Покойният проф. Емил Маринов се бореше с всяка власт и успя да не се допусне подобен ад

Водната криза в Перник, освен типично нашенски ад на абсурда, е и уникална възможност да научим един-единствен урок завинаги - че дори на най-ниската длъжност в общински и държавни структури трябва

да се назначават

не удобнина тази

или онази партия

хора, а професионалисти.

Според бивш зам.-министър причината за водния апокалипсис е, че всеки път, когато някой иска да привлече на работа или да предпази от уволнение добър експерт, пристига партиецът Х и с наставнически тон обяснява защо еди-кой си е по-подходящ, а еди-кой си трябва да си ходи. "Кой ще ми спечели изборите", е вечната желязна логика у нас. Някои експерти успяват да ги спасят, за други се борят, но без успех. Ако имаше професионалисти на място, в Перник много отдавна можеше да бъдат възстановени откраднатите

тръби от язовир

“Пчелина”

и ТЕЦ-ът и "Стомана" да черпят вода оттам.

Дори общината да не е имала пари през всичките тези години, толкова ли е било трудно да се мобилизират предприятията в промишлен град като Перник?

В неофициален разговор бивш шеф на водоснабдяване в голям град сподели, че до подобна ситуация не може да се стигне за 12 месеца.

"Това е проблем, замитан под килима с години", обясни човекът.

Най-вероятно е така, но сега се натрапва версията, че министърът е основният виновен, сякаш е трябвало с линийка да следи нивото на 6800 язовира. Ако е така, защо да плащаме на цялата тази армия безименни чиновници в министерството, в басейновите дирекции, в районните инспекции, във ВиК-тата и т.н.?

Ако всички те бяха принципни професионалисти, щяха ли да оставят шефовете над тях и накрая министърът да разписват като на сляпа баба?

Управлението е наука. В страни като Франция, САЩ, за да попаднеш в администрацията на държавно или общинско ниво, освен че трябва да си експерт, ако искаш да растеш кариерно, преминаваш и обучение в школа по управление. Ако имаш амбиция да станеш министър, в много европейски страни и в САЩ в ресорните парламентарни комисии те разпитват надълго и нашироко доколко си подготвен за ресора. Дали няма да губиш времето и парите на данъкоплатците, започвайки от кота нула. Който не е достатъчно подготвен, отпада. В това отношение България има доста

неприятен опит

с един отхвърлен кандидат за еврокомисар.

Ако въведем този принцип и тук, но честно, все още имаме някакъв шанс да привлечем добрите професионалисти.

Един от тях бе покойният проф. Емил Маринов, който независимо дали бе зам.-министър , или член на експертни и надзорни групи, никога през всички тези години на прехода не остави властта да допусне фал. За съжаление такива като проф. Маринов са

изчезващ вид

Защо да се бориш с държавната и общинската машина, защо да изобличаваш концесионера, когато не инвестира достатъчно, когато не подменя мрежата с обещаните темпове, като можеш спокойно да подремваш в някоя службица или неправителствена организация, чакайки края на работното време.

Големият въпрос е как да привлечем отново подобни експерти - неподкупни, принципни, на които не им мигва окото да се конфронтират, ако трябва да защитят обществения интерес? Ако успеем, партийните велможи също ще бъдат доволни, защото с такава армия професионалисти избори ще се печелят с много по-висок резултат.