Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Турски милиардер арестуван за тероризъм в Истанбул

На фона на пандемията с коронавирус арестът на милиардера Мубариз Мансимов Гурбаноглу остана почти незабелязан. Шефът на групата компании "Палмали" и според някои бизнес партньор на семейството на президента Реджеп Ердоган бе задържан във връзка с обявената за терористична организация на Фетула Гюлен. То се води от Истанбулската служба за борба с тероризма и организираната престъпност. Според сайта oxu.az. Гурбаноглу е бил спонсор на Гюлен.

52-годишният бизнесмен е роден в Южен Азербайджан и е посещавал съветско военно училище, но е турски гражданин от 14 години. Според сп. "Форбс" състоянието му преди няколко години е $1,2 милиарда. Той е собственик на над 220 петролни танкери в света, с които превозва суров нефт през Черно море. Целият му бизнес е концентриран главно в Турция. В социалните мрежи се появиха публикации, че зад задържането му стои Азербайджан. Според него арестът му е част от тайно споразумение между световни енергийни гиганти и турски прокурори.

Гурбаноглу е в затвора в Истанбул "Силиври". Турските власти твърдят, че живеещият в Пенсилвания

Гюлен е планирал

опита за преврат

през 2016 г. Десетки хиляди хора, включително заможни индустриалци, които имаха добри отношения с Ердоган и неговата Партия на справедливостта и развитието (ПСР), бяха преследвани и затворени заради съучастие в този опит за преврат. Членството в обявената за терористична организация на Гюлен стана повод за лов на врагове на Ердоган, реални или хипотетични, както и начин за изнудване на бизнесмени за големи суми пари, твърдят правозащитни организации според al-monitor.com.

Ердоган и Гюлен бяха неформални коалиционни партньори. Когато съюзът им се разпадна в края на 2013 г., последователите на Гюлен в полицията започнаха разследване срещу Ердоган за вземане на подкупи, което бързо бе спряно. Разследващите полицаи и прокурори бяха уволнени, а много от тях - пратени в затвора.

Необичайното в случая на Гурбаноглу е, че миналата година той беше разследван и оправдан за връзки с Гюлен. Прокурорите заявиха в решение през май 2019 г., че липсват доказателства, които да го свързват с мрежата на живеещия в САЩ духовен лидер. Защо сега е затворен за същото престъпление?

Отговорът според Гурбаноглу е

ясен: пари

В писмо от 2 февруари, адресирано до Ердоган, след като научил за новото разследване срещу него, Гурбаноглу обвини руския енергиен гигант "Лукойл" и азербайджанската държавна петролна компания SOCAR в заговор. Тяхната цел според него е да го сплашат и да го принудят да спре дела, заведени срещу двете компании в лондонски съд. В писмото, публикувано в акаунта му в инстаграм след ареста му, Гурбаноглу заяви, че изпълнителният директор на "Лукойл" му е издал заговора в началото на декември м.г.

Гурбаноглу каза, че е готов да издаде на турските власти самоличността на източника си и да свидетелства. Според Гурбаноглу ръководният кадър му казал, че "Лукойл" и SOCAR са

“подкупили много съдебни органи

в Турция и са издали нареждане да го вкарат в затвора, за да го разорят и превземат бизнеса му". Двигател на тези действия бил президентът на SOCAR Ровнаг Абдулаев, казва Гурбаноглу.

В изявление от 18 март SOCAR отрече тези твърдения: "Задържането на Мубариз Мансимов от турските правоприлагащи органи няма нищо общо с арбитражните процеси, които ще се проведат в Лондон. SOCAR вярва в ефективността на турската правосъдна система и категорично отхвърля възможността за намеса в съдебния процес. "

Гурбаноглу публикува още едно писмо в инстаграм на 20 март, адресирано този път до "уважаваните турски и азербайджански народи, към моите старейшини, сестри и братя".

Той каза, че е предприел гладна стачка в знак на протест срещу ареста си, и обеща да продължи, докато "тази несправедливост свърши". "Със съжаление отбелязвам, че Турция като Азербайджан вече не е правова държава.

Дворците на правосъдието функционират като търговски центрове."

Гурбаноглу отново обвини шефа на SOCAR Абдулаев, като каза, че е

подкупил четирима от служителите си,

за да дадат

фалшиви показания

срещу него, "защото те знаят, че ще загубят дело за много милиарди в Лондон. Тези измамници, за съжаление, са проникнали в цялата правосъдна система в Турция."

Опозиционните лидери и правозащитните групи отдавна обвиняват правителството в манипулирането на съдебната система. През декември Кемал Киликдароглу, лидер на основната опозиционна Републиканска народна партия, заяви пред парламента за съществуването на "пазар FETO" (по името на организацията на Гюлен). Той се ръководел от нелоялни полицаи и прокурори, а богатите хора били задържани за принадлежност към FETO и освобождавани само след като платят огромни подкупи.

За SOCAR многократно е писано, че полага усилия да купи влияние от името на правителството на Азербайджан. Според Crude Accountability, екологична организация-наблюдател в региона на Каспийско море, "Приходите от нефт и газ в района през последните 10 години създават безпрецедентни възможности за

Азербайджан да инвестира в лобизъм,

за да притиска критиците си както в страната, така и в чужбина и да подобрява отношенията със Запада.

Гурбаноглу, който стана турски гражданин през 2006 г., развива богатството си върху монопола за транспортиране на суров петрол за руския "Лукойл" и за SOCAR. Анализаторите смятат, че през 2017 г. неговата корабна компания "Палмали" контролира две трети от търговията с петрол в Черноморския регион.

Турция е най-големият износител на суров нефт, който минава по тръбопровод от Баку към терминали в южното средиземноморско пристанище на Турция Джейхан. SOCAR е най-големият частен инвеститор в Турция с инвестиции за над 15 милиарда долара.

"Лукойл" държи 5% от пазара на автомобилното гориво в Турция с 610 станции, става ясно от уебсайта на компанията.

“В партньорството

на Гурбаноглу с “Лукойл” и SOCAR

възникна напрежение , след като цените на петрола в световен мащаб намаляха, а заедно с това и печалбите", заяви Натик Джафарли, член на Азербайджанската опозиционна републиканска алтернативна партия. Политикът твърди пред изданието Al-Monitor, че и "Лукойл", и SOCAR са искали да анулират сделките си с Гурбаноглу още през 2018 г. SOCAR обяви споразумението си с "Палмали" за нищожно.

Още през септември 2017 г. агенция Ройтерс съобщи, че "Палмали" е подала иск пред английския Върховен съд за близо 2 милиарда долара срещу Litasco, търговската част на руския производител на петрол "Лукойл"." Според "Палмали" случаят включва "нарушение на договора".

По същото време в руските медии бяха разпространени съобщения, че Гурбаноглу използва танкерите си, за да превозва сирийски петрол на "Ислямска държава" в партньорство с Ердоган. Бизнесменът споменава в писмото си, че това е част от кампанията срещу него. Обвиненията изчезнаха, когато Турция и Русия подписаха противоречивата сделка за снабдяване от Москва на Анкара с ракетнозенитните комплекси С-400. Споразумението шокира партньорите на Анкара в НАТО и постави началото на разногласия между Ердоган и Владимир Путин.

Междувременно SOCAR сформира свой флот за петролни танкери, което принуди корабния магнат да съди компанията в Лондон заради нарушение на договора. "Той вероятно ще спечели делото. Азербайджан използва приятелството си с Турция, за да го накара да отстъпи", каза Джафарли. По думите му сделките на Гурбаноглу със SOCAR "вероятно също не са чисти", каза той.

Русия обяви

руския бизнес

на “Палмали”

във фалит

през декември 2018 г., след като отказа да преструктурира 180 милиона долара, които компанията дължи на най-голямата руска банка - Сбербанк.

Ахмет Сик, депутат от Народно-демократичната партия, трет ата в турския парламент, и бивш разследващ журналист, документирал проникването на гюленистите в турската държава, заяви, че в Турция са предприети стъпки срещу Гурбаноглу. Сик каза пред аl-monitor, че действията вероятно са свързани с тесните връзки на Анкара с Азербайджан и неговия лидер Илхам Алиев. Турция е сред най-големите поддръжници на каспийската държава, която държи в икономическа блокада многогодишния й враг Армения. Сик отбелязва, че арестът на Гурбаноглу е бил последван от

телефонен разговор между Ердоган и Алиев

За известно време воините на Гюлен бяха проникнали силно в SOCAR, разпространявайки пипалата си и в Азербайджан, каза Сик. Но десетки заподозрени гюленисти бяха изхвърлени от турските филиали на SOCAR след опита за преврат. Натискът от Ердоган върху Азербайджан да затвори фирми и училища, свързани с Гюлен, започна след разследването срещу него за вземане на подкупи.

През юли 2017 г. "Черно море", регионален екип от разследващи журналисти, които си сътрудничат по "Досиетата от Малта" - 150 000 документа, разкриващи как страната е била използвана като база за данъчни мошеничества, заяви, че SOCAR е купила пет нефтени танкера, принадлежащи на семейство Ердоган, чрез офшорни компании в Малта.

“Тайната продажба

се случва на фона

на силен натиск

върху SOCAR от правителството на Ердоган за прочистване на редиците от последователи на бившия проповедник в изгнание Фетула Гюлен", пише журналистът и редактор на журналистическото разследване Крейг Шоу.

Може ли сега SOCAR да поиска своя дълг? Турските медии не правят предположения.

В писмото си Гурбаноглу твърди, че гюленисти в "Лукойл" и SOCAR го преследват от 2013 г., когато напрежението между Ердоган и Гюлен ескалира в открита война.

"Големият въпрос е какво е казал Гурбаноглу за предишните си отношения с Ердоган по време на първото си досъдебно заседание, преди да бъде оставен в ареста - казва Сик. - Няма да научим много, докато прокурорите не повдигнат обвинение срещу него, а това може да отнеме много време."

Гурбаноглу попадна на първите страници на вестниците през май 2017 г., когато "Черно море" разкри, че заедно с друг сътрудник на Ердоган - Ситки Аян, през 2008 г. е

подарил нефтения танкер Agdash на стойност $25 млн.

на семейството на турския президент.

Според турска медия фамилията Ердоган го е получила чрез компанията от остров Ман Bumerz Limited, наречена на основните си собственици - синът на президента Бурак, брат му Мустафа и зет му Зия Илген. Гурбаноглу е в добри бизнес отношения с родата на президента от години. Изданието "Шоу" твърди, че милиардерът е приятел и на Доналд Тръмп и е присъствал на встъпването му в длъжност. Когато 39-етажният жилищен и офис комплекс Trump Towers отваря врати в Истанбул през 2009 г., Гурбанолу е първият клиент - той купува 8 апартамента, вкл. и мезонет.

Охолният начин на живот на Гурбаноглу и неговата филантропия: даване на стипендии за бедни младежи, изграждане на болници и финансиране на спортни клубове, са описвани много пъти в жълтитетурски списания. Той е

почетен президент на азербайджанския футболен отбор

"Хазар-Лянкяран". Интересът на медиите към милиардера нараства с придобиването му през 2008 г. на 50% дял в Tefken - една от най-големите строителни компании в Турция, сключила множество многомилиардни договори в Русия и Азербайджан.

Бахадир Йозгур, разследващ журналист в независимия турски онлайн ежедневник Duvar, казва пред Al-Monitor: "Не е тайна, че Гурбаноглу е бил в близки отношения с турското правителство. Той правеше дарения на турската полиция и даваше интервюта в пресата. Известно е, че е голям националист и винаги е имал много добри отношения с Анкара."

"Но през последните години станахме свидетели, че тези отношения се влошиха", каза той, като Гурбаноглу непрекъснато се отказва от контрола върху своите турски активи, както и от доходния бизнес с пристанището за яхти Бодрум.