Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Заради Вълко Червенков нямаме храм в Йерусалим

Той закрива спестовния фонд в лондонска банка, където са събрани едва 350 лв. за строежа на църква

През 90-те години Августин Пейчинов иска да дари пари, патриарх Максим отказва

България е единствената християнска страна, изгубила това право

Български параклис е имало тук, точно зад Божи гроб. Самостоятелен храм нямате и не сте имали в Йерусалим. България е единствената християнска страна, изгубила историческото си право да притежава такъв на тези земи. Спорно е защо се е стигнало до тук, но следите водят към средата на миналия век."

Това са най-честите думи, които български туристи чуват от местни екскурзоводи по време на посещението си в Йерусалим. От уста на уста израелските гидове разказват защо и как българите,

"този народ,

който толкова

много обичаме",

си нямат свое място. Подчертават го винаги, сякаш карат туристите да се замислят и пренесат въпроса в своята страна.

Екскурзоводката с български корени Теодора Ашер от години търси и изучава подробности кой и защо слага внезапен край на

българското присъствие по Светите места

Още повече че всички исторически документи свидетелстват за дълбока връзка и отпечатък на България от дълбока древност.

Първите сведения са на български хаджии от Късното средновековие и Възрождениския период. Според тях параклисът на св. Никодим и св. Йосиф Ариматейски, част от Ротондата на Божи гроб, е бил собственост на Българската патриаршия.

“За мен беше изненадващо, че съществуването на параклис в миналото точно в сърцето на Йерусалим е неизвестен факт, както и защо нямаме самостоятелен храм при положение, че сме имали земя, на която е трябвало да бъде построен такъв. По време на работата си съм разговаряла с много висши духовници от България, но те също не са запознати с тематиката”, споделя Ашер пред “168 часа”.

Днес малкият тъмен параклис в храм "Възкресение Христово" е собственост на арменската църква, а сирийски граждани имат право да служат в него в неделни и празнични дни. Това е постановено с ферман от 1757 година, когато се определят редът и службите в храма.

"Ясно е, че по това време България е под турско робство и не съществува нито Българска патриаршия, нито Охридска архиепископия. По тази причина параклисът е определен като собственост на арменската църква, тъй като с години не е бил поддържан.

За мен по-изненадващ остава въпросът, че в началото на миналия век е имало определен парцел земя в Йерусалим, на която да бъде построен български храм, но това не се случва. Днес това едва ли може да се случи, тъй като придобиването на земя в Стария град на Йерусалим е невъзможно", казва Ашер.

Следите за изгубеното право на строеж водят до 1950 г. и стъпването на комунистическия режим у нас. Единственото

задълбочено разследване

по темата прави преди близо десет години журналистът Горан Благоев с помощта на Ваня Гезенко от Главно управление на архивите в България.

Прави го след свое посещение в Йерусалим, също учудена и изненадана от факта, че българският отпечатък неясно как е изтрит във времето. Намира информацията в Агенция “Архиви”.

Журналистът Горан Благоев и няколко професори са другите, които през годините се вълнуват от темата.

Конкретните действия за построяването на български храм в Стария град датират от 1930 година. Тогава български монахини, които живеят в съществуващия и до днес гръцки манастир "Свети Архангел Михаил" в Йерусалим, подемат инициатива за изграждането му. Те изпращат писмо до Светия синод и правителството по това време на Андрей Ляпчев.

В него те поставят въпрос да бъде построен български метох в свещения град и да бъде изпратен български свещеник в Йерусалим. В изпратеното писмо монахинята Костадинка Стаменова декларира и личното си намерение при започване на строежа да дари 100 000 английски лири. Две години по-късно Синодът създава фонд за построяването на "Български църковно-народен дом при Божий гроб в Йерусалим".

Изискванията на властите в Палестина по това време са, че всяка църква може да построи свой храм в Светия град, ако има нарочно създаден за целта фонд, чрез който се събират публични средства и дарения. В тези години много религиозни храмове са основно реновирани като гръцката "Свети Йоан Кръстител", a други са напълно завършени като Етиопския параклис.

Документите в Държавния архив водят към следата, че в йерусалимския клон на английската “Барклейнс банк” е открит такъв фонд. Монахиня Костадинка Стаменова

дарява всичките си пари

и ги внася по сметка в банката. За нейната история не се знае почти нищо. Според историци е била “изключителна жена”, която години наред разказвала и на другите сестри в манастира за значението на построяването на храма.

След края на Втората световна война сумата в сметката възлиза на скромната сума от 425 израелски или 426,75 палестински лири. Това се равнява на 350 лв., показва документът, открит от Горан Благоев.

Така през 1950 година по нареждане на комунистическите власти у нас БНБ изтегля средствата от фонда в сметката в Барклейс банк. След което сметката е закрита. Това се случва малко след встъпването на Вълко Червенков като министър-председател. Именно той и тогавашният директор на БНБ Асен Иванов са единодушни, че фондът се закрива.

Парите са изтеглени и следите им се губят. Липсва каквато и да е била справка какво се е случило с тях и какви са аргументите за решението. Съществува единствено документ за закриването на сметката от БНБ. Историци и теолози са категорични, че причината за действията са

изцяло идеологически, а не финансови.

Според журналиста Горан Благоев Светият синод не остава безучастен и предупреждава властите, че ако създаденият вече фонд престане да съществува, България губи неоспоримото си право да построи свой релиогиозен храм в Йерусалим.

Смята се, че страната се отказва от историческото си право да създаде такъв на територията на Йерусалим. Ваня Гезенко открива и друг интересен документ. Създадено в София в началото на века, Йерусалимското дружество получава и друго дарение. "Малка къщица с един декар триъгълно дворно място" в палестинския град Лида, по тогавашната жп линия Дамаск-Йерусалим. Имотът е бил собственост на Желка Михалева от Хасково, която го завещава на дружеството с желанието постройката да бъде изпозвана за подслоняване на българи, тръгнали на поклонение към Йерусалим. Съдбата и на този имот сега е неизвестна.

След падането на комунистическия режим въпросът за български храм в Йерусалим бързо е поставен на дневен ред. И държавата, и църквата изказват готовност за построяването му, но само на думи. Реалното му осъществяване е почти невъзможно, убедени са и историци, и богослови.

Пръв конкретни действия предприема бившият кмет на София проф. Александър Янчулев. Той учредява фондация "Българска църква по Светите места". Към идеята се присъединява и покойният вече милионер Августин Пейчинов. Той изразява готовност да дари голяма сума пари за изграждането на храм в Израел

Фондацията предприема стъпки дори това да не се осъществи в Йерусалим, да бъде във Витлеем. Янчулев посещава няколко пъти Израел. Августин Пейчинов също е ходил в Йерусалим. Тогавашния кмет на Йерусалим Теди Колег обещава съдействие за намирането на подходящ терен.

За посещението на Янчулев в Израел има редица публикации във вестници от 90-те години. Бившият кмет на София от години е извън светлината на прожекторите и не е разказвал публично защо идеята пропада. Според историци тогавашния

патриарх Максим отказва

каквото и да било съдействие, а без изричното участие на Българската патриаршия подобно нещо е немислимо.

"Брат ми е предприемал много каузи, свързани с България. Конкретно за желанието за дарението за подобна църква, аз не знам. Не съм запозната", коментира пред "168 часа" сестрата на покойния милионер Августин Пейчинов Оливера Арнаудова. Тя обаче допуска да е имал такива намерения.

След като този опит пропада, следват още няколко също безуспешни. Подробно с въпроса се запознава бившият депутат от СДС Лъчезар Тошев, който по време на правителството на НДСВ е председател на Комисията по правата на човека и вероизповеданията към парламента. По това време министър на външните работи е Соломон Паси, който също оказва подкрепа. Търси се съдействие от израелска страна за постояване на параклис.

"Тогава в Йерусалим наистина бяха изпратени представители от дирекция "Вероизповедание". Те видяха имот, предложен от израелска страна за построяването на параклис. Оказа се, че това е жилищен имот в блок", спомня си Лъчезар Тошев. Пред "168 часа" той изрази мнение, че именно тази случка е показала нагледно колко сложен е казусът и защо не може да се реши толкова лесно.

Основен според него е и въпросът, че за да се случи подобно нещо, трябва много силна подкрепа и позиция от страна на Светия синод, която през годините напълно липсва. За да се създаде храм, е неодбходимо споразумение между Йерусалимската патриаршия и Българската православна църква. Според Лъчезар Тошев дори и след дипломация и ангажираност от страна на Църквата, българите могат да се надяват в най-добрия случай на параклис, но не и на самостоятелен храм.

"Параклисът може да се изгради на частен имот. За построяването на църква на територията на Стария град на Йерусалим в днешни дни е почти невъзможно да се надяваме. Много трудно Йерусалимската патриаршия би отстъпила подобен имот. Но дори хипотетично да се случи,

цената би била много, много висока,

непосилна за нашата църква", обяснява още Тошев.

Междувременно няколко петиции през годините са организирани и от български граждани на Израел, и от духовници тук в България за подобен строеж. Според историци обаче малцина са запознати колко труден всъщност е казусът и че всяко едно действие трябва да бъде съгласувано. Те дават за пример случая от 2011 година, когато Светият синод на Йерусалимската патриаршия прекъсна връзките си с Румънската православа църква.

Причина станаха румънски църковни учреждения, построени в Йерихон без благословията на Патриаршията. Тогава Йерусалимската патриаршия излезе официално с позиция. Тя оспори твърдението на Румъния, че храмът се строи за нуждите на румънските поклонници. Според нея допускането на храма би превърнало юрисдикцията на Йерусалимската патриаршия в

“отворено поле за всички православни църкви,

които ще пристъпят към изграждането на свои храмове. Някои вече са искали това".

Думите на йерусалимския патриарх са доказателство, че местните църковни власти не желаят още храмове на територията си. В решението се подчертава още, че "ако и други православни църкви последват примера на румънската, тогава в Светата земя ще бъдат представени 13 автокефални православни църкви, което ще бъде пример за едно православно разногласие и многовластие, трудно за управление".

След избора на Неофит за патриарх до него е изпратена подписка от живеещи в Израел българи за иницииране на разговор за построяването на такъв храм. Според тях това ще се случи през следващата година.