Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Турция и Русия във война за Сирия Бойните действия бяха възобновени след 15 месеца затишие.

Анкара възприема Идлиб като част от националната си сигурност

Доскорошните стратегически съюзници Русия и Турция са на практика в директен сблъсък в Сирия. Войната не е обявена публично с цел да запазят политическите, дипломатическите и икономическите си отношения.

Това коментира пред "168 часа" арабистът проф. Владимир Чуков. Извън този конфликт Русия и Турция имат общи интереси. Най-големият е “Турски поток”, който стартира през януари. Те са свързани и със строежа на ядрената централа "Аккую" и търговията.

Туризмът в Турция зависи много от руснаците. През 2015 г. югоизточната ни съседка понесе големи загуби, след като военновъздушните й сили свалиха руски самолет. Двете държави имат сътрудничество и във военната област. През 2019 г. Турция реши да въоръжи армията си с руски зенитни комплекси С-400. Заради тях Анкара е в конфликт с НАТО и САЩ, но случващото се в Сирия я принуди да потърси помощта на алианса.

Къде се разминават интересите на двете бивши империи?

Напрежението ескалира от няколко месеца. "Москва е основен поддръжник на сирийския режим, включително заповяда масирани бомбардировки в Идлиб, за да завземе контрола над последната бунтовническа крепост в арабската страна. Анкара е смъртен враг на сирийския лидер Башар Асад и подкрепя опозиционните милиции", съобщава сайтът на "Дойче веле".

Агенцията цитира Руския съвет по международни въпроси, който сравни ударите срещу турските войници, в които загинаха поне 36 души, с инцидента от есента на 2015 г., когато турски бойни самолети свалиха руски бомбардировач.

Конфликтът избухна отново след 15 месеца затишие на фронтовата линия. Сирийските и руските войски започнаха настъпление в последната крепост на джихадистите и бунтовниците - провинция Идлиб.

"Лидерите на двете страни, които контролират по-голямата част от територията на Сирия, смятат, че е

време да се реши по какъв политически път ще поеме

арабската република. И как ще се върне в международната общност - добави проф. Чуков. - Трябваше да узаконят придобивките, които направиха на терен, и да осъществят националния идеал за обединение на Сирия. Същевременно външни фактори, в чиято концепция е заложен силен антиосманизъм, стимулираха с обещания атаката срещу Турция."

С изключение на Катар всички останали арабски страни не са в приятелски отношения с Анкара. Така че тя не се ползва с много съюзници в региона, но подкрепя сирийските бунтовници в Идлиб. Доскоро те контролираха ключовия град Саракеб, при който се свързват двете магистрали М4 и М5. Едната води от Алепо до Латакия на Средиземно море, а другата - до Дамаск. Двете магистрали не бяха достъпни за Башар Асад, но преди два месеца той стартира офанзива, завзе Саракеб и принуди бунтовниците да отстъпят. Така прекъсна излаза на опозицията към пристанището, а освен това се опитват да контролират пътя към столицата.

"Турция възприе всичко това като сериозно

накърняване на интересите.

Тя свързва провинция Идлиб, където се водят бойните действия, със своята система за национална сигурност - коментира проф. Чуков. - Според турските възгледи този район се отличава от Северна и Североизточна Сирия, където са кюрдите.

Само 90 км делят провинция Идлиб от турския район Хатай, където се намира централният граничен пункт на турско-сирийската граница Баб ал Хауа." През този ГКПП минава целият сухопътен трафик между Сирия и Турция.

Освен това регионът е изключително важен и от друга гледна точка.

До 1938 г.

Хатай е бил в

сирийските земи

заедно с пристанище Искендерун. Една година е независим и през 1939 г. минава под властта на Анкара. А тези гранични зони са нещо като Западните покрайнини за нас. И Сирия, и Турция ги смятат за свои.

Затова официални представители на Анкара обявиха, че турските военни са подкрепили бунтовниците в Идлиб, които се борят срещу Асад. "С помощта на нашите турски приятели ние възвърнахме контрола над стратегическия град Найраб, портата на Саракеб, като изгонихме руските терористични милиции", заяви Юсеф Хамуд, говорител на подкрепяната от Турция национална армия.

А следващата цел на Ердоган е да превземе Саракеб, където се срещат двете главни магистрали. Но този път има зад себе си подкрепата на САЩ. Така ключовите магистрали М4 и М5 отново са блокирани. За тази цел ще трябва още веднъж да се конфронтира с Путин и Асад, но за тях ще бъде особено трудно да контролират Идлиб, независимо дали ще успеят да завладеят провинцията.

Причината, че

нейният демографски облик е коренно променен.

Там се стекоха недоволни от Башар Асад. Ситуирани са и джихадисти от фронта "Ан Нусра", Туркистанската ислямска партия, останаха бойци от Сирийската свободна армия и Сирийската национална армия.

"В тази обстановка Сирия и Русия трудно могат да наложат контрол, освен ако не прогонят населението. Подходът на Москва е като в Грозни, Чечня. И там никой не искаше да бъде с Русия и затова руските войски разрушиха града и подмениха жителите му", коментира проф. Чуков.

Според Сирийската обсерватория за човешки права 1773 души са убити само през февруари в раздираната от война страна. Повечето са в провинция Идлиб. Това е месецът с най-много загинали в последните две години. Коалицията на Асад “превзе” 73 болници в бунтовния район, като ги бомбардира. Това е

стара тактика,

за да лиши от медицинска помощ ислямистките

бунтовници, ако бъдат ранени, пише сайтът "Израел нешънъл нюз".

Бойните действия в Сирия предизвикаха нова голяма бежанска вълна към Турция. Която Ердоган заплаши да пусне към Европа. Сред запътилите се към Стария континент има и джихадисти, но има и хора, които бягат от Асад. Това са хора от умерената опозиция. Руснаците я наричат патриотична опозиция. Т.нар. Сирийска национална армия, която е срещу Асад, е

съставена от отцепници от правителствената армия.

Това са полковници и капитани с антируски чувства.

Струпалите се на границата с Турция са смесица от всички тези групи. Никой от тях не желае да живее под управлението на Асад и Русия. Турция, от своя страна, не иска да ги приеме. Това са около 1 милион души. Ердоган дори започна да връща бежанци в окупираните от неговите войски територии, където са кюрдите.

И тук версиите на Москва и Анкара за бойните действия се разминават. Според руснаците Турция подкрепя терористи. А тя от своя страна смята, че войските на Кремъл стрелят срещу цивилни граждани.

Всъщност битката е за 20% от територията на Идлиб, която съставлява 4% от цяла Сирия. В бунтовната провинция живеят около 3 милиона души, защото е

най-гъсто населеният район в целия Арабски свят

след ивицата Газа.

Той заедно с Алепо, Латакия и Хама е последната крепост на джихадистите и бунтовниците и малко остава на Асад да осъществи пълен контрол над страната си. В епицентъра на бойните действия се намира важното пристанище Латакия, където е най-голямата военновъздушна база на Русия - "Хмеймим". Затова за Москва е много важно да се отпуши магистралата М4. Кремъл обвини фронта "Ан Нусра", че обстрелва базата.

Едва ли е случайно, че в близост до нея се намира огромно газово находище, открито през 2009 г. в Средиземно море. В момента обаче то не може да се експлоатира заради бойните действия. Вероятно ще играе важна роля след възстановяването на нормалния живот в Сирия. "От друга страна,

американците осъществяват контрол върху енергоресурсите

в източната част, където са кюрдите", каза още проф. Чуков.

Сирия не е от най-богатите на петролни кладенци страни, но през нейна територия се предвижда да мине газопроводът, който да доставя гориво от Иран към Европа. Така че, когато става въпрос за течно злато, интересите са огромни.