Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Опасни връзки

Историите за любовниците на политиците карат хората да се усмихват

Английската дума за “любовница” е mistress, второто й значение е “господарка”, а в по-стари времена е можело да означава още и “учителка”. Такава е древната представа за нея – пристан за семейни мъже. Жена, която сбъдва сексуални фантазии, вдъхновява, успокоява, отприщва потиснато самочувствие, вдъхва безстрашност, привлекателност и мъжественост. Едновременно куртизанка и муза, която упражнява силно влияние над своя благодетел.

Най-известният пример за този събирателен тип любовница е Мадам дьо Помпадур, без която управлението на Луи XV би останало в аналите само с аристократичен мързел, военни загуби и политически провали. През XVIII век френският елит смята, че

близостта с краля

и разточителният

нрав са пагубни за бъдещето на нацията,

но тази най-прочута кралска средновековна метреса не просто се домогва до управлението, а и успява да остави светла диря след себе си. Жана дьо Помпадур е известна като покровител на изкуствата и архитектурата, приятелка на Волтер, поставила основите на рококо-то.

Казват, че след като Франция губи владенията си в Канада, тя, а не кралят произнесла прочутата реплика: “След нас и потоп!” Луи бил толкова привързан към нея, че й позволил да умре от туберкулоза в двореца “Версай”, където имали право да предават богу дух само аристократи.

С времето представата доста се е променила, интелектът отдавна не е задължителен, метресата е по-скоро красив атрибут към мъжкия успех. Но у мъжете във властта вече няма и помен от средновековното достолепие. В предаването “Панорама” историкът проф. Иван Илчев отбеляза: “За сто и няколко години след Освобождението ние четири пъти сменихме елита си. А за една нация, която има генетически потенциал от десетина милиона души, четири смени за сто години са малко множко. Не се намират способни хора.” Няма как и нивото на метресите да не е паднало.

Тайните любовни истории по върховете днес звучат скандално, но не накърняват сериозно авторитета на женкарите. Напротив, разкритията ги правят по-симпатични, обществото започва да се асоциира с тях и им съчувства, а възмутените критици накрая се оказват тесногръди и досадни моралисти.

Но и самите връзки са вече съвсем незначителни и мимолетни. Мадам дьо Помпадур, която години наред управлява държавата от спалнята на владетеля, просто не съществува. Да си припомним Моника Люински. Приветливата стажантка в Белия дом навремето докара огромни политически проблеми на Бил Клинтън, изпрати го на импийчмънт, но така и не успя да му отнеме симпатиите на американците. Те плакаха заедно с него по време на разкайващата реч, в която президентът се извини на жена си и дъщеря си за своята моментна слабост.

Вече никой не се сеща за Моника, но Клинтън си остава в хрониките

като един от успешните държавни глави на Щатите. Медиите гальовно го сравняваха с Кенеди и неговата прословута любов с Мерлин Монро под носа на съпругата му Джаки. Подсилваха усещането, че приказката продължава, захранваха с нея тиражите и тв рейтингите.

Шокиращите разкрития за 30-годишната връзка на Франсоа Митеран с писателката Ан Пенжо, пазена в пълна тайна, също не са възприети негативно. Тази история е напълно лична, не е оказала никакво въздействие над френската политика, само внася вълнуваща романтична нотка към образа на един от най-уважаваните мъже в Европа. Както казват французите, президент без любовница е лишен от чар. Сякаш става дума за бижу.

Преди време “168 часа” помести увлекателна статия за любовниците на властта от Аспарух до Тодор Живков, но засега в съвременната история тази нишка не е изследвана обстойно и задълбочено.

За метресите на управляващите само се шушука. Популярност добиват единствено сюжети, завършващи със сватби, както и шумни опити на определени лобита да превърнат градските легенди в инструмент за политически натиск.

Така и никой не е открил още манекенката Борислава,

набедена за любовница на Бойко Борисов и майка на извънбрачното му дете. Стана голяма излагация, когато авторите на компромата пуснаха някаква депутатка вместо митичната Борислава на снимка с премиера. Дано преди края на хилядолетието хроникьорите успеят да разкрият истинските пикантности по високите етажи на властта.

Мълвата носи, че един от най-големите кошмари на управленците са изоставените любовници. Толкова били отмъстителни, че ги сравняват с раздразнен носорог, което наистина звучи страшно, ако човек познава натурата на тези едри бозайници.

Веднъж в африканския резерват Пиланесбърг

американски туристи се натъкнали на женски носорог с бебе.

Спрели с колата си до тях и макар майката да изглеждала раздразнена, взели шумно да се радват на отрочето й и да щракат с фотоапарати. Изведнъж тя изпръхтяла, вдигнала рога си напред и се втурнала към тях. По чудо шофьорът им успял да й се изплъзне с умела маневра. Колата полетяла по прашните пътеки, побеснялото животно я преследвало чак до стените на резервата, където едва успели да се измъкнат. После месеци наред персоналът я наблюдавал как идва всеки ден на същото място и чака американците да се върнат, за да ги смачка.

Та за изоставените казват, че се превръщат в най-яростните критици на своите бивши властни любими. Каквото и да става, те първи хвърлят камък и са в челните редици на протестите. С години търсят възмездие за това, че са били пренебрегнати и заменени от друга фаворитка, въртят интриги, пишат опорки, пускат слухове, чакат своя големец да кривне, за да го смачкат. Досега обаче нито една съвременна версия на отмъстителната лейди Макбет не е успяла да повлияе върху хода на събитията.

Имаше слухове за една съпруга, която заплашвала партиен лидер с медиен скандал, ако не вразумят мъжа й да изостави метресата си. Вместо да се стресне от заплахите й обаче, лидерът направил съпруга й министър и я предупредил, че няма да допусне и косъм да му падне от главата.

От уста на уста се носят множество такива истории, които карат хората да се усмихват и повдигат вежди с насмешка. Не защото политиците и техните любовници са станали народни любимци, просто на гражданите нищо човешко не им е чуждо!