Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Защо всички се питат: Изкарах ли COVID-19?

Масовата психоза, че вече сме го преболедували, ни спасява от по-страшни последици

Изкарах ли COVID-19? Ще ме хване ли, или ще съм от щастливците, които ще ги подмине? А може би е протекъл безсимптомно, така че въобще не съм разбрал? Тези въпроси си задават страшно много хора в България, а вероятно и навсякъде по света.

Известни, както и не толкова познати личности, приятели и колеги разказват, че вече са го преболедували и какво са чувствали. Едни са сигурни, че

такъв

тежък вирус

никога

не е имало.

Кашлицата им не минавала, независимо от това какви хапчета или сиропи пиели. Задушавали се в продължение на няколко нощи до две седмици. Други смятат, че не било нищо особено, преживявали са и по-страшни инфекции.

Всъщност дойде ли зима, неизбежно се стига до следния разговор: "Пази се, че върлува "мнооого гаден грип". Сякаш някога е имало приятен вирус.

Но разликата сега е, че всеки има точна картина в главата си и обяснение кога и как се е случило самото заразяване с новия коронавирус, какви са били симптомите и как се е справил със заразата. При това - без да се наложи да отиде в болница и преди изобщо в България да се заговори за мерки против инфекцията.

Ето затова преди два-три месеца не е знаел, че е COVID-19, но сега вече е сигурен.

Един разказва, че бил в Милано през декември,

друг - в Китай през ноември, трети - на ски в Австрия, четвърти чакал с часове за трансферен полет на огромно летище и после заразил близките си.

Дори и да не са сигурни, че са прекарали зловещия COVID-19, започват да говорят тихо и заговорнически, че са хванали нещо много странно, каквото никога не им се е случвало.

Дали наистина толкова българи са преболедували страховития вирус, и то преди първите доказани случаи у нас? Отговорите на този въпрос може да са няколко.

Вариант I -

има една категория хора

хипохондрици,

които автоматично

“се разболяват” от всичко,

което чуят. Не са пипнали само това, за което не знаят, че съществува.

Няма да забравя как през 90-те години някои хора на преклонна възраст, слушайки, че от СПИН се умира, се притесняваха дали и те няма да свършат от този синдром. Вярно е, че днешната зараза е по-опасна и информацията тече отвсякъде за разлика от тогава. Но това само налива вода в мелницата на хипохондриците.

Вариант II - COVID-19 действа объркващо. Разбираемо е. Постоянно изникващите нови и по-нови симптоми те карат да си мислиш, че каквато и болка да те сполети, може да е от блокиралата цял свят инфекция. Каквото и да ти се е случило, все ще е в списъка с ефекти върху тялото.

Може би

засега само зъбобол

не сме чували като симптом.

Тези мутации, при които болните ту кашлят, ту се задушават, ту им се гади, ту имат определена температура, ту губят апетит, ту имат афти, ама не точно класически вид, дават храна на въображението. И понеже всичко се върти около коронавируса, е нормално да приемем всяка настинка, грип или простуда за новата инфекция.

Вариант III - те или някои от тях наистина са го прекарали. И това е добра новина, защото, ако много хора бяха минали през инфекцията, вече щяхме да имаме колективен имунитет. Но резултатите от тестовете на полицаите и на жителите на Банско показват доста по-различни данни. От 1016 униформени едва 7 показаха, че имат антитела, а от местните в зимния курорт - от 334-ма проверени заразени са 28.

Вариант IV - не са го преболедували, но

подсъзнателно им се иска лошото да е минало

и животът да се върне към нормалния си ритъм. Значи коронавирусът не е толкова страшен, щом са го преживели. Изградили са си защитен механизъм срещу психическото напрежение от дългото очакване ще ги хване ли. А и не се знае още колко време ще продължи тази игра на котка и мишка. Приемат желанието за реалност и си внушават, че са спасени. Това е също положително, защото, както казват, оптимизмът заздравява имунната система.

На този етап няма как да знаем със сигурност дали сме прекарали, или не заразата, освен ако не се тестваме за антитела. Но пробите не са толкова масови. А баба Ванга вече я няма, за да каже колко от нас са преборили вируса и да предрече колко още предстои да се заразят. Мисълта, че сме го преболедували, ни спасява от много по-страшни последствия, които постоянният страх може да ни докара.