Затварянето на къщите беше мярка, взета за първи път, както разбирам, по време на чумата през 1603 година при възцаряването на Джеймс I. Правото да се затварят хората в собствените им къщи е било дадено със закон, гласуван от парламента и озаглавен „Закон за милосърдна помощ и напътствие за лица, заразени от чума“. На този именно закон кметът и градските съветници основаваха заповедта, която издадоха на 1 юли 1665 година, когато броят на заразените в Сити беше малък: имаше само четири случая в деветдесет и двете енории. Някои къщи в Сити бяха затворени и някои болни бяха изпратени в болницата за чумави отвъд Бънхил Фийлдс по пътя за Айлингтън. Та благодарение на тези средства, казвам, докато общо в града умираха по хиляда души на седмица, в Сити умираха само двадесет и осем и през цялото време, докато траеше чумата, Сити остана по-здравословно място, отколкото коя да е друга част на града.
Даниел Дефо
"Дневник на чумавата година"

*Коментарът е от фейсбук