Кравите общуват помежду си. Имат индивидуалност, споделят нещо по повод на храната, вероятно и по други въпроси.
Странно е усещането, че човек отглежда и използва животни, които имат емоции и език. В Индия признаха, че делфините са „личности,които не принадлежат към човешката раса“. Имат език, имена, граматика, обръщат се на име един към друг, помнят и разменят спомени. Там забраниха да се отглеждат в делфинариуми и други подобни.
Проблемът с големите морски бозайници е реален. Те са високо интелигентни. Японците продължават да избиват китове за храна. Не зная дали още го има ритуала на избиването на делфини, май беше в Дания?
Но какво ще стане, ако по-нататъшните изследвания установят, че кравите имат подобен интелект? За бройлерите е известно, че преживяват прекарването в кланиците. А прасетата, овцете, козите... Песента "заблеяло ми агънце" не ще да е образ върху нищото.
Всеки, който има куче или котка е наясно, че те имат индивидуалност. Те са емоционални, разбират, разпознават, помнят, притежават навици, играят, вземат решения...
А трябва да ядем. Без месото сме за никъде...
Отгоре на това сме се загрижили как бихме общували с извънземни. Ние тукашните земни не разбираме.
И за капак се е задал върховния изкуствен интелект. Той идва в обозримо бъдеще, за да се окажем самите ние в позицията на кравите по отношение на него. И ще се пита той - туй двукракото голокожо, с плоски нокти и без перушина, трябва ли ми, не ми ли трябва?...