Уважаеми хора,

На снимките са граф Игнатиев (с униформата) и Иван Аксаков. На тях са наименувани улици в София и в редица други български градове. На графа има кръстено дори и цяло село!

За истинската — и малко известна, уви! — и мрачна роля на граф Игнатиев в българската история е писано достатъчно напоследък*, но нито за единия, нито за другия се знае достатъчно.

Например какви са я вършили в Русия.

По-долу цитирам текстове, чиято достоверност съм проверил** лично, пък дано общинските съветници по страната се замислят дали си струва да има село, че и десетки улици, които носят имената на тези двама души!

...

За граф Игнатиев:

”През време на непродължителния му престой в министерството на вътрешните работи (до 30 май 1882 г.), в Русия рязко се изостря еврейският въпрос и се провежда вълна от еврейски погроми в южните части на страната. Още преди назначението му за министър, проявява антисемитизъм. На 12 март 1881 г. той пише:

„ ...в Петербург съществува могъща полско-жидовска (от руската дума жид – обидно прозвище за евреите, б.р.) група, в ръцете на която се намират банки, адвокатурата, значителна част от пресата и др. обществени работи... Всеки честен глас от руския живот бива заглушаван от полско-жидовските викове, твърдящи, че руските искания следва да бъдат отхвърлени като остарели и необразовани. “

След началото на погромите на 15 април 1881 г., които обхващат седем губернии и достигат невиждани преди това размери, решава да прехвърли вината за случващото се на самите жертви на насилието – руските евреи. Независимо от това, че мнозинството от тях живеят в нищета, едва свързващи двата края, те са обвинени в експлоатация на руското население, а погромите биват провъзгласени за естествен отговор срещу тази експлоатация.

На 3 май 1882 г. по негова инициатива биват публикувани Майските закони, с които се налагат огромни ограничения на правата на евреите и по същество стават повратен пункт в политиката по отношение на евреите след реформите на цар Александър II. Тези репресивни мерки са отменени едва след Февруарската революция от 1917 г.”

И за Иван Аксаков:

”В славянофилския вестник „Русь“, И. Аксаков нарича погромите срещу евреите в Русия от 1882 г. „проява на справедливия народен гняв против икономическия гнет на евреите над руското население“. По-рано, през 1864 г. Аксаков пише, че примирие между евреите и християните е невъзможно, защото „единственият елемент на еврейската националност е отричането на християнството, заради което решението на еврейския въпрос е възможно само при условие, че евреите се откажат от своите религиозни вярвания и признаят Христос за истинския Месия“. В 1867 г. във в. „Москва“ Аксаков прехвърля темата от религиозна на икономическа основа и казва, че „не трябва да се говори за еманципация на евреите, а за еманципация на руснаците от еврейското иго“. Когато биват приети Майските закони, според които на евреите е забранено да живеят в селата, с цел „да се опазят селяните от експлоатацията от страна на евреите“, Аксаков, който се е ползвал по онова време с изключително голямо влияние, одобрява тази жестока правителствена мярка. „Няма съмнение“, пише Аксаков, „че ако евреите... изчезнат от нашия Юг и Запад..., там ще се прояви един нов, икономически здрав живот“. В цитираните от него статии, публикувани в "Съчинения", т. 3, има десетки примери на антисемитизъм.”

_________

* — Например в книгата “Измамата Сан Стефано” (http://ciela.bg/books/book/izmamata-san-stefano/2820)

** — Откъсите от двете биографии са статиите за господата в Уикипедия, където са посочени източници в руската литература и история; източници, които съм проверил лично.

*Коментарът е от фейсбук