с цар Борис III. Пенчо Койчев влизал в т.нар. кръжок на българановците – интелектуалци, които издавали сп. "Българан" и се срещали в гостилница "Средна гора" - на мястото на днешното Министерство на финансите на ул. "Г. С. Раковски", разказва внучката на архитекта Невена Койчева в сборника за 140-годишнина от рождението му. В този кръг са участвали Елин Пелин, осъденият впоследствие от Народния съд карикатурист Александър Божинов, артистите Сава Огнянов и Васил Кирков. Бил е познат с Иван Вазов, Пейо Яворов, Пенчо Славейков и Петко Тодоров.