Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Глоба за дребни нарушения, за да гонят тежките престъпници

За концепцията за наказателна политика и как закона сега разглежда проститутките, спекулантите, скитниците

Много често, когато има проблем, вместо да се търсят разрешения, които изискват усилия от различни институции, просто се добавя нов текст в Наказателния кодекс. Или се увеличава наказанието за дадено престъпление.

Резултатът от десетки години е че нашия НК обхваща много повече престъпления от повечето цивилизовани държави. А освен това често наказанията въобще не съответстват на тежестта на извършените престъпления. В резултат прокуратурата и полицията се задръстват от работа по несъществени престъпления, което няма как да не се отрази на качеството на събраните доказателства. А това
помага на извършилите престъпления
да се измъкват Съдилищата често връщат делата за доразследване, което струва скъпо на държавата и често води до изтичане на абсолютната давност за извършени престъпления.
А проучванията са установили, че престъпността почти не се влияе от размера на наказанията след един определен размер. Наличието на смъртно наказание почти не променя нивото на престъпността. Установява се, че екзекутираните по погрешка са повече отколкото е намалял броя на убитите.
Защо трябва да бъде обявено за престъпление примерно ловенето на риба или други водни организми при маловодие? В подобни случаи ефективното административно наказване е напълно достатъчно. Или пък примера, който често се дава: „Пълнолетно работоспособно лице, което продължително време не се занимава с общественополезен труд, като получава нетрудови доходи по непозволен или неморален начин, се наказва с лишаване от свобода до две години или с пробация“. В този текст от НК се има пред вид основно проституцията. Като резултат се водят тежки досъдебни производства и
накрая съдът не налага наказания на проститутките Пък и кой може да обвини една проститутка, че не се труди – тя полага често интензивен и висококвалифициран труд. А и „морал“ е твърде неопределено понятие, за да се вкарва в наказателна разпоредба.
Защо трябва да са жертва на наказателна репресия наркозависими, които държат наркотици за лична употреба в ниски количества? Това са по-скоро жертвите, а не престъпниците. Така само се отчитат разкрити престъпления.
Трябва ли въобще да се наказват жертвите?
В една пазарна икономика не може да има спекула, тъй като пазарът определя цените. Ако има нормативни изисквания за ценообразуването – било по принцип, било в извънредни случаи – тогава да се носи отговорност за нарушения на ценообразуването и най-често това следва да бъде ефективна лична административна отговорност, а също и по-голяма имуществена санкция на съответната фирма. Още повече, че Законът за спекулата е отменен миналото хилядолетие.
В цивилизовани страни като САЩ скитничеството е форма на реализиране на личната свобода, а не престъпление като у нас. Примери могат да се изброяват много.
Много от престъпленията в българския НК са формулирани толкова общо, че в крайна сметка почти срещу всеки може да се образува наказателно производство за нещо, което води до несигурност. А идеята е престъпленията да обхващат само най-тежките правонарушения. Ето защо следва да се помисли за много по-точно формулиране на разпоредбите, обявяващи дадено действие или бездействие за престъпление.
В множество публикации, а също и в новата концепция за наказателна политика, представена от министерството на правосъдието, се илюстрира с примери несъответствието на наказанията. Често конюктурно, с оглед на отделни случаи се засилват непропорционално наказанията за дадено престъпление и те стават по-високи от наказанията при значително по-тежки престъпления. Това е един от сериозните аргументи срещу огромния брой промени на парче в НК и необходимостта от приемане на изцяло нов.
При сегашното ниво на индивидуална работа със затворниците най-честият резултат е, че немалко от хората, извършили престъпления поради непредпазливост или леки престъпления, стават закоравели престъпници в затвора. Промените в НК би следвало да вървят ръка за ръка с промените в нормативната уредба на изпълнението на наказанията. Ако ще се построят нови затвори, с по-голяма изолация на извършилите по-тежки престъпления затворници, съчетана с интензивни мерки на видео въздействие и психотерапия, наказанията може да са по-занижени – най-малкото, защото този тип изолация се преживява по-тежко и е по-въздействаща.
Огромен плюс на концепция за наказателна политика на министерството на правосъдието е поставянето за цел да не се дублират административните нарушения с престъпленията. Сега за много от тези нарушения се предвижда и наказателна отговорност и се хаби излишно голям ресурс от дублиране и в администрацията и в разследващите органи.
Това, което има огромен ефект върху превенция на нарушенията е ефективният контрол, който води до неизбежност на наказанието при нарушение. Например огромен ефект имаше непосредствено след въвеждането на камерите и електронните фишове. Тогава се констатира рязко падане на загиналите при произшествия. Невъзможността да се подкупи пътния полицай, т.е. неизбежността на наказанието и завишените глоби с възможност на намаляване при плащане в срок дадоха незабавен резултат в периода 2009-2012.
Не е тайна, че голяма част от наложените глоби просто не се изпълняват. Време е България да се поучи от опита на САЩ, където масово вместо глоби се налагат административни наказания – 24 часа или няколко дни задържане в арест на полицията. Съответно може да се помисли, че когато не се плати в срок дадена глоба над определен размер, извършителят да се задържа за един или няколко дни вместо да плаща глоба. Всъщност, ако има неизбежност при налагането на административни наказания, голяма част от по-дребните престъпления могат да се обявят само за административни нарушения. Неизбежното и ефективно изпълнение например на съчетание между административна глоба и административно наложена пробация е много въздействащо и много по-евтино и пестящо времето на разследващите и правораздавателните органи. Досега пробацията не беше най-ефективният способ за наказване. Просто защото нямаше ефективен контрол върху подлагането на общественополезен труд, обучението и терапиите. А ако се прилага както трябва това може да бъде мощно средство за промяна на поведението. По начало следва да се върви към налагането на пробация по административен, а не по наказателен път. Защо е нужно след досъдебно производство и 3 инстанции в наказателен съд да се стига до пробация, след като пробация много по-бързо и ефективно може да се наложи като административно наказание. А обжалването пред административен съд е по-бързо и е достатъчна гаранция за правата на гражданите.
Голям ефект специално за София имаше намесата на полицията и медийната кампания, която охарактеризираше като простотия поведението на шофьори, които не дават предимство на пешеходците на пешеходни пътеки. Промяната в София беше фрапираща – шофьорите започнаха да дават предимство на пешеходците на пешеходните пътеки. Това може да го види всеки. За съжаление извън София положението не се е променило съществено.
В пълно съответствие с казаното е новата концепция за наказателна политика, представена от министерството на правосъдието с участието на изявени специалисти по наказателно право като проф. Пламен Панайотов. Въпросът е да има воля да се приведе в действие.