Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Криза на властта няма, има тежка криза в управлението на държавата

Още акценти от интервюто с вицепрезидента:

Правителството се опита да изтръгне ноктите на опозицията за вота предварително с оставката на министъра на околната среда, но защо остави на завет регионалния

Този вот се отличава - политическите мотиви отстъпват пред сериозността на проблеми, които опират до всеки гражданин и не са от вчера. Перник се превърна във “водно огледало”, в което се огледа цялото управление на държавата

Отдавна гласуване за вот не е било на кантар. Оставам с впечатление, че партиите извън управлението, без ДПС, поставят условие за ново правителство в този мандат

Нямам съмнения, че Нинова ще бъде преизбрана за лидер на БСП

Ще посветя 2020 г. на единението на българите в България с българите по света

Интригата президент срещу премиер вече не е атрактивна. Лошото е, че правителството не иска диалог, а думите на президента се приемат като лична атака

- Г-жо Йотова, правим това интервю точно преди в парламента да се обсъжда четвъртият вот на недоверие към кабинета. Каква ще бъде съдбата на правителството след него?

- Този вот е различен от всички досега. Първо, правителството се опита да изтръгне ноктите на опозицията предварително с оставката на министъра на околната среда. Говоря за политическото действие, а не за наказателната отговорност, което е работа на прокуратурата. Интересно защо Борисов спря дотук.

- А какво трябваше да направи премиерът?

- Трябваше да представи цялата картина преди вота. Каза “А” и остави многоточие. Как се стигна до катастрофата в Перник? Цялата верига от безхаберие, взети “спешни” решения, които не се изпълняват с години от собствените му министри, прехвърляне на отговорности, липса на контрол. На завет остави Министерството на регионалното развитие и благоустройството.

- Трябвало е да има оставка и на регионалния министър, не само на Нено Димов, така ли?

- Премиерът само щеше да спечели, ако беше стигнал докрай. Регионалният министър смята, че се преувеличава броят на хората, които нямат вода, определи го като фейкнюз, а на режим според нея били само 117 хиляди души. Това е изказване за незабавна оставка. Ами ако министър-председателят е един от тези 117 хиляди?!

Всъщност Борисов направи голяма услуга на БСП и всички, които ще подкрепят вота. От тях се очаква да кажат истината за водния сектор.

Втората разлика при този вот е, че политическите мотиви отстъпват пред сериозността на проблеми, които опират до всеки гражданин и не са от вчера. Перник се превърна във “водно огледало”, в което се огледа цялото управление на държавата. От Закона за водите, който е променян около девет пъти за 10 години, пренебрегването на парламентарния контрол през лишаването на малките общини от пари за воден цикъл до ВиК дружествата и “изборните съображения”, заради които се е криело състоянието на язовир “Студена”. И тъкмо когато се намира решение за вода през язовир “Бели Искър”, се оказва, че определената от години за “спешна и неотложна” за ремонт стена не е пипната. Кризисният пиар не сработи. Пресъхналите чешми в Перник не са заговор срещу правителството, а лишаване на хиляди хора от елементарни нужди. Въздухът и водата са наше право, а не стока.

Питате ме за съдбата на правителството. Криза на властта няма, защото има коалиционни договорки и въпреки напрежението ще се спазват докрай. Но има тежка криза в механизмите на управление на държавата.

- Казвате, че няма политическа криза, но този вот говори за обратното - оцеляването на правителството е на косъм и зависи само от шестте гласа на независимите депутати от “Атака”. А и за криза ни говори и това, че май за първи път дебатите по вота ще са една седмица, а самото гласуване - през следващата.

- Отдавна гласуването не е било на кантар. Оставам с впечатление, че партиите извън управлението, без ДПС, поставят условие за още едно правителство в този мандат на Народното събрание. Желанието на по-малките групи е да се изкара този мандат, а още по-добре би било да влязат в някакъв вид управление.

- Реалистичен ли е този вариант?

- Не. Няма логика БСП да се опитва да направи правителство за 2 години. А и отдавна е заявила, че този парламент е изчерпан. Но това са политически сметки. Сега най-важното е да се решат проблемите на хората с водата. За съжаление, те не са само в Перник. Всички мерки трябва да се вземат, за да няма инфекции, епидемия. Да се предотврати блокирането на града, болници, детски градини, училища. Ако затворят все още работещите предприятия, хората ще останат на улицата.

А разследванията на прокуратурата за отпадъците? Те са стряскащи. Кой и кога реши, че България може да бъде сметището на Европа?! Трябва ни друга политика освен управление на кризи. Влизаме в следващото десетилетие и трябва да решим като народ как ще продължим напред.

- Отправяте много критики към работата на правителството, но как ще коментирате резултатите в сферата на енергетиката например. Ето, въпреки че Тръмп заплаши със санкции заради “Турски поток”, България ще направи “Балкански поток” - прави ли ни това стратегически играч?

- Не съм черногледа. В България много неща се подобриха през последните години. Решението на българското правителство за изграждането на “Балкански поток” е пример, че когато имаш последователна политика, тя води до добри резултати и до защита на национални интереси. Българската държава сгреши, когато се отказа от “Южен поток”, дано частично компенсираме несъстоялия се проект. В момента Украйна е гнездо от вътрешни и геополитически проблеми, а ние имаме нужда от гарантирани доставки. Що се отнася до санкциите - всичко е въпрос на умение да преговаряш и да играеш според интересите на България на геополитическата сцена.

- В този контекст как стои Борисов на международната сцена според вас?

- Стоеше. Неслучайно го казвам в минало време. Разбира се, не може да се концентрира всичко в една личност. Не е виновен само премиер-министърът, но той сам създаде това впечатление. Избрал е медийна тактика, в която създава своя живот с лайфове във фейсбук. Държи да покаже, че всяко решение зависи само от него, затова ще бъде отговорен за всичко. Говоря като журналист, а не като политик.

Но да се върнем на международната сцена. Аз наистина давах и продължавам да давам много висока оценка на резултатите от българското председателство. Лобирането за Западните Балкани се превърна в отключващ момент за приемането на Северна Македония в НАТО, за Преспанското споразумение, за начало на преговорите на Северна Македония и Албания за членство в ЕС. Слаба бе реакцията ни, когато Франция отложи старта на тези преговори и стабилността на тези държави отново бе поставена на карта.

За съжаление, спряхме дотук. България още не е лидерът в тази част на Европа. Не се преборихме за ресора “Добросъседство и разширяване” за българския еврокомисар. И до днес не разбирам защо изборът бе Унгария да отговаря по такъв изключително важен външнополитически въпрос на ЕС. Има само един отговор - че това не е приоритет за ЕС, което означава много сериозни проблеми за Западните Балкани и всички, които сме в тази част на Европа.

Второ, ние трябваше да бъдем по-настоятелни за включването на темата за Западните Балкани в австрийското и румънското председателство. Съпредседателството ни на Берлинския процес е важно, но недостатъчно.

Трето, в последните 2 г. България не е център на нито една външнополитическа инициатива. Защо да не инициираме втора среща за Либия с формат страните от Югоизточна Европа? След Сирия това може да е следващата, още по-голяма бежанска и хуманитарна катастрофа. Не е достатъчно само, че подкрепяме операция “София” - с нови хиляди евро и неубедителни резултати. България като външна граница трябва да постави въпроса - какво се прави в региона, за да се предотврати кризата.

Или в областта на икономиката?! Имаме всички предпоставки България да стане високотехнологичният център в нашата част на Европа, както е Естония за Прибалтика. Има обективни икономически, професионални и образователни дадености за това. Можем да го защитим за финансиране с евросредства, ако го поставим като приоритет. Партньорските споразумения с Еврокомисията предстоят. Но не го правим, не го обсъждаме публично. Живеем от ден за ден.

- След дни ще отчетете третата година от мандата си. Какво да очакваме - ще продължи ли президентът острата конфронтация с правителството?

- Оценката е ваша. Имаме правомощията да говорим на глас за проблемите, които виждаме, които хората ни казват. Това е най-силната власт на президентската институция. Президентът повдига въпроси и настоява за истински реформи и дълбока промяна така, както настояват и гражданите. Ежедневието е трудно, различно от виртуалния свят на “успехите”, който ни се представя от властта. Интригата президент срещу премиер вече не е атрактивна. Лошото е, че правителството не иска диалог, а думите на президента се приемат като лична атака. Ние искаме разговор за важните решения - как ще се справим с водната криза в страната, с боклуците, с бедността, с престъпността и гетата, с обезлюдяването, с липсата на справедливост, за да останат тези след нас в България.

- Възможен ли е някога такъв диалог?

- След спечелването на изборите през 2019 г. от ГЕРБ контактите с изпълнителната власт станаха още по-трудни. Историята познава лидери и партии, които печелят избори и малко след това са принудени да подадат оставка. Дори един Дьо Гол. Командата е да се изолира президентската институция, защото е заплаха за властта. Това не е нормално поведение. Въпреки всичко считам, че диалог трябва да има. Кой крив и кой прав, гражданите ще отсъдят най-добре.

- Има ли президентът амбиции под някаква форма да се включи в парламентарните избори - със своя партия или с подкрепата за даден проект?

- Трябва да питате него. Аз не мисля. Въпреки внушенията през последните 3 г. Критичен е към всички политически сили и оттам идва впечатлението, че иска свой проект. В моите очи Румен Радев работи за връщането на авторитета и значението на президентската институция, която беше под шапката на правителството в предишния мандат.

- Остават по-малко от 2 г. до следващите президентски избори. Вие виждате ли се отново като кандидат за поста - в двойка с Радев или самостоятелно? Говорили ли сте с него на тази тема?

- Рано е. Бях издигната от БСП, никога не съм крила своите политически убеждения, но това не ми пречи да работя с другите политически сили, с хора с различни възгледи, да имаме съвместни проекти, да постигаме общи резултати. Имам много качествен екип от млади хора и сега най-важното е да изпълним този мандат със съдържание така, както сме го замислили. Тогава ще решаваме.

От самото начало в моя дневен ред е изработване на последователна политика за нашите сънародници зад граница. Изпълнихме много програми, събития, ще предложим нашето виждане за обсъждане и вътре, и вън от страната. Затова 2020 г. ще посветя на единението на българите в България и българите по света, да работим заедно за нашето развитие. А накрая, важното е каква оценка ще ни дадат тези, които ни предложиха и ни се довериха преди 3 г., както и останалите, които не ни подкрепиха през 2016 г. Ако съм успяла да ги убедя - заслужава си.

- Споменахте БСП - предстои ѝ вътрешен вот за лидер, което със сигурност ще се отрази на кондицията ѝ за следващите парламентарни избори. Какви са рисковете пред този вътрешен избор?

- Като всяко ново нещо рискове има. В кампанията за пряк избор на председателя ще се огледа цялата БСП. Ако в нея преобладават нападките и грубите квалификации между кандидатите, ще загубят всички. Не съветвам никого да тръгва по компроматната линия, защото БСП е стара партия с инстинкти и не прощава такова поведение. Чрез цивилизована кампания и сблъсък на идеи ще се намери решение как да се спечелят следващи избори и какво да се предложи на гражданите в управлението. Новият председател ще докаже себе си в предстоящите парламентарни избори. Ако ги загуби, няма да му помогне, че е избран с пряк вот.

- Има опасения за манипулации - от липсата на точни избирателни списъци, през това, че на места ще се гласува в домовете на местните лидери... При положение че държавата плаща огромни средства, за да организира избори, и пак се проваля и има съмнения за честността на вота, как БСП ще се справи?

- Много трудно. Винаги се пазя да давам съвети отвън, защото знам колко им е трудно в действителност. Но ако БСП допусне съмнения, големият риск е винаги след това, когато поставя въпроса за честността на изборите в държавата, да бъде сочена с пръст - не можете да направите изборите в собствената си партия, нямате основания да говорите за националните.

- Имате ли съмнения, че Нинова ще бъде преизбрана?

- Не, нямам съмнения.

- Няма ли риск с този вътрешен вот, ако не бъде признат за легитимен - дали чрез ниска избирателна активност, дали чрез оспорване в съда, как БСП ще отиде на парламентарните избори?

- Това би било начало на дълга криза в БСП с непредизвестен край. Може да доведе до саморазрушаването на най-старата партия, не само до загуба на едни избори. Затова отговорността на тези, които ще организират и проведат избора, е много голяма. Въобще ръководството на БСП поема отговорност не само пред партията, но и пред политическата ни система като цяло.

Интервю на Лиляна Клисурова