Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Бъдещето на България като прасе Валери Найденов

Защо е тази омерта за прелестите на еврозоната?

Най-големият враг на народа е единомислието. То е признак, че върху вратлето на обществото е сложен тежък хомот плюс едни конски капаци, за да мисли праволинейно, докато го карат към кланицата.

Да вземем темата за еврозоната – щом някой се обади, че не трябва да влизаме в нея, хорчето блюстители на правата линия граква заглушително – този провокатор е агент на Путин и сигурно си пали пурата с рубли!

Това много ми напомня времената на добрия стар Тато, когато

принудиха българските писатели да гласуват против Солженицин Никой от тях не бе чел “Архипелагът Гулаг”, но всички до един го заклеймиха разгромно. Само двама се въздържаха и после дълго си патиха.

Днес напънът за единомислие е обърнат против Москва, но ноухауто е същото. Същите “експерти”, обикновено синове и внуци на тогавашните, са мобилизирани в централните медии да обясняват правата линия. Явно единомислието е ген и се предава по наследствен път.

Ако гледаме централните телевизии, еврозоната е рай. Но ако надникнем в интернет, и то в сериозните чужди медии, оказва се, че за някои доста сериозни икономисти еврозоната е ад. Тя е

Бухенвалд за слабите икономики

като българската

Против еврото се изказваше още покойният Милтън Фридман, а в наше време за пагубното му въздействие пишат големи имена като Пол Кругман и Джоузеф Стиглиц, Нуриел Рубини, бившият гръцки финансов министър Янис Варуфакис, та и самият Джордж Сорос в книгата си “Трагедията на Европейския съюз”.

Каква е причината за трагедията? Еврото! Вярно, Сорос не препоръчва да се разпуска еврозоната, а просто държавите членки да се откажат докрай от суверенитета си, та да се доубие национализмът.

Ако Мизес или Хайек бяха живи, със сигурност щяха да заклеймят общата валута. Както и най-великият икономист на XX век – Кейнс. Неговите идеи за използване на макроикономическите лостове са абсолютно неприложими в условията на еврозоната. Против щеше да е и Лудвиг Ерхард, творецът на германското икономическо чудо след Втората световна война. Ако тогава Германия използваше обща европейска валута, при това вързана за долара, нямаше да има никакво немско чудо.

Историята на всички “икономически чудеса”

е свързана със самостоятелно управление на валутата. Влизайки в зоната, ние се лишаваме от всякаква перспектива някой ден изведнъж да преживеем българско чудо.

Ефектът на общата валута е, че високопроизводителните държави изпиват кръвта на нископроизводителните. Печели Германия, губи Италия и всички останали държави по южната дъга на Европа. Колкото си по-изостанал, толкова повече изоставаш и толкова повече те презират. В един момент даже обидно нарекоха южните държави “прасета” (PIGS – Португалия, Италия, Гърция, Испания.)

Това са държави с велико минало, а изведнъж – прасета?

В миналото “прасетата” се развиваха настигащо, защото от време на време девалвираха валутите си, за да поддържат конкурентоспособността на своите производители. Щом възникна еврото, този инструмент за защита на националните икономики изчезна и “прасетата” бързо измършавяха. Отвори им се огромен търговски дефицит, много предприятия се закриха, а чуждите инвеститори каптираха паричните потоци и ги пренасочиха навън. Ефектът е точно същият, както засмукването на ресурсите на Северозападнала България по посока на София.

Наистина, и в момента ние споделяме всички тези негативи, тъй като българският лев е вързан за еврото. Разликата е, че някой ден можем много по-лесно да излезем от капана. Фалитът на КТБ показа, че още е много рано, още нямаме отговорно управление. Но да запазиш възможността за по-добро бъдеще е безценно.

Влезем ли в еврозоната, вече няма излизане

Спомняте ли си какво се случи с Гърция, когато аха-аха да върне драхмата? Просто Брюксел блокира банковите сметки на населението и политиците веднага клекнаха. Надежда всяка оставете. Днешните гърци са два пъти по-бедни, отколкот преди да въведат еврото. А дълговият капан на Гърция е 10 пъти по-дълбок. Тъгуват ли за драхмата? Тъгуват за предишното си жизнено равнище, но не всеки разбира, че то се дължеше на “слабата” драхма.

Българинът високо цени стабилността на лева, защото помни ужаса от 1996 и 1997 година. А и друго не ни остана, освен стабилността. Но ние никога не сме имали отговорно управление на валутата и затова не знаем какво сме загубили.

Истината е, че гражданите от страните прасета губят и поминъка си, и социалните придобивки, и националния суверенитет. Еврозоната съсипа профсъюзите, а

левите партии обърнаха резбата

и станаха десни

Френската соцпартия например роди феномена Макрон и почти пусна кепенците.

Като се отвориха търговските дефицити, “прасетата” нямаха друг избор, освен да се разпродадат на чуждите инвеститори – китайци, саудитци, безродни финансови спекуланти. Продадоха си островите, земята, пристанищата, гарите, водата… Сега постепенно им се орязват и социалните придобивки. Връща се Средновековието.

Това са все неща, които би трябвало да сe говорят по централните телевизии от сутрин до вечер, защото сега се решава съдбата на остатъчния дял от националния ни суверенитет. Уви, тази тема е табу. За еврото мънкат безродни пропагандисти, които освен другото са убедени, че православните икони са ислямско изкуство.

През 1997 г. България въведе борда просто защото нямаше друг избор. От този момент

левът спря да девалвира, но инфлацията не спря

Напротив, тя бе два пъти по-висока, отколкото в еврозоната. Това означава, че вместо да девалвираме лева, за да запазим конкурентоспособността, ние го ревалвирахме. В резултат оцелелите български стоки започнаха да стават все по-неконкурентоспособни, докато съвсем изчезнаха. Това е заслуга на борда.

Преди десетина години икономистката Величка Рангелова, бивш шеф на Националния статистически институт, направи сметката, че ако се отчетат разликите между българската и европейската инфлация, еврото би трябвало да струва 4 лева.

Днес вероятно би трябвало да е 6 лева. Това е коефициентът, с който умират продуктите с надпис “Произведено в България”.

В книгата на Иван Костов “Свидетелства за прехода” прочетох, че ръководството на СДС през 1997 г. е смятало, че може да управлява отговорно българския лев, без да го връзва за еврото.

Уви, МВФ е бил

на друго мнение

Или борд, или вървете по дяволите. Според Костов валутният борд бе “инструмент за овладяване на катастрофалната криза, наложен на страната след провала на българските управляващи, след провала и на екипа на Фонда в опитите му да управлява рисковете за платежоспособността на страната”.

Но оставайки без правото на самостоятелна валутна политика, “България се опитва вече повече от 20 години да следва останалите страни в Източна Европа и не успява”.

Факт е, не успяваме. Развиваме се много по-бавно от Румъния, Полша, Чехия, Унгария. А би трябвало да изпреварваме, защото сме най-бедни.