На Боровец ли е предрешена смъртта на Людмила Живкова
В миналия брой ви представихме част от книгата на издателство "Труд" "Людмила Живкова, Александър Фол и другите" с автор Недю Недев, която е изпъстрена с неизвестни случки от историята на Червената принцеса. В този и следващия брой ви предлагаме още кратки откъси от нея.
Поканите за откриване на изложбата "Средновековна България – цивилизация и култура" са раздадени, а министърката е болна. Тя се е заключила в апартамента си и не пуска никого. Посланикът пита президента Хосе Лопес Портильо какво да правят? Решават тържеството да стане, както е подготвено: президентът ще произнесе реч, посланикът ще отговори и протоколът ще се спази. Така минава 3.III. На 4.III. Людмила се появява отпочинала и бодра
и се наложило ритуалът да се повтори,
сега с нейно участие.
Възниква въпросът: толкова ли е необходимо да се открива такава изложба в Мексико? Толкова ли мексиканците са зажаднели да знаят историята на страната, за която нямат представа къде се намира, и то за събития, станали преди 10 века? Самите българи се интересуват и изучават това минало, но да кажем, че е тяхно ежедневие, е пресилено. В това увлечение се заангажират учени, прахосват се средства, вършат се парадни и самоцелни мероприятия.
Но има и още нещо. Людмила трябва да връчи на президента Хосе Лопес Портильо Димитровска награда за мир и да му брои 25 000 долара. Откъде се вземат тези пари? Не зная. Не е ли всичко това пресилено? Днес Министерството на външните работи ограничава дипломатическите отношения поради липсата на средства и слаби или никакви икономически и други отношения.
Изтощена и болна, политически развенчана,
съкрушена, тя изпада в безизходица.
В Боровец е без семейство, без деца, без приятели. (Всъщност именно там тя прекарва последните дни преди смъртта си - бел. ред.) Връзките с обкръжението са прекъснати. Нито Б. Райнов, нито Ал. Лилов, нито Л. Левчев, нито Св. Русев имат представа къде е и защо я няма? Нито знаят нещо за нея. Баща й не я посещава в събота и неделя, а в понеделник. Кани я да обядват, тя отказва.
Тръгва за София, без да му се обади. С каква цел – не знаем. Искала някои материали от помощника Кирил Аврамов, но не ги получава лично, а чрез бодигарда.
Всички данни показват, че отношенията с баща й са обтегнати.
Няма доказателство, че нещо радикално се прави за лечението й. Изолацията в Боровец, и то в навечерието на юбилея, означава фактическото й дезавуиране като министър. Този маньовър можеше да направи единствено баща й. Той следи ежедневно курса на Кремъл и се приспособява към него.
За смъртта й са създадени хипотези и предположения. Баща й допуска външна намеса, макар че набляга на изчерпване на силите. "Истината за смъртта на Людмила е на Боровец", под това заглавие двама автори (създали ценна книга) публикуват интервю с Александър Лилов.
Тезата се подкрепя от Павел Писарев, той пише: "Тайната на нейната смърт, казва Александър Лилов, е в Боровец".
В този дух се изказва и Любомир Левчев.
Те са доловили, че тази изолация не е естествена. Мнението се оспорва от Иван Славков и Стоян Михайлов. Съпругът й не е с нея. Той твърди, че баща й упражнявал голям натиск върху нея да се сниши и изчезне, докато мине бурята. "Не съм съгласен с Лилов", така казва Стоян Михайлов.
В хаоса от спомени и предположения се откроява становището на проф. Сивчо Сивчев, патолог, който е правил аутопсията. Интервю от него взема Крум Благов.
"– Установихте ли мозъчен инсулт?
– Не. Тя навярно е изпаднала в безсъзнание в самата вана и там е загинала.
– Имаше ли в дробовете є вода?
– Имаше.
– Каква беше непосредствената причина за смъртта й?
– Удавянето."
Всеки, който е преживял изтощение, нервна криза, безсъние, преумора, знае колко неусетно се заспива било във ваната или на волана. От приспивателното, което й донасят (дормопан), липсвали две хапчета. Ако ги е взела и се е отпуснала, тя е заспала и се е нагълтала с вода.
Проф. Сивчо Сивчев продължава: "Белият й дроб се е изпълнил с течност и не е могла повече да диша. При такива случаи смъртта настъпва за по-малко от минута".
Когато охранителят влиза, той вижда, че
в "басейна плува тялото на Людмила".
Намират я мъртва. Това става на 20 юли 1981 г. към 6-7 часа вечерта. Посланик Богомил Герасимов, който е вникнал в тази мистерия, иска ексхумация на трупа, за да се установи "дали има следа от отрова в него и да се види има ли насилствена смърт".
Към 9 часа телефонират на баща й, който се е върнал, но се намира в Банкя. Той пристига във вилата и иска да види дъщеря си. Лекарите са резервирани: "Положението е тежко! Недейте!". Той се вслушва в думите им и си тръгва.
Обявен е траур. На нейно име са наименувани обекти и улици. Хиляди изказват съболезнования. Траурното шествие е импозантно. Но то е декретирано.
Леонид Брежнев изразява съчувствие:
"Скъпи Тодоре! Току-що получих скръбната вест за преждевременната смърт на Людмила. Зная, че за теб тя беше не само безкрайно скъп човек, но и близък съратник в партийните и държавните дела. Трудно е да се отбележи с думи твоята мъка. И все пак, Тодоре, искам да ти пожелая мъжество и твърдост, които ти и така притежаваш. При този тежък удар на съдбата с тебе сме всички ние, твоите другари и приятели в общата комунистическа работа."
Индира Ганди е състрадателна:
"Индийският народ и лично аз губим един добър приятел Енергията є и пълната й всеотдайност на международната дружба и мира оставиха дълбоко впечатление у всички, които са се срещали с нея. Ние се възхищаваме от нейното разбиране за мира и от забележителната работа, която тя извърши, за да разшири и развие културата на Вашата страна."
Величието и славата свършиха
Съдбата се оказа по-силна.
Мащабната културна политика е съпътствана с големи финансови разходи. Писателските срещи, Детската асамблея, пътуванията и командировките на учени, делегации, ансамбли и изграждането на паметници, откриването на изложби, организирането на семинари и симпозиуми, приемането на гости, подаръци и хотели поглъщат огромен финансов ресурс. Всичко се разпорежда от Живкова, никой не може да є противоречи, и финансистите изпълняват заповедите й. На 2.ХII.1980 г. организира международна среща за културата с 55 чуждестранни делегации, като всички разходи се поемат от България. И това е едно от многото мероприятия.
Сега, когато новаторският курс бе осъден, възниква въпросът за отговорността. Вниманието се насочва към служба "Културно наследство", ръководена от заместник-министъра на външните работи Живко Попов и Емил Александров – заместник-председател и отговорник за международната дейност. По адрес на тези служби плъзват слухове и мълви, че са безконтролни и прахосват средства. Те издирват и закупуват картини, архиви, скулптури и други ценности.
Форсирано и некомпетентно се впускат на международния пазар, когато той е контролиран от монополни фирми, мафии и престъпни групировки. Начело на тази полулегална структура поставят полковника от I главно управление Живко Попов.
От 1968 до 1974 г. той е на дипломатически пост в Лондон, показва находчивост и енергия в работата. Когато Людмила и Иван Славков пристигат през 1969 г. в Лондон, Попов получава нареждане да се постави на тяхно разположение. Той и съпругата му показват отзивчивост и пробивност при изпълнение на задачите
и стават нейни любимци.
Ж. Попов през 1974 г. е върнат в България и назначен за завеждащ на най-важния отдел "Кадри" в Министерството на външните работи. Единадесетият конгрес през 1976 г. го избира за кандидат-член на ЦК на БКП.
Част от дейността си Ж. Попов координира с Емил Александров, също полковник от Държавна сигурност, но се отчита за разходи пред генерал Мирчо Спасов. Дейността е многообразна: канят гости, търсят посредници, плащат хонорари, дават банкети и подаръци. В София пристигат 600 ценни експоната. Показват ги пред Живков и членовете на Политбюро. Те одобряват направеното и дават директиви да продължат. През 1979 г. Ж. Попов е назначен за посланик в Прага, но продължава да е началник на служба "Културно наследство".
След смъртта на Людмила почва ревизия, като е дадено разпореждане да се прояви безкомпромисност, защото това се изисква и от органите на КГБ.
Най-четени
-
Ти си комплексар!
1. Имаш айфон за 2000 лева (но не говориш по него, а само „чукваш", за да не се набутваш) 2. В заведение винаги слагаш ключовете от колата си върху масата (да е ясно на всички, че баровците карат BMW
-
Любимите ми 50 книги
Разпределил съм ги по възрастови групи. Започвам с първите – книги, които са ми били любими, преди да навърша 10 години: 1. Шарл Перо - Приказки Най-добрият старт на пътешествието в света на книгите
-
Галерия Честит да си! Съдба моя!
Днес мажоритарният собственик на "ПФК Левски" и голмайстор №1 в историята на клуба Наско Сираков празнува своя 62-ри рожден ден. Неговата любима жена Илиана Раева му направи честитка и в социалните
-
Кой постъпва честно, не живее лесно
"Кой постъпва честно, не живее лесно. Кой излезе прав, не излиза здрав. Кой душа не продава, той имотен не става." 102 години от рождението на Радой Ралин
-
Галерия Перничанинът, който взриви "Звезде Гранда"
Яни Янков прави истински фурор в сръбското музикално шоу и е един от претендентите за първото място Още като бебе пеел детски песнички и реклами, а учителка в градината открива таланта му Известен е