Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Кирил Христосков, директор на
фондация “Тракия” с музей “Васил Божков”: Застраховката само за изложбата в Москва бе 500 хил. евро

Огромни пари са хвърлени за реставрацията на колекцията, а тя е за България

- Г-н Христосков, вие сте бивш главен експерт в НСБОП, в момента изземват ли се артефакти от колекцията на Васил Божков или само се говори за това?

- Не мога да отговоря. Вероятно правят консултации кое е най-правилното решение. Тъй като това е музей, ние предложихме тези ценни предмети да останат тук, където се съхраняват при изключително добри условия и когато разследващите желаят, могат да влизат, да гледат, да проверяват. Още повече, сградата е с най-подходящата климатизация, няма да има проблем с повреждането. Витрините са със специална атмосфера, с точната влажност, киселинност, вътре предметите са защитени от прахови частици, помещенията са със специални щори, които не пропускат светлина и само когато е необходимо, се отварят. Както е във всеки музей.

- А ако се пристъпи към изземване?

- Колекцията трябва да бъде описана с протокол за състоянието на всеки предмет. Той трябва да бъде измерен, да бъде поставен в съответните опаковки, да се намерят контейнери. Това е един трудоемък процес, който ще отнеме поне година. Всичко е декларирано спрямо изискванията на закона, има пет международни изложби, няколко у нас в Националната художествена академия, в НИМ, участвахме в множество конференции, има много публикации, книги, издадени са осем каталога. В момента чужденци работят по металопластиката, световни учени се занимават с накитите.

Всяко твърдение, че има някакъв криминален елемент, е абсурдно и това лесно може да се провери. Ако целта е национализация и изземване, е друго, но това не може да стане, защото сме правова държава. Нас като музей ще ни подкрепи и Световният съвет на музеите. Проблемът е, че някой целенасочено подвежда разследващите. Или не им обяснява самите процедури, които те не са длъжни да знаят, защото изискват експертни знания и трябва да им се разяснят. Вчера присъствах на уникален цирк в присъствието на разследващите. Висш администратор от НИМ твърдеше, че не познава колекцията. Как, след като със заповед на Божидар Димитров като шеф на музея и аз като директор на фондацията със същия този човек направихме изложбата "Тракия и древния свят" в Националния музей, и сега някой твърди, че не познава колекцията, за която са издадени каталози. Защо се прави? От страх? Какъв е проблемът да кажеш истината на държавата? Крайно време е да се вслушат в съвета на учените, защото декларирането, регистрациите са формалност, светът не се е развивал с деклариране, най-големите световни музеи - Бритиш мюзеум, Прада, Лувърът да не би да са намерили цялото това културно наследство от Вавилон, Акад, Шумер във Великобритания, Испания и Франция? Деликатна е работата. От 1978 г. се занимавам с тази материя и не мога да кажа, че съм наясно. Целият ми живот мина в това и сега не желаят да чуят това, което искам да им обясня. Не е нормално, поне да ме изслушат.

- Вярно ли е, че дори на 500 м да се пренесе тази колекция, трябва да се плати огромна застраховка?

- Никой не мисли за това, но държавата е създала правила и не трябва да ги нарушава. Ние при всяка изложба ги застраховаме и у нас няма такава компания, никой не се ангажира да застрахова антично изкуство, затова работим с международни компании. Примерно за изложбата в Москва застрахователната стойност бе 52 млн. евро. Затова стойността на застраховката, която платихме, бе половин милион евро за един месец. Ако се държи повече от 30 дни, сумата нараства. Затова питам - кому е необходимо колекцията да се мести?

- Вярно ли е, че повечето предмети са купувани на аукциони?

- Така е. Проф. Маразов разказа за случай, когато Ермитажът искаше да придобие на аукцион един предмет, но ние предложихме повече и го взехме. Сега той е част от българското културно наследство.

- Защо платихте тези 2,5 млн. евро?

- Тези ритони се откриват от Персия, Мала Азия - сегашна Турция и Гърция и Тракия. Излизат основно тук, в България, защото за тракийските царе това е един от ритуалните съдове. Проф. Маразов много добре ги е описал. Дори темата на една от нашите изложби бе пирът, но не разбирайте тракийския пир като пиене, а като метафора. Пирът е и познание, отношение към тези сили, които човек не е могъл да си обясни и е търсел в ритуала с виното. Такива са Дионисиевите мистерии, мистериите на кабирите. Те не са пиели всеки ден, а само при специални случаи.

Спомнете си “Илиада” и как Хефест изковава доспехите на Ахил, които са били произведение на изкуството. Въобще в Античността всичко е имало невероятна художествена стойност. Тракийските шлемове са едни от най-красивите предмети. В НИМ може да видите един, който е тракийски, тип село Плетена и бе логото на Световния конгрес по тракология. Аз "хванах" този артефакт и го върнах на държавата.

Проблемът е, че повечето артефакти са от метал, а той е крехък и като го поставиш в различни условия, може да се разруши. Особено среброто. Огромни пари са хвърлени за реставрацията на тази колекция, а тя е за България. Никой никъде няма да я изнесе. Тя няма аналог. Най обидно ми става, когато един българин дръзва да направи нещо и камара други се опитват да му пречат. Как може всичко досега да е нормално и сега така да се насъсква обществото?

- Докъде стигна идеята на Божков Телефонната палата да стане музей за колекцията?

- Сградата е паметник на културата. Купена е с цел да приюти античната експозиция. Идеята е да бъде културен център с временни изложби, тъй като със Съюза на колекционерите непрекъснато правим експозиции. Знаете ли, за колекционера най-важното е да сподели с хората това, което има, иначе за какво му е? Това е краста. Богомил Райнов го нарича "тиха лудост".

Така че надявам се с Телефонната палата скоро да има напредък, но се чакат някои разрешения от държавата, правят се специални ремонти, има огромни разходи, всяка една намеса минава през редица процедури. Предполагам, че до година нещата ще се случат, ако въобще се стигне дотам.

- Вярно ли е, че арабският Лувър е предложил колосална сума от 620 млн. евро за колекцията на Васил Божков?

- Не искам да коментирам. Арабският Лувър предложи и на Франция част от колекцията на Лувъра да му гостува определено време. Има такава музейна практика за даване на предмети под наем за определен период от време - дадени експонати гостуват или се правят тематични изложби, като приемащата страна заплаща дадена сума за това, че ползва под наем артефактите. Хората в тези страни имат много пари.

Още по темата, четете тук