Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Как се стигна до ескалацията на конфликта САЩ-Иран

Аятолах Хомейни нарича Америка "Големия сатана"

Сегашните обтегнати отношения между САЩ и Иран имат дълга предистория. През 1941 г. считаният за прогермански настроен шах Реза Пахлави, отказва да приеме британски и съветски войски и е принуден от Съюзниците да абдикира в полза на сина си Мохамед Реза Пахлави. Младият монарх е прозападно ориентиран и в продължение на дълги години поддържа добри отношения със САЩ. Всичко приключва през 1979 г., когато шахът е свален от Ислямската революция - въстание, което
разклаща мюсюлманския свят
из основи и води до скандалната криза със заложници в посолството на САЩ в Техеран.
Веднага след като завземат властта, новите управляващи обявяват Америка за свой основен враг. В своя реч на 5 октомври 1979 г. лично водачът аятолах Хомейни нарича САЩ "Големия сатана" и заявява, че "американският империализъм и външна политика съдействат за разрастването на корупцията в целия свят".
След години на взаимна неприязън бившият президент Барак Обама се опитва да подобри отношенията с Иран чрез дипломация. Администрацията на Обама организира забележителния пакт, известен като
“ядрената
сделка с Иран”,
финализиран през юли 2015 г. и който даваше надежди да попречи на Иран да се сдобие с ядрено оръжие в замяна на облекчаване на икономическите санкции.
Впоследствие критиците на договора заявиха, че той няма достатъчно широк обхват, за да възпрепятства Иран да създава ядрени оръжия и че на Техеран не може да се вярва. По този начин Тръмп оттегли САЩ от сделката през май 2018 г., въпреки че нямаше доказателства, че Иран нарушава условията. Този ход изправи Вашингтон в противоречие с ключови съюзници от НАТО, а и без това спорните отношения между САЩ и Иран се влошиха още повече.
Ситуацията едва ли се подобри, след като през април 2019 г. Тръмп определи елитния революционен гвардейски корпус на Иран за чужда терористична организация.

Това подтикна иранските лидери да предупредят, че всяко действие, предприето срещу страната, ще доведе до
“реципрочни действия”
Администрацията на Тръмп през април също обяви, че ще предприеме мерки, за да блокира всички страни да купуват ирански петрол на фона на санкциите, които вече се отразяваха на иранската икономика.
САЩ и Иран се изправиха едни срещу други и в продължаващата война в Йемен, където подкрепяната от САЩ коалиция, ръководена от Саудитска Арабия, се бори срещу подкрепяните от Иран бунтовници
хути. А в продължаващия конфликт в Сирия Иран и неговите пълномощници подкрепиха сирийския президент Башар Асад, срещу когото Тръмп стартира военни удари.
През май 2019 г. американците разположиха военни сили в Близкия изток, за да се противопоставят на заплахите от Иран. Това се случи приблизително по същото време, когато санкциите на САЩ, предназначени да задушат приходите от ирански петрол, влязоха в пълна сила.
В отговор само за няколко седмици бяха
нападнати
петролни танкери
в района,
за което САЩ обвиниха Иран. Американците заявиха, че Техеран използва морски мини за удари по танкерите. Иран също конфискува петролни танкери, което допълнително увеличи напрежението.
В края на юни Иран свали дрон на ВМС на САЩ, което почти предизвика военен отговор от Доналд Тръмп. Американският президент обаче отмени военния удар в последния момент, заявявайки, че той не би бил пропорционален на свалянето на безпилотен самолет.
Оттогава САЩ продължават да налагат икономически санкции, тъй като от време на време Тръмп флиртуваше с идеята да проведе преговори с Иран. И наистина, за един кратък момент изглеждаше възможно Тръмп и иранският президент Хасан Рухани да се срещнат, за да намерят начин за излизане от безизходицата, но Иран изключи всякакви разговори, освен ако САЩ отменят санкциите и се върнат към ядрената сделка от 2015 г. Тръмп изтегли САЩ от сделката през май 2018 г. и оттогава
отношенията
между САЩ и Иран
отново се влошиха. Положението значително ескалира след атаките на две големи петролни съоръжения в Саудитска Арабия на 14 септември, което наруши глобалното снабдяване с петрол. И въпреки че подкрепяните от Иран бунтовници хути в Йемен поеха отговорност, както САЩ, така и Саудитска Арабия обвиниха директно Техеран за тях.
В самата ислямска република в края на 2019 г.
избухнаха протести, които тоталитарната власт на аятоласите се опита да смаже с най-варварски средства.

По данни на агенция Ройтерс, която се позова на източници, близки до най-тесния кръг около водача Хаменей, за по-малко от две седмици убитите са достигнали 1500 души - много повече, отколкото твърдяха международни правозащитни групи. Това число включва и близо 400 жени.
Протестите започнаха на 16 ноември в североизточния град Машхад след изненадващо повишаване на цените на горивата. Само за ден
икономическото недоволство обхвана
над 100 града,
включително столицата Техеран, и прерасна в призиви за край на ислямската република. Някои демонстранти дори изгориха снимки на Хаменей и поискаха връщането на Реза Пахлави - сина на сваления шах.
В началото на декември иранската държавна телевизия потвърди, че граждани са загивали по време на протестите, но ги нарече "бунтовници".
В края на декември ракетна атака от шиитската организация “Кетаиби Хизбула” уби американски гражданин и рани други четирима в американската база в Киркук на североизток от Багдад. САЩ отмъстиха с въздушни удари, които убиха десетки бойци на милицията. Впоследствие американското посолство в Багдад бе заплашено от жестоки протести, което накара САЩ да изпратят около 100 морски пехотинци за защита на мисията си.
Тръмп изрично обвини за насилието Техеран и го заплаши в туитър: "Иран ще бъде изцяло отговорен за загубените животи или нанесените щети във всяко от нашите съоръжения. Те ще платят много ВИСОКА ЦЕНА! Това не е предупреждение, това е заплаха. Честита Нова година!".
На 2 януари сутринта министърът на отбраната Марк Еспър предупреди, че САЩ може да извършат превантивни удари по подкрепяните от Иран милиции. Еспър каза: "Ако получим сигнал за предстоящи атаки, ще предприемем превантивни действия, за да защитим американските сили,
да защитим
живота
на американците
Играта се промени."
По-късно същия ден Пентагонът потвърди, че американските военни, действащи по нареждане на президента са убили висшия ирански генерал Касем Солеймани.
На свой ред иранският външен министър Зариф определи смъртта на Солеймани като акт на "международен тероризъм".