Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Поезията за некролози е ниша, която все още не е добре разработена

Приятели, мисля, че поезията за некролози е ниша, която все още не е добре разработена и смятам да нагазя в тоя бизнес.

Сега се запознавам с най-добрите образци в жанра:

„Добрите хора нивга не умират

Не се превръщат в пепел или дим,

Те винаги оставят светла диря,

И честен път, по който да вървим“.

Това парче много се харчи, абсолютен хит е от десетилетия. Не става ясно само защо не вървим по тоя честен път, ами продължаваме да се правим на тарикати.

Друг популярен рефрен на некроложната поезия гласи:

„Смъртта не пита кой е млад и стар

изгаря всеки в нейния пожар.

Остава въглен да гори,

където падне - вечно да боли!“

Чак па вечно… Нашият народ има поговорка „Войник и мъртвец се помнят 40 дни“.

Някои автори изпадат във възторг през делото на мъртвеца и го сравняват с вулкани и природни стихии:

„Смъртта понякога е твърде жалка,

животът непосилно груб,

а в черната прощална катафалка

лежи звезда, наместо труп.

Пред погледа вулканен стълб се вдига,

вулкан от подвиг и копнеж,

и видиш: цялата земя не стига

едно сърце да погребеш!“

Но моят личен фаворит в некроложната поезия е този шедьовър:

„В града на мъртвите е тихо,

Спи спокойно вечния си сън ти, Михо“

*Иво Сиромахов във фейсбук