Студената война между държавен глава и правителство – безсмислена сапунка

Политическата ни система работи в опасен режим на импотентност - в състояние, в което безидейни политически центрове се занимават с нападки едни срещу други за сметка на хората.

Съжалявам, че започвам така, но настоящият политически каламбур около “сваленото доверие” на президента към правителството на ГЕРБ е поредната сапунена сага в родната политика, която води в задънена улица. Защо?

Първо, предишният президент Росен Плевнелиев, който обяви, че сваля доверието си към станалото за една нощ омразно на мнозинството граждани правителство на Орешарски, приключи жалко институционалната си кариера. От момента на “свалянето на доверието” заради издигането на г-н Пеевски за председател на ДАНС г-н Плевнелиев се превърна в “отстреляна патица” в българската политика. Единственото, което спаси малкото му останал авторитет, бе

последователната

му

евро-атлантическа

позиция

Нито заставането му срещу номинацията на г-н Пеевски, нито евро-атлантизмът му обаче трогнаха г-н Борисов, когато ГЕРБ решаваше дали да го подкрепи за втори мандат. Ниският рейтинг на Плевнелиев и неизбираемостта му доведоха до номинация на друг кандидат.

Несполучливата номинация направи Румен Радев президент. Той бе издигнат от левицата, харесван е от левите избиратели, но в същото време е вечно подозиран от “Позитано” 20 и от свръхамбициозната и досега неуспешна червена лидерка г-жа Нинова, че носи алтернативен политически потенциал. През 2021 г. БСП ще решава кого да подкрепи за президент на същия принцип, по който го направи ГЕРБ. Решаваща ще е избираемостта на кандидата, а не това как се е държал с левицата. Възможно е г-н Радев да последва съдбата на г-н Плевнелиев. Вероятно е, както днес е враг номер 1 на ГЕРБ,

през 2021 г. да се

окаже нежелан

кандидат за БСП Такава е българската политика, подчинена на конюнктурата. Няма особено значение какво казва президентът. Има значение какво прави и как го прави.

Г-н Плевнелиев бе безкритичен към управлението на ГЕРБ и към премиера Борисов. Дали е бил такъв, защото е разбирал правилно конституционната роля на президента в република с парламентарно управление?! Обратно, г-н Радев е активен и последователен критик на правителството на ГЕРБ от ден първи. Дали е такъв, защото разбира правилно конституционната роля на президента? Не смятам.

Най-сериозният проблем на предишния президент бе, че превърна президентската институция в придатък на изпълнителната власт. Най-сериозният проблем на Румен Радев е, че превърна президентството в основен политически опонент на правителството!

От президента не се очаква да е нито политическа патерица, нито политическа алтернатива на правителството. От него се очаква да намира винаги общ език с изпълнителната власт и

да не превръща

естествените

малки конфликти

в големи войни Очаква се да излиза с балансирани, обективни и много, ама много добре аргументирани позиции. Затова позицията на президента Радев на основен критик на властта, независимо дали критиките му са коректни, или не, е неестествена. Причината е, че той представлява всички граждани – и тези от БСП, и тези от ГЕРБ. Поради това не може да бъде опозиция на правителството. Днес той е такъв отчасти заради това, че изразява открито вижданията си - нещо, което никоя власт в България не приема, отчасти заради безидейната и слаба БСП.

Нямам намерение да критикувам г-н Радев, защото той критикува правителството. Може би трябва да се извиня на феновете на това и на всяко бъдещо правителство за убеждението си, че всяка власт, която настоява да не бъде критикувана и да получава само обожание, трябва да бъде свалена.

Свободната критика към тези, на които е дадена власт, е най-важното нещо в конкурентните демокрации и в успешните общества. У нас не е така и затова ние не сме такова общество. У нас повечето влиятелни фигури в обществената и икономическата сфера са наредени сред обожателите на властта, независимо кой я държи и как я упражнява. Това е неискрена, спазарена политическа любов. Тя се прехвърля автоматично към следващия, който дойде на власт.

В този смисъл, макар да не споделям редица от заключенията на президента Радев, той не ми става антипатичен, защото критикува правителството на ГЕРБ. Категорично не съм съгласен обаче с неясните, прекалени и сбъркани формулировки в изказването на президента. Какво означава “Търгува се дори с национален суверенитет в името на личното политическо оцеляване”?

Кой търгува с националния

северенитет?

Как го прави? Кое е търговия със суверенитета ни – да купуваме военна техника от партньорите си в НАТО или да подпомагаме политическите и енергийните приоритети на Русия, например като заменим съществуващо, стратегическо за България и Югоизточна Европа газопреносно трасе с приоритетното за Русия продължение на “Турски поток”?! Важно е президентът да е конкретен, когато говори за националната сигурност, а не да говори, както го правят хората на пейката пред блока.

Ето друг противоречив и неуспешен пример в изказването на президента: “Липсата на воля за реформи и за борба с корупцията и разхищенията, методичното погазване на закона и морала доведоха България до парализа на цели обществени системи и институции без аналог в историята на българския преход”. У нас има липса на воля за реформи, а обществените системи работят лошо и неефективно. У нас обаче няма “парализа на цели обществени системи и институции без аналог в историята на българския преход”. Тук президентът Радев категорично греши. Това е от

този тип грешки, които

напълно компрометират

критиката му

и отслабват позициите му. Толкова за словото на г-н президента. На фона на ниското му качество съм учуден от излишно истеричната реакция на властта.

Взаимното оттегляне на доверие, което никога не е съществувало между президент и правителство, е унизителна за България политическа сапунена сага. Извинявам се на читателите на “24 часа” за констатацията, че настоящата сапунка ни показва в истинската ни светлина като страна със слаба държавност, в която всеки следва собствените си конюнктурни приоритети.