О, Музо, възпей оня... спасителен чат от времената коронни!

Придавайки античен патос на тихата ни схватка със социалната изолация, правим отчаян опит да разхлабим примката, която тя затяга около душите ни.

В домашната корида с копнежа ни за свобода, елегантно прокарваме аления плащ на семейното благополучие по рогата на връхлитащите ни страсти с надеждата да останем цялостни. И в този танц с непреодолимото политаме върху крилата на чата, за който няма карантини, полицейски ленти и табута.

Изграждаме виртуални дружинки от съмишленици, с които оцеляваме в джунглата от (дез)информация. Запалваме факлите на сърцата си, за да видим лицата и осветим пътя си.

Откриваме силата и безсилието на думите. Условността и смразяващата бездна на разстоянията. Осъзнаваме как в съзнанието си създаваме реалността и колко лесно е да се пробуждаме от нея на зазоряване.

За да се изправим спокойни и по-мъдри пред настоящето, в което единствено изковаваме безценните си мигове.

*Румен Бостанджиев във фейсбук