Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Как ладата на Вълчо Камарашев отнесе гнева на децата заради брилянтния му другар Ташев

Хвърля оставка заради Леон Даниел, но го задържат в Бургас, събират се пак с режисьора години по-късно

Актьорът е роден във Видин случайно, още като ученик в Х клас атакува ВИТИЗ и влиза

На сърце винаги му е бил епизод с Кръстю Македонеца от лента за Яворов, сцената е действителен спомен на македонски комита

Другарят Ташев паркира пред блока. Вкарва колата си в едно тясно място, където иначе децата от квартала играят и копнеят да превърнат тези няколко квадратни метра в баскетболна площадка.

- Махайте се бе, лайна! - изревава Ташев на хлапетата, които му се пречкат. А те моментално му вдигат мерника.

По всичко личи, че сцената е повече от реалистична и въздействаща, защото се запечатва силно в съзнанието на малките зрители, които гледат “Войната на таралежите”. Скоро след излъчения епизод от петсерийния филм актьорът Вълчо Камарашев излиза от вкъщи, за да се метне в колата си и да отиде в театъра. И какво да види - на жълтата му лада комби е написано с боя “лайно”. Ей, тоя Ташев, каква беля му нави на главата. Артистът, изглежда, е надминал себе си в ролята и се оплаква от станалото на режисьорката на “таралежите” Иванка Гръбчева. Тя го съветва да събере децата и да им обясни, че той не е същият човек. Камарашев така и прави - извиква хлапетата от квартала и подробно им разяснява как другарят Ташев е измислен образ от филм, който няма нищо общо с него.

Кой колко е разбрал в онзи момент така и не става ясно, но пък няколко дни по-късно колата е прясно боядисана от бащата на едно от момчетата.

С над 100 роли на театралната сцена и над 90 в киното Вълчо Камарашев си отиде на 82 години по време на извънредно положение. Обичаният актьор ще бъде кремиран, а кризисните обстоятелства заради COVID-19 налагат траурната процесия пред тленните му останки да бъде отложена за след 13 май. Очаква се за сбогуването с Камарашев да се завърне от САЩ и неговата дъщеря Мина. Наследницата му от много години живее в Щатите, след като завършва Класическата гимназия у нас и е приета в Браун юнивърсити, като се дипломира със специалност “Модерни изкуства и медии”, а после се омъжва за Джейсън - американец с руски корени.

Приживе Камарашев не криеше гордостта си, че и двамата му внуци носят български имена - Николай-Алексей и Сашо-Момчил, макар и да са далеч от родината.

Самият актьор е отраснал до морето - бургазлия, който обаче съвсем случайно се ражда във Видин. Майка му се качила на пътнически кораб от Бургас заедно с баща му, който бил моряк, но край дунавския град синът им решил, че му е време...

Нетърпелив да играе, още в училище Вълчо обиква театъра. Участва в драмсъстав, организиран от учителката му по история. Всяка година правят по 2-3 представления, а Камарашев е забелязан и става част от миманса на професионалния театър на Бургас. Там започва да си краде много рано от тънкостите на занаята.

Дръзва още преди да завърши X клас, да кандидатства във ВИТИЗ. И е приет! Ректорът Д. Б. Митов му обяснява, че си заслужава мястото, но го заставя да подпише декларация, че ще завърши като частен ученик средното си образование. И така: “Довиждане, Бургас! Здравей София!”

Дипломира се с актьорско майсторство при проф. Филип Филипов заедно с Виолета Бахчеванова, Васил Стойчев, Живко Гарванов, Петър Славов, Надя Савова, Светла Дочева и др.

В института се запознава и със своята бъдеща съпруга Виолета, която по-късно става преподавател в НАТФИЗ. Двамата са в един курс, а след завършването тя работи в Сливен, а той е разпределен в Бургаския театър. Все пак минават под венчилото - актьорът и театроведката.

Ето че системата връща отново Камарашев при морето за още няколко години. Още тогава той взема една тетрадка, съвсем новичка, където започва старателно да си записва всички свои роли и участия, за да не забрави след време някое. И пише: “Барабанчица” на Афанасий Салински с режисьор Юлия Огнянова; “Аве Цезаре, моратури те салутат” с автор и режисьор Вили Цанков... И т.н. Десетилетия по-късно тази износена вече тетрадка ще пази стотици изяви в театъра, киното и телевизията.

Със завръщането си в Бургас освен всичко Вълчо започва да събира в едно читалище хора, които да подготвя за кандидатстване във ВИТИЗ. Така именно той е човекът, който помага на големия режисьор Георги Дюлгеров за влизането му в института. И двамата - бургазлии и почти комшии. Дюлгеров влиза в актьорски клас, а после се прехвърля в режисурата.

“Забравете тази измишльотина за положителния и отрицателния герой. В живия човек доброто и понякога лошото вървят ръка за ръка.

Светците са само в Библията, а престъпниците трябва да са в затвора.”

Това припознава за цял живот като своя философия Камарашев от любимия си режисьор, учител и приятел Леон Даниел. И е допълвал неговите думи: “Всеки прави грешки. Някой - по-малко, друг - повече, но ако можеш да ги поправиш, е добре.”

Заради Даниел още през първата си година в Бургас Вълчо се проявява като бунтар. Пиесатата на режисьора “Сизиф и смъртта” е спряна от горе, а той - извикан в София да отговаря пред партийното ръководство. Три дни по-късно Камарашев и други негови колеги от рано сутринта чакат завръщането на режисьора на гарата.

Отваря се вратата на вагона, но Даниел се разтреперал, като ги видял, и се дръпнал назад, а Вили Цанков излязъл напред и им казал: “Спокойно. Леон го уволниха. Ние с Юлия (Огнянова) си подадохме оставките. Вие ще решите какво да правите.”

И така, наред с Вълчо, една група от 25 души също си подава оставката. Камарашев обаче не го пускат да си отиде, защото по закон трябва да изкара целия срок на първото си разпределение.

Леон му казва, че двамата отново ще се срещнат и ще работят заедно. Така и става. Преди това обаче имат да изтекат едни 2 години в Русенския театър, един сезон в Пернишкия и 20 години в театър “Сълза и смях”. През 80-те Даниел кани Камарашев в Театъра на армията, където съвместната им работа е незабравима за актьора.

Освен с Леон Даниел там е работил с голямо удоволствие с Крикор Азарян, Красимир Спасов, Николай Ламбрев. В Театъра на армията той остава до пенсионирането си, но не спира да играе и след това, защото желанието у него не угасва.

В киното неговата звезда изгрява, когато е 30-годишен, в “Черните ангели” (1969) на Въло Радев. Следват “Демонът на империята”, “Тримата от запаса” и още, и още...

Преди години, когато се вижда с Никола Анастасов, Камарашев няма как да не отбележи, че двамата са останали последни от двете тройки от хита на режисьора Зако Хеския. От тримата бойци от запаса е останал само Кольо (Анастасов почина през 2016 г.), след като си отиват Парцалев и Господинов. А само Вълчо е останал от тримата офицери след смъртта на Стойчо Мазгалов и Васил Попилиев.

В младостта си Камарашев се снима трескаво и няма време да бездейства, защото на година се правят по двайсетина филма и има много работа за всички. Актьорът участва в редица от любимите детски филми, като активно работи с режисьорката Иванка Гръбчева.

От богатата палитра от образи, в които се превъплъщава, единствено не му се удава да влезе под кожата на любовник. Относно ролите за артистите е казвал: “Ние сме като младите булки - седим и чакаме да ни изберат.”

На сърце най-вече винаги му е била една сцена с героя му Кръстю Македонеца, приятел и съратник на Яворов от Илинденско-Преображенското въстание, в лентата “Дело 205/1913”. Никога не забравя монолога си, заснет в Стария Пловдив. В сцената един глас се провиква: “Господа, пред вас е убиецът на Лора.” Кръстю кипва. Спира файтона, вдига капрата, бърка да извади револвера, а слепият Яворов го спира: “Сопри се, Кръсте, сопри.” И тук Камарашев проговаря с гласа на Македонеца:

“Море, войводо, мозъкът ми вньетре на макье ме псуйе, а ти пак: “Сопри се, та сопри.” Един банков чиновник, един мърсолко ке кажуе на един поет и войвода убиец, а язе да дремам на капрата! Така ли сакаш? Свет не е тоо божио свет, а боклук! Сопри се, Кръсте, сопри.

Кога бех малечок, баща ми ми плака веднъж во руците и ми кажуеше: “Балканският полуостров, Кръсте, е столнината на адот и ти баш тук ли найде да се пръкнеш!?”

После подкарва файтона.

Актьорът е толкова впечатлен от текста, че пита Свобода Бъчварова как го е измислила. И веднъж тя му споделя, че това е спомен от действителността. Докато пишела сценария, обикаляла и търсела материали. Тогава в едно село, Долен или подобно, живеели само македонци, а тя намерила един човек, който пред нея отворил стар сандък с пожълтели тетрадки от баща си (комита). Именно там, в тези безценни архиви, била описана тази случка.

В по-късните си години Камарашев е разпознаваем за по-младите и с участието си в популярна тв реклама, като от малкия екран всеки ден по няколко пъти е питан от Христо Гърбов: “Мезиш ли, мезиш ли, дядо попе?”, а той на свой ред му отвръща: “Тази шунка не е от месо бе, серсемино!”

По това време по адрес на него и много негови колеги се коментира, че са принудени да се прехранват с халтура. А Камарашев знаеше, че хората на новото време търсят в киното и телевизията повече забавлението, отколкото друго. Казвал е, че колкото и да е труден животът и да не стигат парите, човек трябва да запази духовното в себе си и да се усмихва.

И често цитираше Лорънс Оливие: “Артистът не се пенсионира, артистът просто умира. Той работи, докато е жив.”

Действително Камарашев посреща дори 81-вия си рожден ден, докато снима малка роля в сериала за БНТ “Румбата, Роналдо и аз”. Въпреки това не се изявява много за телевизия през последните години, като само Любо Нейков го връща на малкия екран за малко с епизодични участия в “Столичани в повече” и в “Откраднат живот”.

Съпругата на актьора Виолета призна, че той си е отишъл, без да се мъчи много, въпреки че е имал много болежки в последно време.

И надали Камарашев е съжалявал за нещо в живота си, защото е признавал, че не е бил устроен да мисли негативно за миналото.

“И да е имало нещо лошо, вече съм го забравил, защото с годините човек разчиства паметта и помни само доброто.”