След като погреба шестото предложение за мир, Палестина скъсва всякакви отношения със САЩ и Израел

На 28 януари американският президент Доналд Тръмп представи своя дългоочакван план за мир в Близкия изток. Малко след това неговият съюзник израелският премиер Бенямин Нетаняху даде знак, че ще се опита да анексира голяма част от Западния бряг.
Планът на Тръмп признава израелския суверенитет над повечето селища, построени на Западния бряг и долината на река Йордан, както и единен и неразделен Йерусалим. В него се подкрепя и палестинска държава със столица в покрайнините на Йерусалим. В замяна палестинското ръководство
трябва да
признае Израел
като национална еврейска държава и да се съгласи на демилитаризация.
Без дори да го подложат на обсъждане, палестинците побързаха категорично да отхвърлят мирния план за Близкия изток на президента Доналд Тръмп и го нарекоха "конспирация".
Нещо повече - палестинският президент Махмуд Абас обяви скъсването на всички отношения, включително в областта на сигурността, между Палестинската власт, от една страна, и Израел и САЩ, от друга, съобщи Франс прес.
Абас направи това изявление на извънредна среща на Арабската лига в Кайро, посветена на американския план за уреждане на израелско-палестинския конфликт.

Този план е "нарушение на споразуменията от Осло", подписани с Израел през 1993 г., заяви палестинският президент. Той уточни, че е изпратил послания на американската и израелската страна за скъсването на отношенията.
В изказването си на срещата палестинският лидер заяви също, че отхвърля възможността за водене на преговори с Израел на основата на мирния план на американския президент Доналд Тръмп.
"На масата за преговори няма място дори за част от американската сделка", заяви Абас, цитиран от ТАСС. Той добави, че палестинците изцяло и категорично отхвърлят "сделката на века", но все още вярват в мира.
Макар някои арабски държави първоначално да застанаха зад предложенията, Арабската лига обяви, че няма да съдейства на САЩ за изпълнението на плана, а Израел не трябва да го прилага със силови средства. "Американско-израелският план" се отхвърля, защото
“не спазва основните права и стремежите на палестинския народ”,
уточнява панарабската организация. Нейната позиция е, че Израел и Палестина следва да се договорят сами за постигане на решение.
Само ден след като Лигата на арабските държави отхвърли документа, Руcия също изрaзи cъмнeния, чe мирният плaн нa Cъeдинeнитe щaти зa Близкия изтoк e ocъщecтвим, прeдaдe Рoйтeрc.
Плaнът, кoйтo бe прeдcтaвeн oт aмeрикaнcкия прeзидeнт Дoнaлд Тръмп,
прoтивoрeчи
нa някoлкo рeзoлюции нa OOН,
зaяви гoвoритeлят нa Крeмъл Дмитрий Пecкoв, цитирaн oт руcки инфoрмaциoнни aгeнции.
"Виждaмe рeaкциятa нa пaлecтинцитe, виждaмe рeaкциятa нa гoлям брoй aрaбcки държaви, кoитo ca coлидaрни c пaлecтинцитe в oтхвърлянeтo нa тoзи плaн. Тoвa, бeз cъмнeниe, ни кaрa дa ce зaмиcлим зa нeгoвaтa жизнecпocoбнocт", изтъкнa Пecкoв.
Политически анализатори, предимно в Европа, също побързаха да разкритикуват поредното предложение за мир в региона.
Възниква въпросът наистина ли новият план е толкова лош?
Да погледнем по-внимателно какво се предлага в него. На първо място създаване на палестинска държава на 75% от територията на Западния бряг. Това означава новата палестинска държава да има територия повече от два пъти от тази, която притежава сега. Освен това се предвижда обмен на земи от пустинята Негев и отделни райони на Източен Йерусалим. Четиригодишно замразяване на строителството на нови израелски поселения. Силна е и икономическата част на проекта, според която ще бъдат отпуснати общо 50 милиарда долара за развитието на новата държава. Допълнително се финансира цялата инфраструктура - пътища, тунели, съединяване на всички тези земи. Забележително е, че този план се приема и от Нетаняху, и от израелската опозиция.
Истината е, че досега вече пет пъти на Палестина е давана възможност
за създаване на собствена държава - през 1937, 1947, 1967, 2000 и 2008 г. Възможност, която нейните лидери отказват. Особено внимание заслужава отказът през 2000 г., когато Арафат отказа предложението за 90% от територията на Западния бряг, не направи никакво контрапредложение и развихри поредната интифада.
А пълното
несъобразяване
с политическата реалност
не води до нищо добро. Отказът на палестинците още повече ще ги изолира на международната сцена и ще ги покаже като безкомпромисни и агресивни хора.
В наши дни особено на фона на заплахата от Иран, те неминуемо ще се окажат в още по неизгодна позиция. А сближаването на Израел със Саудитска Арабия и ОАЕ ги поставя в още по-голяма изолация и показва, че и арабското търпение започва да се изчерпва.
В крайна сметка дори на Европа може в един момент да й омръзне да защитава каузата на твърдоглавите палестинци, които явно са решени никога да не признаят Израел за законна държава, още по-малко Йерусалим за нейна столица.
Вярно е, че поредният план е изготвен без участието на палестинските първенци, но все по-актуален става въпросът кои са истинските лидери на угнетения арабски народ и дали те не са просто проводници на чужди сили, които нямат интерес от постигането на траен мир в региона?
За Махмуд Абас например, който е между основателите на ООП, отдавна излязоха документи, че е работил за Москва.
След разпадането на Съветския съюз архивът, предаден на британското разузнаване от бившия служител от КГБ Василий Митрохин, осветли палестинския лидер като агент "Кротов" (от къртица - рус.), вербуван още през 80-те години...

Но дори да оставим настрана конспирациите и да приемем, че сегашното палестинско ръководство в бъдеще ще стане по-сговорчиво, никой не може да гарантира, че то ще се измъкне от зависимостта си от отрядите на Хамас, които
няма шанс
да свалят оръжие
и да престанат да воюват в контролираната от тях ивица Газа.
Историческите натрупвания също говорят, че за съжаление и за в бъдеще явно това ще си остане "гордиевият възел" на световната политика.
Това, което не е предвидено в плана на Тръмп, е връщането на изселените палестинци в земите на техните предци.
Войната от 1948 г., която прогонва 700 000 палестинци от домовете им, създава бежанска криза, която все още не е разрешена. Палестинците наричат това масово изселване Накба - арабската дума за "катастрофа". Именно наследството му остава един от най-неразрешимите въпроси в опитите за съживяване на мирните преговори.
В наши дни има повече от 7 милиона палестински бежанци, определени като хора, разселени през 1948 г., и техните потомци. Затова основното искане на палестинците в мирните преговори е някакъв вид справедливост за тези бежанци, най-често под формата на “право на връщане” към домовете, които техните семейства са изоставили навремето.
В същото време Израел не може да приеме правото на връщане, без да изостави своята еврейска и демократична идентичност. Добавянето на 7 милиона араби към населението на Израел би направило евреите малцинство в собствената им държава, тъй като и в момента общото население, което е около 8 милиона, включва 1,5 милиона араби, които вече са там.
В момента най-големите притеснения са, че Израел ще започне на своя глава прилагането на плана. Те се споделят и от специалния координатор на ООН за мирния процес в Близкия изток Николай Младенов.
"Преговорите биха станали невъзможни, ако
Израел се придвижи към едностранно изпълнение
на части от плана за мир на САЩ" - заяви Младенов по повод "сделката на века" на конференция в Тел Авив. - Мирният план на Тръмп променя характера на отношенията между Палестинската администрация и Израел. Тази връзка е установена през последните 27 години със споразуменията от Осло от 1993 г.
Но ако продължим напред, тази връзка ще бъде поставена от различна парадигма."
По негово мнение най-голямата опасност е, ако израелското правителство реши да анексира долината на река Йордан и други части на Западния бряг. "Истинската ми и искрена надежда е перспективата за намиране на решение за договор да не бъде затворена", каза още бившият ни външен министър.
Независимо от явния неуспех на новия мирен план, все пак той е полезен с това, че поставя проблема отново на дневен ред, смятат наблюдатели. А от тази гледна точка следващите седмици ще бъдат от решаващо значение за бъдещето на израелско-палестинските отношения.