Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Озаптете се...

ПРИЛИКИ И РАЗЛИКИ

Става ми и странно. И понятно. Но във всички случаи не ми е хубаво от това. Моето поколение израстна с книги за "Овчарчето Калитко", "Митко Палаузов", стиховете на Радевски, Веселин Андреев, Младен Исаев, Ангел Тодоров... Картини и скулптори за партизани, ятаци, въстаници... И всички те са създадени до 1956 година, или 12 години след 1944 година. Идва Априлският пленум, появяват се литературни бунтари - Коста Павлов, Любомир Левчев, Иван Динков... Появяват се текстове и произведения на изкуството, които носят нов дъх, естетически послания, не партийни.

Постепенно спряхме да обръщаме внимание на "динозаврите", някои от родените и заченатите през 56 година се опитаха да ги продължат, но във всички случаи се появиха и нови, стойностни естетически произведения. Защо го казвам това? Ами защото започнахме да "обговаряме" тогавашното време чрез литература и визуално изкуство едва 30 (тридесет) години след 1989 година. Това е странното. Т.е., времето, което бе нужно да скъсаме с "партийността" в изкуството бе около 12 години.

Сега ние влизаме и започваме да създаваме такива текстове. Времето, когато трябва да покажем, че демокрацията може да бъде и естетическа категория... Страшно е, когато изкуството е обслужващо. Появяват се текстове на Христо Христов, Теодора Димова, Г.Г., и редица още. Комунизмът още им пречи, пардон, комунизмът чак сега започва да им пречи. Много е страшно... Озаптете се.

*От фейсбук!