Те да видиш .

Що е то расизъм и има ли той почва у нас, дето казваха някога.

Поради това, че съм израсъл в юч бунар имам доста приятели цигани.

Срещам една дама която не съм виждал от години. Изнесоха се по Люлин ли, по Модерно ли татък нейде.

“ Как си душата - весело и подвиквам аз”

“‘ Ооо шефче - зарадва ми се тя. Къде се затри?”

Разменяме си любезности. Горе- долу като добрия стар учтив английски разговор за времето.

Накрая питам:

“ Как е Трайчо “ Трайчо е големия и син и слабост на семейството. Имаше някакви проблеми преди та му бях адвокат.

“ Оууу Трайче е много зле да ти кажа”.

“ Що бе душа?”

“ Ожени се за една българка огин да я изгори”

“ Е какво лошо като е българка - питам аз . И ние българите сме хора”

“ Ма мани бе тя голема к..ва излезе. Сасипа ми детето . С тоя ходи , с оня ходи. “

“ Абе - викам аз примирително - то не е до българка или циганка до човек си е”

“ Ааа не е тъй при нас няма такива работи. Гледаме си мъжа и семейството. Няма кръшкане. Това от българките да се пазиш много шефче”

Толкоз.

*Коментарът е от фейсбук