Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Проклятието на Уинчестър

Пушката, която завладя Дивия запад, носи нещастия на създателите си

Много научни и технически открития променят световната история. Едни за добро, но други, например тези, свързани с оръжията, имат доста лоша репутация. Подобна слава имат карабините - скорострелните пушки, които, за разлика от своите предшественици мускетите, само за секунди могат да изстрелят следващия смъртоносен куршум.

Заедно с револверите "Колт", "Уинчестър" е едно от емблематичните оръжия на Америка от ХІХ век. То олицетворява процъфтяващата индустриална мощ на младата нация и нейния неудържим поход на запад. Навремето огневата сила на тези пушки е ненадмината, а дори в наши дни, заради невероятната си точност тя продължава да се произвежда за спортни и ловни цели.

Първоначално през Гражданската война в САЩ се появяват изработените на този принцип пушки "Хенри" - скъп лукс, който само малцина военнослужещи могат да си позволят, като си ги купуват самостоятелно, но точно те променят драматично хода на бойните действия, давайки неоценими предимства на притежателите си в сравнение със старите мускети. През 1865 г. пушката "Хенри" изиграва ключова роля в битката при прохода Алатона, когато по-малобройните и обкръжени сили на Севера преодоляват атаките на Конфедерацията. По време на битката рота от Илинойс, съставена само от 52-ма мъже, но снабдена с модерното оръжие, разбива атакуващ батальон на Конфедерацията.През 1857 г. Уинчестър преименува фирмата си на New Haven Arms Company и наема вече прочутия Бенджамин Тейлър Хенри като управител на фабриката.

По-късно неговите пушки са доусъвършенствани в "Уинчестър", с която всички свързват завладяването на Дивия запад. Първият модел на "Уинчестър“, този от 1866 г., е реплика на карабината "Хенри", но с нов дизайн и с уникалната за това време способност да произвежда изстрел на всеки три секунди. Едно от най-важните нововъведения е свързано с боеприпасите „Volition“ (от воля – англ.). Наричани още и „ракетни топчета“, те са първите прототипи на куршуми, които имат задвижващо вещество в основата си. Оръжието бързо набира популярност и става любимо на личности като култовия Бъфало Бил, легендарната шампионка по стрелба Ани Оукли и дори президента Теодор Рузвелт.

Постепенно оръжието се подобрява и когато през 1866 г. Оливър Уинчестър прекръства компанията на свое име, оръжието вече е снабдено с нов затвор - не се зарежда отпред като старите модели, и има дървен приклад. Взети са мерки и ръката на стрелеца да бъде защитена от топлината, генерирана в цевта. Седем години по-късно Уинчестър пуска модел 1873, който използва същото основно действие на превключвателя като "Хенри", но с пълнител с нови боеприпаси с централно взривяване. Новата пушка има огромен успех и затова компанията продължава да го произвежда чак до 1919 г.

След войната между Севера и Юга автоматичните карабини вече се разпространяват и на Запад и достигат дори до местните индианци. Благодарение на пушките „Уинчестър 66" най-изненадващо съюзът на племената Лакота, Дакота, Шайен и Арапахо, водени от вожда Тасунка-Витку (Лудия кон), разбиват елитната 7-а кавалерия на генерал Джордж Армстронг Къстър в битката при Литъл Биг Хорн през юни 1876 г. Археологическите изследвания показват, че индианците са били въоръжени най-малко със 150 пушки от този вид, което значително превъзхожда еднострелните карабини, носени от войниците на Къстър.

Защо богатата наследница Сара Уинчестър строи през целия си живот огромна къща за защита от духовете на убитите с легендарното оръжие, четете в новия брой на сп. "Космос"