Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Защо Левски е хванат неподготвен?

Искат да повярваме, че Апостола е глупак, а той не е

Наистина ли никой не се сеща да постави постови, които да пазят

Не, любезни читателю, за предателство няма да говорим. Това пусто предателство поне хиляда пъти досега е било човъркано без успех и смисъл. Бил ли е предаден, кой го е предал, защо го е предал, къде го е предал, кога го е предал, как го е предал?... Целувай кръста и казвай: ТИ ли предаде Апостола? Море от мастило изтече. И за какво? За нищо. Нито разбрахме как е заловен Левски, нито успокоихме гузните си съвести.

Друг е въпросът, който съм си задавал хиляди пъти с болка и горест: Възможно ли е опитният конспиратор Левски, професионалният революционер, умният, ловкият, разумният Левски да бъде заловен буквално по бели гащи? Защото според Никола Цвятков е точно така. Не ми се иска, но се налага да цитирам думите му:

“Никола видял тогава 4-5 стражари, които водеха един гологлав човек, разпасан, с паднали гащи, вързан с ръцете отзад, цял облян в кръв.”

Никога не съм преставал да мисля, питам сега и вас, как е допуснал Дякона да изпадне в такова положение?

Защо, за Бога не е оставил някого на пост, да пази пред това прокълнато ханче? Трима души са били, можели са да се сменят през час. И Левски е щял да бъде предупреден навреме, за да бяга или да се бие. Даже не е било нужно да стоят навън на студа през цялото време, нищо не е пречило да влизат за малко на топло и пак да излизат. Защо никой не е пазил? Защо?

Може би защото никой не ги е учил на военни дела, както казва и Захари Стоянов за батачани: “при всичките им военни хитрости (на башибозуците, б.м., АА) да лягат по очите си, да се разпределят на различни отделения, които изкуства нашите и на съня не били виждали...”?

Aми не. В Първата и Втората легия Левски е получил военна подготовка, учил е уставите, учил е как се стои на пост и сам е стоял. Много пъти.

Знаел е Левски какво е караул и как се носи.

Но може би просто не е считал, че караулът е нещо важно, и не е редил стражи, докато вършил народните си святи дела? Правил го е. Често.

Да не кажа винаги. Аз не познавам чак толкова изтънко литературата, но само един бегъл поглед е достатъчен да намерим колкото искате доказателства. Нека дадем думата на Киро Тулешков:

„Разумява се, че аз извърших всичко, което той (Левски, б.м. А.А) ми предложи, но като го запитах защо не се кълна и аз с другите, а отделно, той каза, че той ми възлага една длъжност, която иска да положа най-напред клетва, че тогава другите.

Длъжността, която ми била определена от него, била да пазя около дома на Каравелова, да не би румънската полиция да попадне ненадейно и да се направи някоя пакост на събралите се.”

Друго свидетелство, оставено ни от самия Никола Цвятков:

“Той (Никола, б.м. А.А.) отишъл с кон през село Дръстене до кръстопътя на севлиевското шосе (старото) и видял Хр. Луканов и десетина момчета, които играели уж на топчета, но всъщност наблюдавали дали пътят е чист.”

И ако това не е достатъчно, моля ви, погледнете тефтерчето на Левски, където сам той пише:

“Посрещна ме стража – един наш другар. “Добре дошъл – рече – Лъвский, наш байрактар.”

И като е писал така, че е виждал и знаел какво е пост и стража, а пък ние го мислим за пълен будала, дето просто си е легнал да спи и се е оставил да го хванат по бели гащи, какво е това? Не е ли предателство?

Не е ли безумие? Не е ли детинщина? Хора, нас ни лъжат!

Омайват ни да вярваме, че Левски е глупак. А той не е. Ала така говорят и така пишат. А ние вярваме.

Но хайде, оставете писано и говорено, помислете сами – защо въобще Апостола е взел със себе си двайсетинагодишния Николчо, ако не за същата длъжност като Христо Луканов – да гледа дали пътят е чист, да бъде очите и ушите на Левски? Не го е взел като водач, защото пътят от Ловеч до Къкрина Дякона е познавал чудесно, а по-нататък към Севлиево по тайни пътеки щял да ги води Христо Латинеца. Не е Николчо някакъв страшен харамия и хайдутин, накичен с пищови. Не е и някой от близките му съратници като Христо Иванов-Големия или Матей Миткалото, с които да обсъжда важни комитетски дела. Трябвало е просто да гледа дали пътят е чист.

В пряк и преносен смисъл. Но нас ни учат на друго. Че си лежат комитите в топлата соба. Хъркат, а в това време заптиетата обграждат ханчето. Както дълбокомислено пише една авторка: “Противно на някои предположения, че е имало дежурен, това съвсем не е така.” Трябва да е имало, логично е да е имало, всеки би предположил, че е имало, но не е имало. Странно, нали?

Но как и откъде, любезни читателю, ти и аз ЗНАЕМ, че не е имало стража? Ами знаем от.... Николчо. Този, същият Николчо, който бихме очаквали да стои на пост. Защото почти всичко, което сме чували за залавянето на Левски, идва точно от разказите на Цвятков. Разказва Николчо, разказва, разказва... А ние му вярваме. Бре!

Дали заслужава чак такова доверие?

Не е ли възможно да е икономисал истината, нещо да е преиначил, нещо да е поизлъгал? Ето ви въпрос. Такъв един рошав, срамен, неудобен. Има ли как да му отговорим? Може и да има. Нека се позанимаем с часовника например, знаете ли ли нещо по-точно и по-математическо от него?

Левски напуска Ловеч в късния следобяд, предшестван от Христо Луканов и други момчета, които се оглеждат за турски засади. Преспал е предишната нощ в дома на Никола и Мария Сиркови. Тук намираме случай да поговорим и за тази странна сънливост на Дякона. “Девет годин скита се без сън, без покой”, казва поетът. Но изглежда, че тъкмо когато е в най-голяма опасност, когато трябва да бъде най-бодър, най-нащрек, най-внимателен, Левски прекарва по-голямата част от времето си в... спане.

Mария Сиркова: “Заранта се пооспа. Като станахме, отговяхме.[...] Обядвахме. Левски си полегна и поспа около два сахата.”

Никола Цвятков: “...Николчо се събудил. Щом се събудил, почнал да буди Левски да тръгнат.... Левски казал, че било рано и си легнали и двамата.”

Тази неудържима нужда от сън, наред с безумното му поведение през последния му свободен ден, според мен означава, че Левски просто се е разболял. Логично е. Да не забравяме и раната му от лошо направена операция в Сърбия, която така и никога не заздравяла. Пък, клет, няма кой да се погрижи за него...

Срещнали се Дякона и Николчо около 4 часа следобяд и поели заедно към Къкрина. Първият пеш, вторият на кон. След около час стигнали до така наречения „Пази мост” и там тъкмо се случила знаменитата среща със заптието. Николчо много държи на нея.

Пред съда: “По пътя на един час от Ловеч, аз стигнах до моста “Пази мост”. Дяконът идваше през пътеката отсреща ми; оттатък идеше едно заптие. “Кой е тоя човек” ме запита. “Не зная”, казах аз. Сетне заптието попита него, какво са разговаряли – не зная. Аз отминах.”

Пред Димитър Пъшков: “Като наближили “Пази мост”, Никола съгледал отдалеч един стражар на кон и обадил на Левски. Левски се отбил към лозята. Към чешмата се срещнали със стражаря, който запитал Никола къде отива и кой е другарят му. Никола казал, че не го познавал. Сега го стигнал на пътя.

Заптието попитало Левски кой е и закъде отива. Левски казал: “Отивам на лозето си, аз съм от Ловеч, да видя колко боклук са докарали кираджиите.”

Пред д-р Стоянов: “До моста “Пази мост” Никола видял отдалеч един стражар на кон и обадил на Левски; Левски се отбил настрана от пътя; към чешмата срещнаха се със стражаря, който попита Никола къде отива и го попита същото и за другаря. Никола казал, че не го познавал; заптието попитал Левски кой е и накъде отива; Левски отговорил: “отивам на лозето си да броя колко кола боклук са стоварили”; и прибави “аз тебе те познавам, ти не ма ли познаваш? Аз съм от Ловеч”.

Самият Левски нищо не е споменал пред съда за среща със заптие.

За турците тая среща е била маловажна, но при нас с времето тя е придобивала все по-голямо значение за всякакви любители на сензации. Оказва се, че този стражар на кон не е бил сам, двама били и с едничката цел точно Левски да дирят. Знаят се имената им – единият е Оджоолу Асан, а другият – Хасан Али чауш. Даже е съхранен за поколенията коментарът на Хасан Али чауш за това, което Левски му бил казал: “Днес българите имат байрам и празнуват, а този човек ни баламосва, че отива на лозето си и то по мръкнало”.

С тези думи, реални или измислени, аз съм напълно съгласен. Ще ходи да гледа боклука по лозята? На Коледа? Хайде де! Да не говорим за абсолютно безумната реплика “Аз те познавам, ти не ме ли познаваш?”. “Нормалният” Левски би отвърнал по съвсем различен начин. И мисля, че знам как точно.

Близо е до ума, че преди да тръгне от Ловеч, Левски си е подготвил легенда, и то убедителна, а не като тая за боклука. Не е трудно да се досетим каква е била, защото в подобни случаи Левски има изпитан modus operandi, който много пъти му е помагал. Когато го срещали заптиетата и го питали кой е, той обикновено се представял за търговец от друг град. Странно би било да не го използва точно тогава.

Другото, което при всички случаи би направил опитен конспиратор като Левски, е предварително да каже на своите сподвижници – Николчо и Латинеца – за кой и какъв ще се представя, та да знаят при нужда и зъл случай. И ако надникнем в протоколите на съда, точно това ще намерим – тримата поотделно дават едни и същи показания за самоличността на Дякона:

Левски: “Христо държеше преди край Ловеч кръчма. Мене той ме познаваше като търновец”.

Цвятков: “...той само каза: “Търновец съм, отивам в Търново... Той ми каза само: “Името ми е Петко, търновец съм”.

Ханджията: “Попитах го и той (Никола, б.м., А.А) ми каза бил Петко търновецът, срещнал го из пътя.”

Както виждате – всички поддържат една и съща версия, съвсем разумна и убедителна. Че от Ловеч за Къкрина Левски се е представял за Петко, търговец от Търново.

И ако наистина го е срещнал Хасан Али чауш, Дякона точно това би му казал, а нямаше да разправя разни басни за лозя и боклук, а още пък по-малко съвършената лудост, която срещаме в спомените на Христо Иванов: “Васил Левски не познаваш ли? Аз те познавам” (?!?).

Що се отнася до Николчо, то той най-вероятно наистина не е чул какво точно са си говорили Левски и заптието, както сам казва пред съда: “Сетне заптието попита него, какво са разговаряли – не зная. Аз отминах”. Съвсем естествено - трябва да създават впечатление, че не са заедно и затова се е дръпнал. Пък и да е чул нещо, хубаво е да се запитаме доколко добре този двайсетинагодишен момък знае турски.

А и да е знаел езика перфектно, дали в състоянието, в което е бил - изправен пред полицаите, уплашен яко заец - е могъл да схване и запомни думите на Левски? Вие бихте ли на негово място? Аз, признавам си, не.

Някой ще възрази, че ако Левски не е се е представял за собственик на лозе, нямаше да се отклони от пътя, за да тръгне през лозята.

Защо ще се вре в лозята, ако не е казал на заптието, че натам отива? Може би тъкмо до този извод е достигнал и Николчо, и това го е накарало да измисли цялата тази наивна история с Левски и колите боклук. На това, приятели мои, ще отговорим, че Левски от самото начало е решил да върви не по пътя, а на кестреме през лозята. Нека си припомним какво казва Николчо:

“Навечеряха се и решиха да си легнат, за да станат рано и преди съмнало да заминат за Търново. Христо Латинеца щеше да ги придружи, за да им каже пътя през пътеки, за да избягват шосето, по което постоянно сновали стражари.”

Значи Левски планира да пътува за Търново през Севлиево по пътеки, защото по пътя е опасно, но от Ловеч, където е още по-опасно, мисли най-спокойно да си върви по шосето? Наистина??? Друго – ако по пътя ще иде на Къкрина, защо да не е на кон като Николчо? Така е много по-бързо, а и стражари да го срещнат, по-лесно ще им избяга.

Няма ли коне в Ловеч? Има, но Левски още от самото начало си е решил да върви пеш не по пътя, а през лозята, които лозя е познавал като петте си пръста. В ловешките лозя са се провеждали много комитетски събрания като онова например, за което се говори в прочутата турска телеграма:

“… заповядайте на поп Кръстьо да съобщи на господството как са устроили бунтовническо събрание в лозята на доносчика...”

Пак в лозята се е оттеглил Левски след злощастното убийство на слугата на Денчо Халача. Дори и пред съда той казва:

“... прекарах малко време в Ловеч из колибите в лозята по една-две вечери, защото в тия колиби нямаше никой”.

Точно защото Левски е познавал добре лозята, той е тръгнал сам през тях, а е оставил Николчо да пътува по пътя с коня и да пренесе архивата, зашита в самара. Оттам насетне обаче пътеките към Севлиево Левски не е познавал и затова е щял да вземе за водач Христо Латинеца.

Действията на Апостола винаги са логични, разумни и премислени. И този път са били такива. За съжаление, ние учим друго. И вярваме. На нас ни разправят една ужасна, малоумна историйка, в която Левски броди като сомнамбул из лозята, за да брои несъществуващи коли боклук, а пък турските стражари се дивят де ли е се е юрнал този побъркан из къра по мръкнало, когато българите имат байрам...