В МАЛКАТА сумрачна заличка се чуват глухи звуци. Първият е от опъването на лък. Вторият - от забиването на стрела.
Един до друг са застанали мъж и жена. Концентрирани са за поредния изстрел. Той се казва Иван. Тя Илинка. Незрящи са. Въпреки това поразяват целта. Забиват трите стрели една до друга.
"Това е мерило за правилно изпълнение на техниката - хвали ги треньорът им Иван Иванов. - За момента няма голямо значение дали са поразили точно мишената, защото работим за техника."
Двамата стрелци са представители на спортния клуб за хора с увреждания "Витоша". Организацията е част от студентския департамент към Софийския университет. Тренират
два пъти седмично
В началото на всяко занимание започват със задължителната разгрявка. Опъват специализирани ластици, които изграждат двигателни рефлекси.
"Дори и олимпийските шампиони правят това упражнение, когато не им се получават стрелбите - обяснява смисъла на загрявката треньорът Иванов от клуб "Габарит". - Иван и Илинка са много добре координирани. В началото идваха 6-7 човека. Накрая останаха само те двамата и още един техен съотборник Любо. Сериозни са. Искат да се развиват."
Иван Янев е председател на спортния клуб "Витоша". През 2009-а се среща с треньора по стрелба с лък Иван Иванов. Двамата обсъждат как незрящите могат да
упражняват спорта
за който в книгите пише, че трябва точно око. Година по-късно с помощта на Министерството на физическото възпитание и спорта се задвижва програма. Тя помага за финансирането на заниманието. Закупена е екипировка.
"При незрящите има специална стойка, която фиксира положението - обяснява треньорът по стрелба с лък Иван Иванов. - Тя служи и като мерник за прицелване."
Стойката приковава краката на едно място. Лявата ръка, която държи лъка, се докосва до специален накрайник. По този начин се фиксира височината на лъка и страничното позициониране.
"В началото беше малко по-трудно, защото аз и колежката Габриела Петрова не сме се занимавали с подобно обучение - добавя треньорът Иванов. - Помогнаха ни самите състезатели. Идваха с огромно желание. Трудно е да ги изгоня от залата след края на тренировката. Искат още да стрелят." Илинка има 88% загуба на зрението. Вижда щита, в който се забиват стрелите, като размазан силует. Иска й се да разбере къде се е забила стрелата, но се нуждае от чужда помощ. "Голяма тръпка е да правим нещо, за което се изисква зрение - казва Илинка. - Усещането е невероятно, когато чуеш как стрелата се забива."
Другият стрелец Иван Янев се нуждае от придружител или
куче водач
за да се придвижва. Въпреки това е постигнал много повече от доста други българи. 34-годишен е, доктор на историческите науки в Софийския университет. Има две дъщери. Дълги години е капитан на националния отбор по голбал, който е единственият колективен спорт за незрящи. Има амбиции да се развие като състезател в стрелбата с лък.
"Вече три месеца тренираме, а на държавното първенство за мъже и жени направихме демонстрация - разказва
историята на стрелбата
с лък за незрящи в България д-р Иван Янев. - Спортът все още не е включен в параолимпийската програма, но има световни и европейски първенства."
На официални състезания в зала незрящите стрелят на дистанция 18 м. 30 м е дистанцията на открито. Лъковете и стрелите са абсолютно същите, както за нормалните състезатели. Незрящите задължително трябва да имат треньор, който се грижи за настройката на специализираната стойка.
"Има още двама-трима ентусиасти в нашия клуб, които биха се включили в тренировките, но все още събират смелост - добавя д-р Иван Янев. - Имаме желание да се развиваме и да участваме на големи международни състезания."

Нямат зала за голбал

НЕЗРЯЩИТЕ от спортен клуб "Витоша" останаха без зала за най-емоционалния и атрактивен спорт, който могат да практикуват - голбал.
Допреди година те провеждаха тренировките си в салона на 55-о училище. Школото сменя настилката на съоръжението, което го прави неизползваемо за спорта.
"Засега нямаме вариант за зала - признава председателят на клуб "Витоша" д-р Иван Янев. - Необходима ни е площ от 9 на 18 м. Толкова е голямо игрището за голбал. Спортът се играе от по трима състезатели в отбор. Използва се топка, която звънти и се търкаля само по земя. Целта е да се вкара в противниковата врата, която е с размер 9 м. Защитниците спират топката с плонжове. В старата ни зала настилката стана много твърда, което я прави опасна."
Незрящите се надяват да ползват малката зала на новия многофункционален спортен комплекс на 4-ти км. Тя отговаря на изискванията за практикуване на голбал.
"Ние сме най-силната голбал държава на Балканите - хвали се д-р Иван Янев. - През 2009-а станахме трети на европейското първенство в Португалия в група "C" и се класирахме за горната "B" група. Надявам се възходът да продължи."

Тръпката на шоудаун
АНАЛОГЪТ на тениса на маса за незрящи - шоудаунът, вече може да се практикува и в София.
Спортен клуб "Витоша" заедно с Министерството на физическото възпитание и спорта и Софийския университет спретнаха прекрасна зала, която се намира в блок 52 на Студентски град.
"През 2008-а бяхме на обмен в Унгария и шведите представиха този спорт - разказва историята д-р Иван Янев. - През ноември 2009-а купихме масата за 3200 лв. Министерството на спорта дадоха 15 хил. лв., за да се направи шумоизолация, пълен ремонт на заличката, съблекални и дограма. В края на 2010 г. я открихме. Играта е достъпна и за зрящите, защото всички си слагат маски. Целта е хората с остатъчно зрение да нямат предимство."
Масата е с размер 122 на 365 см. В двата края има джобове с дължина 30 см. Играе се с хилки, които са широки и плоски. Целта е да се вкара в противниковия джоб. Играе се до 11 т., както и тенисът на маса. Състезателите се редуват с по два сервиса. Ако топката, която издава специфичен звук, влезе в джоба, се присъждат две точки.
"Изразходваме много енергия - признава 22-годишната Сияна, която е студентка по музикална педагогика в Софийския университет. - Тренирам по три пъти в седмицата. Стана ми много интересно. На първия турнир, в който участвах, станах втора."
Нейната съперничка Стела разбрала за шоудауна от приятели. Тя също се пуска в историческия първи турнир. Финишира на трето място.
"Винаги имам амбиция за победа - казва Стела, която учи социална педагогика в Софийския университет. - Става напечено понякога, но няма неспортсменско поведение, защото всички сме приятели."

Искат федерация
Д-р Иван Янев има желание да регистрира спортна федерация за хората със зрителни затруднения.
По този начин незрящите ще могат по-лесно да координират дейностите си.
"Сега за пръв път имаме диалог с министерството на спорта по този въпрос - споделя д-р Иван Янев. - Преди не се интересуваха. Само в нашия клуб членуват 70 души. От тях половината са редовно спортуващи. Имаме хора, които участват на състезания по шах, табла и лека атлетика."

Шах и табла
Спортистите от "Витоша" се славят като големи майстори на шаха и таблата.
В офиса на техния клуб редовно се правят турнири. Пуловете и фигурите са по-различни. При таблата има издълбани жлебове, в които се застопоряват пуловете. Белите и черните фигури в шаха са с различна повърхност. Същото важи и за разноцветните полета на най-древната игра.
Незрящите владеят отлично други настолни игри, като "Не се сърди човече", "Дама" и "Домино".
"Смятаме да организираме нещо като олимпиада, в която да се види кой е най-добрият от всичките спортове", заканва се председателят на клуба Иван Янев. Той има амбиция да скочи и с парашут.