Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Фаза 2: Избавлението

Второто извънредно положение няма да мине само со кротце и со благо, трябва ни хоризонт

Първото извънредно положение внесе вихрушка от емоции в душите на напълно неподготвеното население. Като в “Стига фира” на “Ъпсурт” бяхме в “ранен стадий на изненадани удавници”. Редуваха се крайни състояния: апатия, пристъпи на истеричен смях, объркване, панически атаки, недоверие, съмнения, пак

панически

атаки, смях…

Съпротивата срещу социалната изолация в крайна сметка бе успешно преодоляна “со кротце, со благо и со малко кьотек”, както е казал Ляпчев.

Държавата излезе с военни униформи и цялата си строгост, спусна забрани, отправи заплахи, внесе страх и дисциплина. Но в същото време имаше противотежест - културни дейци отправиха вълнуващи послания, ведри тела показаха спортни упражнения за хол и канапе, реки от рецепти се дадоха за първо, второ и трето, завъртяха се филми за къде-къде по-голям апокалипсис, страшни смешки с генерал Мутафчийски буквално запълниха карантинното време.

И така, докато се обърнем, с тази балансирана програма първото извънредно положение почти изтече. На 14 април започват нови извънредни четири седмици изолация, заплахата от световна икономическа криза вече е неизбежна, всяка поява на щаба

вдига кръвното

и изпотява

дланите,

настъпва пикът на депресията.

Този път обаче центърът не може да ползва същите пропагандни средства. Второто извънредно положение няма да се закрепи с аеробика и потискаща статистика за броя на заразените и починалите по света и у нас. Колкото и изплашена да е нацията, търпението ѝ има предел.

Наши сънародници разказват, че дори в Швейцария, чиито граждани са сред най-дисциплинираните в света, още в началото на мерките срещу коронавируса се наблюдавали масово неподчинение и игнориране на заплахата. Полиция изгонва младежи от парковете, те се връщат. Казват им, че скоро ще настъпи адът, а те нехайно продължават да се шляят по улиците, пък да става каквото ще. Пределно ясна и лесно обяснима реакция пред рестрикциите, инстинктивен стремеж към опазване на свободата.

В една крайно любопитна статия със заглавие “Как “черната смърт” завладя Балканите” се казва следното: “Непонятният за обикновения жител характер на болестта води до нейното мистифициране и определяне като Божие наказание. Това води до загубването на доверие във владетелската и църковната институции, които в качеството си на медиатори между средновековния жител и духовния свят допускат появата на болестта. В очите на средновековния човек фигурата на управляващия е тази, която е поставена от Бога с неговата благословия и като негов посредник носи отговорността за случващото се с държавата.”

Статията е посветена на чумната епидемия през втората половина на XIV век, но обществените рефлекси от средните векове са си все същите в условия на големи кризи.

Днешната власт навярно е наясно с всичко това. Независимо от степента на заплахата хората трябва да бъдат правилно мотивирани, в противен случай спират да се подчиняват, обезверяват се и анархизмът взема връх. Не епидемията, психическият натиск и попарените надежди разрушават и без това крехката система.

Затова второто извънредно положение не може да мине със същата програма –

властта трябва

да заговори за

избавлението

Да даде хоризонт! По-убедителен от маските и шлемовете.

Не че задачата е лесна, но и самото управление изисква специфични умения. Дори в момента, ако не гледаш новинарските емисии, а се заровиш в морето западни и източни сайтове, ще откриеш цели камари обнадеждаваща информация.

Буквално всички фармацевтични компании, от най-малката до най-голямата, са впрегнати в денонощно търсене на решение. На липсващия фактор! Лекарството или ваксината. Има медии, които на няколко часа ъпдейтват данните, цитират на какъв етап се намират проучванията, какви срокове дават лабораториите…

Идеята, че разковничето може да се крие в 100-годишната детска ваксина срещу туберкулоза, БЦЖ,

обиколи

планетата

мълниеносно

Главно американски и австралийски учени са се заели да имунизират лекарите на първа линия в борбата с коронавируса, за да се уверят дали БЦЖ наистина укрепва имунитета и спира заразата. От друга страна, СЗО вече е задействала програма за намирането на ваксина, в която участват седем или осем държави. Германците обявиха, че ще бъдат готови в началото на есента, китайците твърдят, че вече я имат, американците се кълнат, че са на една ръка разстояние.

Но до масовата аудитория, която ползва основно телевизията като информационен източник, тези новини не достигат.

В нашия щаб има достатъчно специалисти, които могат да се разгърнат в правилната посока, да обяснят на хората какви са опциите, на какво можем да се надяваме и на какво не, какво правят нашите учени, руските, европейските… Повече не може да се минава с “Рано е да се каже, този вирус все още е непознат за науката...” Напротив, все по-познат става.

На този етап от пандемията експертизата на учените е решаваща не само за оцеляването от проклетия COVID-19, но и за психическото здраве на хората.

На обществото трябва да бъде внимателно обяснено, че появата на липсващия фактор не е утопия, а въпрос на обозримо бъдеще. Усилията на цялата планета са съсредоточени в убиването на вируса, агенциите по лекарства приемат само проекти, свързани с коронавируса, и нищо друго. Всички вирусолози, биолози, епидемиолози и прочее експерти работят денонощно. И докато заразата навън вилнее, в лабораториите се извършват чудеса.

Това трябва да достига до масовата аудитория, постепенно

да замени

таблиците

със заразени

и умрели,

диаграмите, заплахите и цялото мракобесие. Второто извънредно положение трябва да повдигне завесата, ако иска да постигне целите си. Задача, за която се готви вече от месец насам.

Както е добре известно, големият капан, в който попадат участниците в “Биг Брадър” (един от най-атрактивните социални експерименти в света) не са толкова затвореното пространство и липсата на информация за живота навън – отнетият хоризонт ги мачка. Затова изперкват и изваждат на показ най-тъмните кътчета на душите си и пак по тази причина във всички издания психолог чака в готовност да угаси бесовете. Защото отнетата перспектива убива дори и в мирно време. И те го знаят!