Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Това се случва тук и сега. Страх и унижение

Приятел, който не обича да бъде тагван, сподели вчера, че негова колежка пристигнала в офиса им в Лондон с думите: "Аз нито съм бедна, нито съм европейка, затова гласувах за Борис. На мен нищо няма да ми се случи."

Тази сутрин на лични съобщения българи, живеещи на Острова, ми задават панически въпроси като например "Ще ми позволят ли да остана след 31 януари, ако нямам гражданство, но съм си купил къща тук?“

Преди три дни, в едно от малкото изречения, които изобщо успя да завърши пред публика по време на кампанията си, Борис Джонсън триумфално изрева: "Прекалено дълго европейските имигранти третираха Великобритания сякаш е тяхната държава." Днес разбираме колко много сърца са подскочили радостно при тази закана.

Това е истинско.

То се случва тук и сега, в непосредствената реалност, далеч от интерпретациите, плановете и фантазиите на онези, които са решили, че нямат skin in the game в тези гладиаторски игри. Ще видят, че имат, но ще е късно.

Това истинско нещо е само началото на редица други истински неща, които дори тези, които гласуваха за #Brexit, лекомислено ни подхвърляха, че никога няма да се случат. You'll be alright! We don't mean YOU!

Та, каквото и да мислите, че се случи снощи, знайте, че някой ще плати цената. Ще плати с напразните си къртовски усилия, с бъдещето си, с работата си, с дома си, с децата си, а в някои случаи и с кожата си, за "разумния избор", за "крайно време беше", за "европейските лидери изпитват облекчение."

И последно. Много от тези хора, българи, румънци, роми и прочее, които ще платят цената на Джонсъновата абсолютна власт и облекчението на ЕС, дойдоха във Великобритания, за да не живеят повече в страх и унижение. Страх и унижение. Страх и унижение.

*От фейсбук!