Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

БКП крие страшна зараза на границата през 1972 г. Хората в България не разбират за опасността Имамът Ибрахим Хати (вдясно), от когото тръгва заразата.

Югославия обявява военно положение заради избухване на епидемия от шарка

Страшна зараза вилнее до границата на България през 1972 г., но никой не разбира за нея. Отдавна изтребената в Европа едра шарка атакува Югославия и на 16 март там е обявено военно положение.

У нас обаче за първи път се прилага тактиката, която ще бъде използвана и по времето на избухването на атомната централа в Чернобил. Всичко се покрива и почти никой не разбира за трагедията при съседите, освен в селата в пограничните райони, където има българи.

И без това отношенията между Народна република България и Социалистическа федеративна република Югославия са обтегнати и това улеснява задачата. Влаковете минават през нейна територия
със запечатани вагони. Тировете пък карат продукция главно за СССР, като това означава, че са през Румъния. Дунав мост се използва и за останалия износ към Западна Европа.

Югославия пламва заради 38-годишния имам Ибрахим Хоти от Дамджане, село до Паковица. Той отива на хадж в Ирак, където има огнище на заболяването от Афганистан. Прибира се у дома на 15 февруари. Най-вероятно е минал през България, защото по това време не е имало толкова полети. Чувства се доста отпаднал, но мисли, че всичко е заради дългото пътуване с автобус. Разбира, че е болен, след като му излизат пъпки, има температура, но след два дни е напълно здрав, защото преди тръгването си е направил ваксина.

На 3 март обаче се разболява учителят в Паковица Латиф Мумджич, който е пристигнал току-що в града. По принцип няма директна връзка с Хоти. Вероятно е заразен от някой негов приятел или роднина или просто са се разминали на улицата.

След два дни отива в болница, като лекарите се опитват да го лекуват с пеницилин. След като шарката е вирус, това е неефективно. След още два дни брат му го кара в Чачак, на 150 километра на
север от градчето. Оттам с линейка е закаран в Белград, след като състоянието му се влошава.

На 9 март Мумджич дори е показан на студенти по медицина като пример за атипична реакция към пеницилин, твърде вероятно обяснение на състоянието му. Вечерта обаче той получава няколко вътрешни кръвоизлива и умира.

В смъртния акт е вписано “реакция към пеницилин”. Всъщност той вече е бил болен и от него са заразени 38 човека, включително 9 лекари и сестри, като 8 от тях ще починат по-късно.

Само дни след смъртта на Мумджич 140 случая на шарка избухват в
Косово.

Реакцията на правителството е светкавична. Обявява се военно положение на 16 март. Мерките включват санитарни кордони на селата и махалите, КПП-та по пътищата, забрана за публични събирания, затваряне на всички граници и забрана за всички неважни пътувания. Нещо подобно като днес с кризата с КОВИД-19.

Хотелите са национализирани, като в тях са държани над 10 000 човека, които са били контактни, а отпред се сменят военни патрули, за да не избяга някой.

Братът на Мумджич показва симптоми на шарка на 20 март. Едва тогава медицинските власти се усещат от какво е умрял Латиф. Нарежда се реваксинация с подкрепата на Световната здравна организация. “Почти цялото население на Югославия от 18 милиона човека е реваксинирано”, пише в отчета.

В Белград пристигат най-известните специалисти в битката с вируса - Доналд Хендерсън и Дон Франсис.

Американецът Доналд Ейнсли Хендерсън се смята за човека, който е освободил света от това заболяване. Той разработва и националните програми за борба с шарката. Заради това получава 17 научни степени по цял свят, както и Президентския медал за свобода, най-високото отличие на САЩ.

Доналд Пинктън Франсис също е американец, който е работил по три епидемии в кариерата си. Освен с шарката той се справя с ебола, а в момента разработва и проекти за борба със СПИН. Франсис е жив и е на 77 години. Той е първият в света, който установява, че HIV е инфекция. Фрасис е и един от героите на филма “А оркестърът продължава да свири”, който бе пуснат през 1993 г. от НВО и спечели наградата “Еми”. Той е по книгата на журналиста на “Сан Франциско Кроникъл” Ранди Шилдс. Матю Модин е в ролята на Франсис, който е един от главните герои и води битка с колегата си Роберт Гало (изигран от Алън Олда), откривателя на HTLV (човешкия Т-клетъчен вирус на левкемията). Двамата влизат в конфликт, след като става ясно, че Франсис е контактувал с екпериментален материал с Франсоас Бар-Синуси и Люк Монтание от института “Пастьор” в Париж, които получиха Нобелова награда за откриването на HIV.

Двамата американци са приети дори от маршал Йосип Броз Тито, който по това време управлява Югославия. Това още повече влошава отношенията със СССР и неговия най-близък съюзник - България.
Към средата на май епидемията е овладяна и държавата се връща към нормалния живот. По време на кризата 175 човека са заразени, а 35
умират.

През 1982 година известният югославски режисьор Горан Маркович прави филма Variola Vera за живота в болница по време на кризата. Част от сериите на “Шарка 2002” по Би Би Си също са посветени на кризата до границата ни.

Сега положението е доста по-зле. Събрия има 5318 заразени и 103 жертви, Словения - 1248 и 61, Хърватия - 1741 и 34, Македония - 974 и 45, Черна гора - 251 и 2 и Косово - 423 и 3.