"ЦЯЛ живот съм предпочитала да живея собствения си живот, без да влизам под светлините на прожекторите. С появата на филма "Черният лебед" и наградите "Оскар", които спечели, отново станах център на вниманието."
Това споделя пред "168 часа" дъщерята на Богомил Райнов - Диана Райнова, в първото си голямо интервю след четвърт век затишие. Райнова е балетен педагог в Националното училище за танцово изкуство. Името й отново стана актуално покрай премиерата на холивудския филм "Черният лебед" на Дарън Аронофски, с участието на Натали Портман. Причината - точно преди 26 години режисьорът Иван Ничев заснема филма "Черните лебеди" по едноименната книга на Богомил Райнов. Диана изиграва главната роля - на балерина, опитваща се да постигне съвършенството чрез ролята на Черния лебед в постановката "Лебедово езеро". Нещо, което прави четвърт век по-късно и героинята на Натали Портман във филма на Аронофски.
На пръв поглед заглавието и сюжетът създават асоциация за

холивудско плагиатство

върху книгата на Райнов и филма на Ничев. Според Диана Райнова обаче за подобно нещо не може да става дума.
"Няма плагиатство, категорично! Стремежът да си съвършен не е приумица нито на Богомил Райнов, нито на Аронофски. Той е константа. Използвайки я, двамата създават две съвсем различни истории. Прилики има в спецификата на балетното изкуство, което един режисьор не може да избегне - тренировките, интригите, амбициите. Особено пък когато говорим за "Лебедово езеро", което е любима тема за много творци", обяснява първият Черен лебед Диана Райнова.
Изтъква и друга разлика. "На моята героиня й липсва талант, което й създава трудности. В "Черният лебед" се развива тезата, че на талантливия човек не само, че не му е по-лесно, а напротив - в много случаи му е по-трудно. Героинята на Портман има дарованието, но е свита в рамки и не може да излезе, да разкрие душата си, да извади на показ таланта. Накрая успява чрез ролята на Черния лебед, минава през раздвоение на личността, което е много мъчителен период, но достига до съвършенство.
 

Жертвата е огромна,

но си струва за този, който се е отдал на изкуството и го обича", обяснява българският Черен лебед Диана Райнова.
Когато навремето се появяват книгата на Богомил Райнов и филмът на Ничев, тръгва мълвата, че писателят Райнов е писал главната роля специално за дъщеря си. Това мнение се е насложило до наши дни. За пръв сега Диана Райнова разбива този мит.
"Книгата не е писана за мен. Дори не знаех, че баща ми работи върху такава история. Той си беше такъв, не споделяше. Въпреки че съм балерина, информацията за балета той е черпел от други източници. Научих за "Черните лебеди" дни преди книгата да излезе от печатницата и останах много изненадана. Тогава хората започнаха да ми казват, че е писана за мен. Попитах директно баща ми вярно ли е. Той отговори: "За да е писана за теб, ти трябва да си много силен и стойностен човек." Това обаче не беше така", припомня си Диана Райнова. И разяснява: Главната героиня в "Черните лебеди" е от онези личности в изкуството, които не се страхуват да търсят съвършенство. Чрез ролята на Черния лебед тя
 

получава шанс да отиде до върха,

където са примабалерините. Изпълнява ролята, но се оказва, че дарованието й все пак не е достатъчно, за да се изкачи горе. Така тя си остава цял живот в ансамбъла. Но точно тези балерини, които знаят, че цял живот ще служат на примите и ще бъдат в тяхната сянка, но въпреки това имат амбицията да развият своите възможности, се превръщат в най-качествените и стойностни хора. Това най-често се превръща в тяхната трагедия, защото всеки има или няма различни дарования, които не зависят от самия него", разяснява подробно Диана Райнова.
Разказва, че изгледала с голям интерес филма на Дарън Аронофски. И останала очарована от изпълнението на "наследничката" си Натали Портман.
"В началото, когато чух, че актриса, а не балерина ще играе тази роля, бях резервирана. Но след края на филма можех само да аплодирам изпълнението на Портман. Тя няма нищо общо с балета, но е положила огромни усилия и резултатът е налице. Прочетох, че 10 месеца е била в балетна трупа, всеки ден е тренирала, отслабнала с 10 кг. Във филма беше придобила фигура на балерина. Дори
изразът на лицето й беше на балерина. Много добре стоеше.

Танцуваше хубаво.

Е, да има дубльорки в по-сложни сцени, но като цяло Портман бе влязла много успешно в ролята", споделя дъщерята на Богомил Райнов. Накрая с усмивка обобщава: "Не бих искала да се сравнявам с Натали Портман, но тъй като съм изиграла тази роля преди нея, мога да кажа, че тя е достойна моя наследничка!"
Това, което най-много й харесало в актрисата, е умението не само да прави грациозни движения, но и "душата й да стигне до зрителя". "Тя успя да го направи и затова получи "Златен глобус" - за актьорската си игра, а не за танците. Но така или иначе беше страхотна!, не крие възхищението си Диана Райнова. Допълва: - Но все пак 10 месеца не могат да заменят 10 години балетно обучение. Натали Портман е страхотна актриса, но за професионална балерина не е готова. Балерината работи с крака, ръце, цяло тяло, техника. При Портман техника не може да се търси. Ако трябва да излезе на сцената, няма да се получи."
Портман изиграва ролята на "Черния лебед" на 29 години. Диана Райнова го прави когато е на 33 г.
 

"Заснехме филма за 4-5 месеца.

За разлика от Натали, на мен балетните сцени не ми бяха трудни. Много по-лесно е да снимаш филм, отколкото да танцуваш. В киното има дубли, на оперната сцена няма", припомня си тя. Допълва, че всъщност актьорските сцени са й били по-трудните. "Колкото и да си освободен пред камера, има си напрежение. По онова време изобщо не знаехме как изглеждаме, защото не можеше да се гледат кадрите веднага", обяснява българската изпълнителка на Черния лебед.
Припомня си и как точно е била избрана за ролята. "Режисьорът Иван Ничев реши да направи пробни снимки. След тях се стигна до извода, че е най-добре да бъда аз. Другите кандидатки бяха актриси, само аз бях професионална балерина. Нямаше време за обучение от 10 месеца, както е в Холивуд", разказва Диана Райнова.
Не крие, че избирането й предизвикало недоброжелателни коментари. "Злобата си върви открай време, реши ли човек да каже нещо, винаги ще си намери какво. Ако няма - дори ще си измисли. Когато се разбра, че ще играя главната роля, много от актрисите-претендентки започнаха да свързват това с факта, че баща ми е автор на книгата. Реших да не им обръщам внимание. Човек не бива да допуска такива неща да му пречат", разказва тя.
Диана Райнова не знае как би реагирал баща й на холивудския филм. "Той има много филмирани романи, но

никога не е оставал докрай доволен.

Така е при всеки автор. Дразнеше се, че се реже от диалозите. Не знам дали би харесал "Черният лебед", но си мисля, че навремето "Черните лебеди" му хареса. Нищо не каза, но и не демонстрира някакво недоволство", споделя балетната педагожка.
Започнала да се занимава с балет на 6 годинки. Родителите й били твърдо против. Опитвали по всевъзможни начини да я откажат, но тя държала на своето.
"Сама се записах, отидох с две приятелки в школата на Анастас Петров, основателят на балета ни. Прибрах се вкъщи и просто казах: "Записах се на балет, трябва ми балетна рокличка." Майка ми и баща ми замълчаха. В началото се надяваха сама да се откажа. Но когато реших да кандидатствам в балетното училище, бяха против. Знаеха колко тежка професия е това", връща са назад в годините Диана. Сега, когато знае какви жертви изисква балетът, твърди, че не съжалява нито за миг, че е избрала това за своя професия.
"Влязох в балетното училище през 1959 г. Бяха други години. Бяхме отдадени на изкуството.

Репетирахме в много тежки условия.

Над операта имаше три зали. Почвахме да играем сутрин в 7,30 ч., защото нямаше зали за всички. Нямахме качествени палцови обувки. Палците ни ги правеше обущар. Сега балерините играят с френски, руски палци, които са много по-удобни. Но тогава ние не знаехме, че съществуват такива неща", припомня си премеждията Райнова. След родното балетно училище тя заминава за Киев. Разказва, че тогава престижното обучение в Русия е било лесно за родните балерини. "Ставаше на обменни начала, нямаше проблеми, ако имаш талант. А сега е много скъпо - около 15 хил. евро годишно", обяснява тя.
Синът на Диана Райнова следва кинорежисура. Педагожката признава, че когато бил малък, имала идеи да го направи балетист. "Той обаче крещеше и не искаше да чуе. Аз пък не настоявах. А сега понякога ме пита - защо не си ме накарала насила", смее се изпълнителката на българския Черен лебед и допълва: Но от него балетист нямаше да стане, той няма нужното търпение. Радвам се, че сега си харесва професията."
Досега "Черните лебеди" на Иван Ничев е бил излъчван няколко пъти по държавната телевизия. "Такива филми не са за широката публика, те са по-сложни за възприемане. Когато бе заснет през 1984 г., също бе считан за елитарен, тогава се правеха други филми.
Но тематиката е вечна. Въпреки това не смятам, че и "Черният лебед" ще стане някакъв касов хит. На мен ми хареса, гледам повече балетните сцени. Развълнува ме.

Сложили са му елемента на трилър,

но не го виждам като касова продукция", споделя Райнова.
Като балетен педагог днес Диана Райнова има нелеката задача да открива и поощрява талантите, които биха търсили съвършенството, да създава бъдещите Черни лебеди. Още по-трудна е задачата й да покаже елегантно на тези, които нямат необходимите качества, че не си струва да прахосват времето и усилията си.
"Един поглед е достатъчен, за да мога да преценя дали едно дете има качества за тази професия или не. Но в днешно време не може да му кажеш "от теб не става". Навремето при нас се казваше директно и го приемахме стоически, колкото и да ни болеше. Докато сега децата се обиждат", споделя опита си балетната педагожка. "Балетът е фино изкуство, но естественият подбор в него е безмилостен", обобщава Диана Райнова.
Признава, че отлив от балета има и затова на педагозите се налага да правят компромиси. Когато аз кандидатствах в балетното училище през 1959 г., на конкурса се явихме около 1200 души. Сега идват по около 30 деца", не крие педагожката и допълва: "Фразата, че всичко е 99% труд и 1% талант, не е вярна. Поне що се отнася до балета, трябва и 99% талант."
Диана Райнова споделя, че не толкова децата, колкото родителите са проблем за балетните педагози днес.
 

"От болните родителски амбиции

идват най-големите бели. Аз не съм такъв рязък човек, не съм си позволявала да направя разбор на дете пред родителите му, за да обясня защо не става. Но колеги са го правили. Тогава родители се обиждат, почват да пишат писма до министерството. Веднага хвърлят вината на педагога, че не го е научил. А, то горкото, просто няма физически данни или пък хъс, характер", разказва балерината, изиграла "Черния лебед" преди четвърт век.
Категорично не приема ситуацията днес, в която всяка подскачаща с къса пола мома се води балерина. Дори не иска да коментира момичетата, които сучат тела по чалгаджийските концерти.

Против диети, опиати и анорексички

ЕДИН от най-големите кошмари за всяка балерина е спазването на определен хранителен режим.
Диана Райнова е твърд противник на диетите. Категорична е, че сред учениците й анорексици няма и не може да има, нито пък сред балетистите в българската опера. "Някои момичета в някои балетни школи наистина се вманиачават на тема килограми и стигат до анорексия, но у нас такива неща няма. Дори много често изпадаме в другата ситуация - да казваме на балерините да свалят килограми, а на тях да не им пука. Но всичко си е индивидуално - има момичета, които не напълняват, но има такива, които бързо наддават след пубертета. Казвала съм им, че с глад не трябва, защото се губи енергията, организмът свършва горивото", обяснява педагожката. Препоръчала е на възпитаниците си да се хранят здравословно, но признава, че дори в бюфета на балетното училище баничките и сандвичите са на почит сред децата..
Във филма на Аронофски "Черният лебед" героинята на Натали Портман преминава и през наркотиците в стремежа си да постигне съвършенство. "Такива неща в България няма. С допинг на сцената не става. Обезболяващи - да, но дрога и опиати не", категорична е педагожката.

Балетистите не били гейове

ПРЕЗ годините в българското обществено съзнание се е загнездила тезата, че голяма част от балетистите са гейове.
"Няма такова нещо", категорична е Диана Райнова. "Може би е имало хомосексуалисти в балета много отдавна, преди времето, когато съм била ученичка. Но в момента в Операта няма нито един", обяснява тя. Усмихва се на въпроса дали има момчета, които се записват на балет само за да гледат полуголи красиви момичета. "Това не мога да знам, те си знаят, но едва ли ще си признаят. Но че момичетата ни са хубави, така си е. Дори синът ми, който е студент в трети курс, когато идва при мен, ги гледа с възхищение", споделя педагожката.

Примите със заплата около 700 лв.

БАЛЕТНОТО изкуство е не само трудно, но и скъпо удоволствие.
Диана Райнова предупреждава всички родители, които искат да видят децата си на сцената, че трябва доста да се охарчат.
"Всичко необходимо се купува от родителите. Навремето на нас ни даваха поне палци, но сега не е така. Едни чифт палци струва 57 лева. За малките трябват по два на година. При големите един чифт отива за десетина дни. Облеклото също си купуват самите ученици. Чорапогащникът е около 20 лв., горното трико - около 30 лв. Туфлите са около 20 лв., а се късат много бързо. Понякога и пачките, и костюмите се купуват от родителите", не крие Райнова.
В същото време заплатата на примабалерина е около 700 лв., а на момичета от кордебалета - около 400 лв. В гилдията са доволни, че поне се промени пенсионното законодателство. Доскоро балерините трябваше да се пенсионират на 50 години, което изправи косите им от ужас. С промените изискването е след 25 години трудов стаж.

Богомил Райнов писал криминалните романи по сигнали от милицията

"БАЩА ми Богомил Райнов беше много добър човек, но с по-особен характер. Не беше много разговорлив, не споделяше с нас над какво работи. Беше строг баща, което се оказа за наше добро. Не ни разглези, научи ни да се борим", споделя дъщерята на големия писател.
Диана има две сестри. Едната е от първия брак на Райнов, другата от втория. С третата си съпруга писателят няма деца. "Понякога аз и сестрите ми сме мислели, че е по-суров с нас, отколкото трябва. Но знаехме, че ако ни тежи нещо, винаги може да разчитаме на него. Винаги ни е бил опора. Но наистина не беше приказлив, не съм разговаряла много с него", допълва тя.
Оказва се, че семейството на Богомил Райнов никога не е знаело коя е любимата му книга. "Имаше неща, за които той никога не говореше и ние знаехме, че няма смисъл да питаме. Но най-важното беше, че читателите го обичаха. Беше лесен за четене, звучеше съвременно и професионално", разказва дъщерята на писателя. Не крие, че на особена почит са били криминалните романи на баща й. "Сега всеки пише такива романи, а и новините са почти изцяло от криминалната хроника. По нова време нямаше такива неща. И да са се случвали в държавата, всичко се криеше. Но баща ми не си съчиняваше тези случаи. Работеше по конкретни сигнали от милицията. Те му подаваха информация за истински случаи, а той след това си я доразвиваше. Почти всичко описано в криминалните му романи е базирано на някакви факти", повдига завесата Диана Райнова.
Добавя, че разследващи и криминалисти от някогашната милиция са били като консултанти на баща й. Обяснявали са му специфичните неща относно шпионската техника и прочее. "Баща ми искаше романите му да звучат максимално правдоподобно. А само с фантазия в такива случаи не става. Затова работеше с хора от професията, за която пишеше", обяснява Диана Райнова.
Тя съжалява, че така и няма много разговори и снимки с баща си. "Той не обичаше да говори, да дава интервюта. Мъжът ми е продуцент (Пенко Русев, който в момента работи по сериала "Английският съсед", б.а.) и за него Богомил Райнов беше голямо изкушение. Но татко всеки път казваше "да не си включил нещо да записваш!" Беше си такъв, но все пак беше много добър човек", обобщава дъщерята на големия писател.

Премиерата на "Лебедово езеро" идва след смъртта на Чайковски

"Лебедово езеро" е един от най-известните балети по музика на Чайковски.
Първото му представление е в Санкт Петербург на 17 февруари 1895 г., когато Чайковски вече не е между живите. Двете роли-близнаци: на белия лебед Одета и черния Одилия, се танцуват от една и съща балерина. Това е една от най-тежките роли в балета, защото изисква превъплъщаване в два напълно противоположни образа и изиграването на труден танц-шедьовър. Като най-добра изпълнителка на Одета-Одилия за всички времена е призната великата руска прима Мая Плисецкая.

Разказва за силата на любовта

1. "Лебедово езеро" разказва за любовта на принц Зигфрид и омагьосаната от фон Ротбарт принцеса Одета.
През нощта тя е човек, а през деня - лебед. Езерото, в което плува, е образувано от сълзите на близките й. Заклинанието може да бъде унищожено, ако принцът се врече във вечна вярност на Одета. Злият Ротбарт обаче преобразява дъщеря си Одилия като Одета и принцът се врича на нея. Когато разбира грешката си, Зигфрид отива при любимата си Одета и се хвърля в Лебедовото езеро. Не можейки да се оженят живи, те остават завинаги заедно в смъртта. Любовта им отнема силата на Ротбарт.

В златния олимпийски басейн на Майкъл Фелпс

Уникално представление на "Лебедово езеро" изнесе през 2009 г. трупата "Имперски руски балет". За сцена бе избран Олимпийския плувен басейн в Пекин, в който през 2008 г. Майкъл Фелпс спечели рекордните осем златни медала.