Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Данчо Лазаров най-после призна за мениджърските интереси около националния по времето на Силвано Пранди. Нещо, за което БФВ мълчеше две години и не отговаряше на въпросите на
Данчо Лазаров най-после призна за мениджърските интереси около националния по времето на Силвано Пранди. Нещо, за което БФВ мълчеше две години и не отговаряше на въпросите на

 

"168 часа" е единствената медия, която търси истината за т.нар. "трансферни такси", събирани от БФВ при издаването на международен трансферен сертификат.
На състезателите, "вързани" с българки клуб, БФВ прибира по 1500 евро, а на свободните агенти - до 10 хил. евро. Неколкократно "168 часа" се е обръщал за коментар към шефа на федерацията инж. Данчо Лазаров, но той не намери за необходимо да отговори. За сметка на това преди дни даде пространно интервю във в. "24 часа", в което заяви, че "няма български състезател, който да плаща 10 хил. евро", но не обясни защо. А отговорът е, че 99,99% от родните волейболисти щат не щат вече са роби на български клубове! Преди месец "168 часа" изнесе стряскащата статистика: от всичките български волейболисти зад граница само Матей Казийски, Тони Зетова и още две състезателки с двойно гражданство, са свободни агенти! Обвързаните с договор състезатели, освен 1500-те евро на федерацията, плащат и по около 40% средно от парите си на клуба, към който се водят. Защото наистина просто се "водят" там, някои от тях не са играли и 5 минути за споменатите отбори. Което е нарушение на всички международни правила, но от БФВ явно се надяват никой в FIVB да не разбере!
Цитирайки решение на Върховния административен съд, Данчо Лазаров смята, че тези 1500 евро били прибирани съвсем "законно". Решението на съда обаче казва, че БФВ няма право да се занимава с уреждане на трансферни права, тъй като се притежават от състезателите или клубовете, с които имат договор. Никъде не става въпрос за федерацията. От БФВ обясняват, че прибираните от тях хилядарки в евро били "административни такси", но размерът на административните такси се определя от направените за издаването на съответния документ разходи. Странно какви толкова големи разходи има федерацията, принуждавайки волейболист да подпише лист хартия, че ги е оценила на цели 1500 евро! За сравнение - издаването на лична карта, международен паспорт и прочие рядко надвишава 100 лв. дори при експресни поръчки!
По думите на Лазаров "таксите от 1500 евро", които БФВ прибира, били "едни от най-ниските". Интересно с кой държави е правено това сравнение. След разговор с чуждестранни състезатели "168 часа" установи, че едни от най-високите такси са в Сърбия - 900 евро. Във Франция са 120 евро. В Испания - около 100 евро. В САЩ състезателите, които не са национали, не плащат почти нищо. Таксите за националите са различни в зависимост от отбора, но пак рядко надвишават 500 евро.

В СПОМЕНАТОТО интервю г-н Лазаров заявява,

че разследването на "168 часа" за трансфера на бременната му приятелка Любка Дебърлиева в "Динамо" Казан и странното съвпадане на този трансфер с вероятността наставникът на отбора да стане национален селекционер, били "свободни съчинения". Г-н Лазаров пропуска да сподели, че в два поредни броя му бяха изпращани въпроси по темата, на които той не отговори. Защо тогава не казахте, че това са "свободни съчинения", г-н Лазаров? За да обсъдим детайлите един по един. Например как през лятото на 2010-а започват преговорите между трайно контузената Любка и "Динамо". След седмица тя е назначена за треньор на женския отбор на "Левски", но трансферът й в Русия си се движи. Или как в началото на 2011-а се разбира, че Дебърлиева е бременна, но трансферът продължава да е в ход, а по същото време треньорът на "Динамо" е фаворит за национален селекционер? И как номерът на сертификата на трансфера на бременната Любка се появи точно в деня, в който трябваше да бъде обявено името на новия треньор?

Любка Дебърлиева
Любка Дебърлиева