Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Само в "168 часа": Стив Ханке - на прицел. Историята на финансиста, който предизвика мощен политически скандал с корупционен привкус

С Роналд Рейгън започват най-интелигентната война срещу Империята на злото 

Легендарният президент прави професора “цар на приватизацията

и водните ресурси”

Той бе един от най-чаровните и обезоръжаващи мъже, казва ученият

Кой е Стив Ханке, който само с няколко изречения предизвика мощен политически скандал с корупционен привкус макар и със задна дата?

Всичко започна от историята как показал куфарче с мистериозни документи на президента Петър Стоянов. Той от своя страна веднага се обадил на премиера Иван Костов, а по тона му ученият разбрал, че смисълът на разговора на български между първи и втория в държаватар е: "Проф. Стив Ханке те е хванал в крачка."

Впоследствие

Петър Стоянов омаловажи скандала,

тъй като ставало дума за сигнал срещу наши чиновници, които пречат на американски инвеститори.

Съмнението, че все пак има нещо нередно, което се скрива от обществото, обаче остана. Паралелно с историята Стоянов-Костов Стив Ханке за пореден път ни дръпни ушите заради идеята да заменим борда с евро, с което пък раздразни цял куп икономически експерти. Кой всъщност е професорът, който почти 30 години непрестанно ни критикува и посочва пътя за развитие?

"168 часа" помоли проф. Ханке да разкаже повече за себе си и за скандала с американските инвеститори.

"Ще дискутирам всички тези подробности с Върховната касационна прокуратура, преди да ги обсъждам публично", бе отговорът на професора.

Този скандал и 22-годишната съпротива на учения

България да

излезе от борда, приемайки еврото,

така разяриха някои кръгове, че го обвиниха, че не е никакъв "баща на валутния борд" у нас. Системата според тях била договорена с МВФ от съвсем други хора. Разбира се, може и да е така, но е факт, че първият, който лансира идеята за валутен бордр е Стив Ханке. Той и Кърт Шулер още през 1991 г. издават книгата си "Зъби за българския лев - валутният борд". Професорът лично я подарява на покойния вече бивш шеф на БНБ Тодор Вълчев.

Първата книга за валутния борд на проф. Ханке излиза у нас през 1991 г. Втората през 1996 г. и е преиздадена през 1997 г.

През 1995 г. книгата е преиздадена, както и през 1997 г. Освен това, когато се обсъждаше тази идея, президентът Петър Стоянов го покани за свой съветник, тъй като американският професор имаше солиден опит в много страни. Всъщност, той е най-известният в света популяризатор на тази идея, която с магическа пръчка укротява хиперинфлационните спирали и дисциплинира политическите елити да не харчат безразборно. Заради необикновените си икономически идеи и заради това, че е оглавявал най-проспериращите и успешни инвестиционни фондове,

Ханке е обявен

за една от най-влиятелните

25 личности

на планетата

от "Форбс", където е редовен автор, както и в "Уолстрийт джърнъл".

Той е съветвал редица държави в Източна Европа, Азия, Близкия изток и Южна Америка как да стегнат държавните финанси чрез бордове, да намалят парите, които правителствата преразпределят, за да ограничат корупцията.

Пред "168 часа" ученият признава, че винаги е спазвал съвета на съпругата си Лилиан никога да не взема възнаграждение за консултациите си за държавни ръководители. Целта - да запази свободата и независимостта си и винаги да казва това, което мисли, а не защото някой му плаща за това.

"В България не позволявах да ми платят дори таксито от летището", казва професорът.

Може би затова на него не му мигва окото да критикува всичко, което не му харесва в България, и от самата поява на еврото той е сред най-изявените му противници. Независимо че Ханке има своите аргументи, това не пречи на някои икономисти у нас да се усъмнят, че е човек на Путин, защото иска да спре интеграцията ни в ЕС.

Биографията му обаче опровергава всичко това. Той е яростен антикомунист и се бори със страст срещу всяка идея, която му напомня на социализъм. Близък приятел е с трима от най-изявените либерални икономисти - Фридрих фон Хайек, Милтън Фридман и Робърт Мъндел.

Докато преподава радикалните си идеи в университета той се сприятелява с друг ястреб - губернатора на Калифорния и бъдещ президент на САЩ Роналд Рейгън. Именно той е човекът с най-голяма заслуга за падането на социализма, който със суперинтелигентната си стратегия успя да победи Империята на злото. Нещо, в което се провалиха всички американски и западни лидери преди него.

Именно тази легендарна фигура през 1981 г. кани професора за свой старши икономист в Белия дом. Двамата с Рейгън са единодушни, че битката със социализма трябва да се води по всички фронтове.

"Моите отрицателни възгледи за комунизма и социализма, както и моите виждания за корупцията - това е философията на класическия либерализъм - казва Ханке пред "168 часа". -

Комунизмът и социализмът са врагове на свободата,

а аз съм шампион по свобода. В тази област Рейгън и аз имахме сходни схващания - това са убеждения, които са дълбоки, като кръв във вените. Интересното е, че Рейгън от интелектуална гледна точка бе най-силният антикомунист от всички останали президенти в историята на САЩ. Затова много хора неправилно решиха, че договорките му с генералния секретар на СССР Михаил Горбачов са били катастрофа. Но аз и още няколко души, истински рейгънисти, не смятахме така. Затова ние изобщо не се изненадахме, че Рейгън може да се справи с Горбачов без проблеми."

"Рейгън по дефиницията на Нобеловия лауреат Фридрих Хайек бе интелектуалец, защото предаде на обществото нови идеи по широк спектър от теми, разкривайки тези понятия дълго преди това да успеят да направят останалите хора", казва Ханке.

Той с любопитство наблюдавал Рейгън, който всеки ден пишел в дневника си. Водел бележките си на около една страница, правел го за свое собствено удобство и да следи многобройните приоритети, ангажименти и договорки. Никога не поверявал тази дейност на служителите си.

"Нищо чудно, че Рейгън винаги изглеждаше спокоен като човек, който контролира ситуацията, който предварително е обмислил нещата - като негов старши икономист от първа ръка наблюдавах тази интелектуална проницателност", отбелязва Ханке.

"Присъствието и поведението на Рейгън бяха възможно най-приятни - казва професорът пред "168 часа". - Когато влезеше в стаята, той сияеше, сякаш вижда стар приятел, с когото не се е виждал от години. Той беше спокоен, лесен за общуване и естествен - винаги създаваше впечатление за топлина и дълбоко приятелство, въпреки че едва ли ви познава. Той беше един от най-чаровните и обезоръжаващи мъже, които съм срещал. Винаги създаваше впечатление, че е "само едно от останалите от момчетата"."

"Рейгън знаеше философията ми

и общите ни възгледи, както и че те съответстваха на неговите - спомня си Стив Ханке. - Рейгън беше аватар на ограничаването на правителство (да разпределя минимална част от БВП - бел. ред.). Аз също споделях тази идея. Рейгън знаеше, че съм експерт по икономика на водните ресурси и приватизацията. И така, той определи, че това ще са портфейлите и отговорностите ми в Белия дом.

Това предизвика много брожения, защото президентът, без да попита никого, ме бе превърнал в царя на водата и приватизацията - с авторитет и отговорности, които доста надхвърляха официалния ми ранг." Това освен всичко останало дава на Ханке директен достъп до Рейгън, без да се съобразява с йерархията и да губи време, за да разяснява идеите си на чиновници и държавни секретари.

Реформите, които предлага ученият са радикални. Той анализира ефективността от държавните земеделски стопанства в САЩ и стига до извода, че те са една невероятна социалистическа аномалия в капиталистическата система на Америка.

"Общата им площ бе 30 пъти по-голяма от територията на България и шест пъти по-голяма от тази на Франция", уточнява професорът. Изводът му е, че

като всички соцпредприятия те се управляват погрешно

от политици и чиновници, които се грижат за интересите на определени групи.

Анализът на Ханке е безпощаден - тези земи струват трилиони долари, а имат отрицателен ефект върху правителствените финанси.

През септември 1981 г. професорът е готов с препоръките си и ги представя на форум в Невада. Речта му е озаглавена "Приватизирайте тези земи".

Това вбесява министъра на вътрешните работи Джеймс Уот, който има друга стратегия - да раздаде тези масиви на щатските правителства. За Ханке в това няма никакъв смисъл, защото една форма на социализъм се заменя с друга.

Той бързо разбира, че оттук нататък го чакат само проблеми, и за да избегне директната конфронтация, изпраща анализа си директно на Рейгън.

"Той беше безстрашно лоялен и политически безмилостен, когато е изправен в ъгъла - разказва ученият пред "168 часа". - Когато министърът на вътрешните работи поиска "главата ми", тъй като отказах да одобря някоя от предложените от него дирекции за напояване, Рейгън му каза, че аз отговарям за това и че ако секретарят има допълнителни възражения, може да подаде оставка."

Благодарение на това Ханке подготвя програмата за приватизация на земята и за изненада на учения Рейгън мигновено взема неговата страна, като я подписва.

"Тя беше мащабна и радикална - уточнява Ханке. - Тези земи бяха едно огромно социалистическо предприятие точно в средата на САЩ. Разработих план за приватизация на големи масиви и Рейгън го одобри в своята реч за бюджета през 1983 г."

Аргументите на президента са, че някои от тези имоти изобщо не се използват и за обществото ще е от съществено значение, ако те преминат в ръцете на частния сектор.

"В следващите три години бихме спестили 9 милиарда долара, като прехвърлим тези ненужни имоти, като същевременно защитим и запазим нашите национални паркове, гори, пустини и живописни кътчета", заявява Рейгън.

Професорът не може да се отърси от впечатлението, че макар Рейгън да не цитира основоположника на пазарното стопанство Адам Смит, той е на абсолютно същите позиции. Въз основа на анализите на Ханке президентът преценява, че ефективността и продуктивността на тези земи е едва 25%. Тоест, ако не са държавни, добивите ще бъдат 4 пъти по-високи.

Рейгън е убеден, че държавата е лош стопанин - че това е загуба както за правителството, така и за населението, защото продукцията от тези площи е минимална.

Въпреки че тандемът Рейгън - Ханке представя тези аргументи, опозицията се противопоставя на мащабната приватизационна програма.

Във "Вашингтон пост" се появява статия за усилията на професора и президента и как ученият и съпругата му са вкарали думата "приватизация" в речника "Уебстър".

След този неуспешен опит за реформи Ханке напуска поста старши икономист, за да работи за съветниците на Рейгън, а те са не по-малко интересни от самия президент.

Един от тях е Мартин Андерсън, който е главен съветник по вътрешната политика до 1982 г., а след това става член на Консултативния съвет по икономическа политика на президента до 1989 г. Ханке няма как да не си сътрудничи с него, тъй като изповядват общи възгледи -

Андерсън се е познавал лично с Айн Ранд

и е бил в нейния кръг през 60-те. Философията й става знаме на либертарианците и консерваторите в САЩ и неслучайно Рейгън, съветниците му и икономистите около него ще останат завинаги в историята като хората, победили по най-интелигентния начин комунизма. Те постигат това без войни, без кръвопролития, само с умна стратегия, перфектна работа на спецслужбите с арабските режими за манипулиране на цените на петрола и големия блъф с "Междузвездни войни". Рейгън е толкова убедителен, че неусетно въвлече СССР в надпревара, която бе обречена.

От тази гледна точка биографията на проф. Ханке изключва каквито и да е игри в полза на Русия или на президента й Путин.

Още по темата, четете тук: