Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Как разследваха баща ми, че ще вдига бунт срещу Тодор Живков Художникът на Месокомбината В. Попов – на слънце пред ателието се ваят агитации за новия строй, вътре на сянка се пишат позиви срещу властта, София, ок.1960-а

Разказа ми за арестите, когато се завърна от Канада след 22 г. раздяла

През 1970 г. с втората си съпруга баща ми Васил Попов става невъзвращенец и емигрира в Канада. Нямам адреса му, не поддържам никакви контакти с него.”

Това изречение трябваше да присъства във всичките ми официални документи до края на 1989-а. Автобиография-блясък! За средното училище, за казармата, за студентство, кандидатстване за работа, пътувания до Желязната завеса и обратно. Клеймо петолъчка, щамповано на челото ми. Или казано кратко:

“Внимание!

Враг на народа!”

После дойде 1990-а, първата “кубинска” вълна на заминаващи за странство, втората... И моето клеймо от комунизма стана банална и ненужна екзотика.

С триста зора и жалба до вицепрезидента Тодор Кавалджиев през 1998 г. успях да се добера до досието на баща си от ерата на комунизма. След 27 години в емиграция, присъда и какво ли не, след като почина тук пак в недомлъвки, се надявах да науча още нещо и за него, и за себе си... Ядец! В читалнята на комисията по досиетата ми донесоха зелена папчица с 6 странички! Оставили само как най-добрият му приятел го докладвал на МВР... За парлама... Срам за репутацията на фамилията! Та само моето досие, което случайно бях мернал в казармата (а тук ми казаха, че “нямам”), беше дебело колкото повест от Тургенев... Животописът на “родоотстъпника” Васил Попов в Държавна сигурност трябваше да е поне колкото ръкописа на “Война и мир”, преписван 9 пъти от жената на класика! Поне тия протоколи, дето пази майка ми от ареста и обиска в къщи?!... Не.

“Шегичка!”... Тази дума чух от устата на френд от Ел Ей, на моите години, забягнал още като ученик зад Атлантика. С крива горчива усмивка. И той ходил да си види досието. Оня ден... Дали му

“шегичка” от 10-ина листчета в папка

А днес, на Деня на будителите -1 ноември 2013 г., дошъл на митинг и протестно шествие. Със скромна усмивка, вехто пардесю, вече леко недочуващ с дясното ухо. Също като мен... Грешка! Май недочувам с лявото ухо.

Скрити в зелена канцеларска папка, се крият листчета - светкавици от дните на Прекрасната Дора и татко Васко. Времената малко преди и началото на 60-те, когато са били млади, шик естети, наперени, влюбени в джаз, суинг, рокендрол, обичащи се, семейство... Васил – художник на Месокомбината в София, а Дора – по призива на БКП “Младежта в производството!” от млад репортер във в.“Вечерни новини” пренасочена на друга работа, като оператор на огромен мостови кран в жепе завод “Г.Димитров” – София... Иначе казано, кранистка в производството... Но напук на системата, за трети път пак и отново студентка в съвсем нова инженерна специалност.

Листче № 1 (от тетрадка, с нарисувано от мен смешно човече на гърба):

“Дора, Излизам по важна работа.В 20 ч. ще те чакам в сладкарница “България”.

Допълнено с почерка на мама: “На 16.01.1962 г. (На сутринта беше арестуван и седя в Д.Сл. 46 дни.) Беше освободен като невинен.”

Д. Сл. означава Държавното следствие, а 46 дни са си 46 дни и нощи арест в килиите – карцери на зловещия “Развигор” №1 в София.

Листче № 2 (на кариран лист голям формат):

ПРОТОКОЛ

за обиск и изземване

Днес, 26 януари 1962 г. подписаният майор Георги (еди кой си) от Столично у-ние НМ отдел Стопански, по заповед на Н-ка на управлението и в присъствието на поемните лица: 1. и 2., и двамата от Месокомбината в София, направих обиск в ателието на художника Васил Георгиев Попов жив. ул. “Дунав” № 36, находящо се в района на комбината и се използва само от посочения художник. В резултат на обиска намерих и иззех:

1. Двадесет и шест броя написани листовки на жълта лозунгова хартия с вражеско съдържание, а именно: Само БЗНС! Долу БКП! Всеки глас за БЗНС, Гласувайте за кандидатите на БЗНС! Долу БКП! Стига терор!, Долу кандидатите на БКП! Гласувайте за БЗНС! Част от които написани с червен цветен молив, част само с цветен син молив и трети смесени с червен и цветен молив.

2. Намерени бяха при

написаните лозунги-листовки

и двадесет и един броя отрязъци по формата на написаните, без на тях да е писано - от същата хартия. Всички листовки бяха намерени в една мукавена кутия с облицовка от жълта хартия и етикет “Фонд при Съюза на българските художници”.

Кутията също се изземва.

3. Една шивашка ножица характерна с това, че същата има зад съединителния винт зигзагообразна рязка и единият резец е пукнат в основанието си.

4. Един цветен молив подострен от към синия графит.

5. Иззе се също и един изрязък от същата хартия на която е написан текст започващ с думата диаграма и завършва с нечетливи букви.

6. Иззе се и един къс хартия лозунгова откъсната от използваната в ателието от художника.

Кутията с подредени в нея листовките беше намерена в един бял двукрилен шкаф.

Запитан Васил Г. Попов художника негова ли е хартията и кутията в която бяха намерени листовките и кой ги е писал, заяви:

Хартията е моя и е от тази на която пиша лозунги, такава която се иззе под точка 6-та в протокола. Кутията в която бяха листовките е от темперна боя и я имам отдавна.

Листовките не съм ги писал аз.

Настоящия протокол се състави в два еднообразни екземпляра. Прочете се от упоменатите в протокола и се подписа от тях.

Поемни лица: 1. и 2.(подписи) / Обискиран: Васил Попов (подпис)/ Съставил протокола: (подпис)

Листче № 3 (формуляр с отметка “Образец 10”):

ПРОТОКОЛ за обиск

Подписаният майор Никола (еди някой си) - следовател в отдел Следствен ДС на основание постановление на следователя на ДС в присъствието на поемните лица:

1.Софка (име, презиме, фамилия и точен адрес)... Мале-е, кротката баба Софче, съседката отсреща! Къде ли я е набарал майорът му с майор?!... 2.Стоян (...) от улица “6-ти Септември”, извърших обиск в квартирата на Васил Георгиев Попов, ул.“Дунав” 36.

При обиска иззех:

1.Плик, адресиран от В. Попов до Т. Попова с писмо без обръщение, започващо с думите “Не слагам обръщение” и завършва “А това е за Жорко”.

2.Плик адресиран от В. Попов за Т. Попова с писмо започващо с думите “Въпреки всичко” и завършващо с

“Целува Ви Татко Васко”

и рисунка с надпис “Жорко...” завършва с “Татко”.

3.Плик от писмо адресирано до Теодора Попова. На обратната страна рисунка с надпис „Да живее 8 март”.

Настоящия протокол се състави в три екземпляра, един от които се предава на Надежда Ал. Деспотова.

При обиска бяха направени следните претенции - няма претенции.

Извършил обиска: (подпис) / Поемни лица: 1. и 2. (подписи)

Обискиран: Надежда Деспотова... Леле-е, баба ми Надка - и тя строена за обиск до леглото си в стаята!

Листче № 4 (розово, от амбалажна хартия, личи си, че е навивано и стискано в шепа):

Сл. Белешка

Подписаният Н. Киров удостоверявам че получих от гражданката Теодора Деспотова Попова за Васил Георгиев Попов следните вещи

1/ едно сако 2/ анцук долнище 3/ горна риза 4/ фанелка и гащета 5/ чорапи вълнени един чивт 6/ едни найлонови 7/ кърпа за лице 8/ едно кожухче.

1.02.1962 год.София

Приел: (подпис) / Предал: Т. Деспотова (подпис)

ДС означава Държавна сигурност, тайната комунистическа милиция... Т. Деспотова (подпис) е майка ми Прекрасната Дора, строена на служебния вход с кожухчето на дядо ми от Противовъздушната защита на София по време на бомбардировките. С мисия и разрешение,

да не се вкочани от студ по килиите

внезапно арестуваният й посред люта зима съпруг... “Анцуг”, “чорапи вълнени един чивт” и прочие са граматически бисери на някой от пазачите в ареста на “Развигор” 1...

А лирично описаният в протокол за обиск “Образец 10” Жорко, съм аз – момченце на 5 годинки без 4 месеца... Юнакът, що доскоро бозал от майка си, но по воля болшевишка вече “враг на държавата” като баща си. С позиви срещу властта и досие.

Идва ред и на бдителната прокламация “КОМЕДИЯ дел АРЕСТ” за чутовен художествено-творчески спор през зимата на 1966 г. Сцена, място, декори и милиционери: пак там - Главно следствено управление на Държавна сигурност на ул. “Развигор” №1 в София. Действие второ – пардон, Арест №2. В главната роля...

След четири години художникът Васил Попов - баща ми, го арестували пак. Този път не заради писане на позиви срещу властта, а

за един...

театрален афиш

В края на зимата на 1966-а, на Тодоровден. Или Конски Великден, когато в чест на идващата пролет щастливи мъже се надбягват с коне из цялата татковина. Събота, 26 февруари 1966 г. Имен ден и на майка ми Теодора, една нощ след 35-ия й рожден ден.

В мразовитата утрин бабичка в черно тръгнала за мляко. Сумрак е, тротоарът хлъзгав, стъпка по стъпчица, и до млекарницата. Завила внимателно зад ъгъла, вдигнала очи да се поогледа и... Замръзнала! На стената – голям кръст и вместо Христос, на него разпънат остър кинжал. Прокоба!... Писнала, хвърлила алуминиевите канчета. Прекръстила се, плюла... И хукнала обратно към къщи:

“Борко, сине, готвят бунт! Атентат срещу другаря Живков! Днес е именият му ден! Ще го заколят!... Ще го затрият... Тичай на работа, да го предупредят!”

Съвестният офицер от милицията изслушал майка си, успокоил я и на свой ред хукнал по дирите на дълга. Първо да свали от стената “позива за бунт” с камата и кръста, сетне за кратка оперативка до централата на “Биещото сърце на партията” – Народната милиция. И след час, вече в първите часове на работния ден - към Профсъюзния дом на културата “Георги Димитров” на площад “Възраждане”... Кой е правил афиша? Художникът... Де го? Ей го там, в ателието.

И другарят Васил Попов под строг конвой отново потеглил към Главно следствено управление на МВР, до болка познатото му “учреждение” в кв. “Лозенец”, на ул.“Развигор” 1... И пак го питат – разпитват, а той се чуди да се смее ли, или да плаче:

“Ама, другари, моля ви се!... Направил съм афиш за спектакъла “Лукреция Борджия” от Виктор Юго – класика в театъра... Писана е през 1833 г. и разказва за Средновековието... Драма от края на 15. век...”

“А-а, така ли?! Знаем те ние, Василе!...

Заканваш се на другаря Живков!

Точно на имения му ден! Агитираш за бунт! Сядай и пиши.”

“Изобщо не съм и помислял за агитация срещу другаря Тодор Живков... Обява за театрално представление, Виктор Юго, класика... Това е изкуство, цял колектив работихме по него. Как ще си правя шеги с труда на толкова хора?!”

“Лукреция Борджия”, а?! Театър, значи?!... Я не ни баламосвай! Пиши, не се обяснявай!“

Е, този път, докато “изяснят случая”, оставили Васил зад решетките само една седмица... Не като предишния път, през 1962-ра - месец и половина в единична килия.

Вторият арест на Васил Бедни – баща ми, в началото на 1966-а, въпреки че добавя още една голяма червено-черна точка в досието на фамилията, го прави и герой от “международното положение” на Студената война... Български юнак от митологичния епос на 20. век, който не е на кон и с копие, а в обувки мокасини, на милиционерски жаргон “хулиганки”... Мъченик с шик костюм и вратовръзка, тръгнал на бунт срещу диктатора Живков точно на имения му ден. На щурм с четка, класика и театър срещу властта на съветите! Когато в Източна Европа се надига нова вълна на непримиримост и гняв към червения феодализъм,

именуван за

пред хората “социализъм”...

Комедия дел Арест с милиционери и артисти. Е-хе-е, баща ми е художник театрал!

Естествено, толкова важни държавни и световни дела за 9-годишен синковец като мен, отрока Георгий Бедни по това време и русото му 6-годишно сестриче, били горещи и опасни... В семейния архив просто били засекретени. И на децата – нито дума, нито звук...

Затова ги научих лично от главния герой на Комедия дел Арест 1966, родителя ми, вече Васил Канадски Велики чак през 1992-ра... На кратката среща между баща и първороден син в кафе-сладкарница “България” в София. Празнуващи 22-годишен юбилей на пълна и безпаметна раздяла... Великият бързаше да открива през есента своя самостоятелна изложба в галерия на Бродуей в Ню Йорк.

После намерих и оригиналния афиш на спектакъла “Лукреция Борджия”. Запазен от Прекрасната Дора и може би единствен оцелял сред другите, издрани от Народната милиция от стените на София. На студения червен Тодоровден през 1966-а.

Четете още:

Диктаторите и спортът: Тодор Живков ненавижда футбола, но раздава постове и апартаменти на шампионите

Тодор Живков връчва златен медал на Силва Зурлева. Защо милицията я проверява като студентка