Иван Даракчиев е роден 1948 г., инженер по микроелектронни технологии, който още през 1982 г. заминава на специализация в Белгия и оттогава е невъзвращенец. В продължение на 22 г. е в ръководството на едни от най-големите европейски компании. През 2004 г. напуска индустрията, за да се отдаде на изследванията си.

- Има една теория, че Освобождението е предшествано от бум на създаване на училища и църкви - някъде от 1845 г. Промяната сякаш първо е станала в главите, българите са се преборили за собствени училища, за самостоятелна църква и едва тогава са поискали собствена държава?

- Точно така е, според модела, който създадох, за да онагледя (и обясня достатъчно убедително), двигателната сила е в душите на хората – тя е, която мотивира индивида за активиране на вродената му любознателност.

- Образованието ли е било основна ценност за вдъхновяващите ни възрожденци като Евлоги и Христо Георгиеви, Каравелов, Раковски и защо? Образованието и идеалите ли са причината през 30-те години на миналия век България от една изостанала поробена страна да се превърне в десетата най-бързо развиваща се икономика в Европа?

- Разбира се! Осъзнаването от страна на възрожденците ни на силата, която дава образованието, ги вдъхновява за отключване на стремежа у младежта да се учи. А тези, които са и заможни, вследствие на усърдна образованост и усърден труд, не жалят средства за дарения – за училища, читалища, университети и пр.

- Какви са основните причини българчетата днес да са все по-необразовани – накратко?

- Причината е една – налагането от страна на кандидатите за контрол върху целия свят, известни под името Deep State, първо върху Западна Европа, а после и върху ЕС на т.нар. “неолиберален модел”. Той е съвкупност от ретроградни политики, целящи създаването от следващите поколение на лесно контролируеми послушни консуматори с ограничени интереси, познания и мисловен процес.

Това се постига с образование, което е облекчено до максимум, като целта е заученият минимум да съдържа само пропагандните постулати на ценителите на Златния Телец. Моралният кодекс на предпочитаните нови граждани, в чийто образец се издигат всякакви жертви на психични отклонения, се състои от една-единствена точка – правенето на пари.

За водеща максима се предлага “успех=голяма купчина пари”, а поставянето под съмнение на праведността на тази система спрямо изходната й точка е табу, а някъде вече води и до наказания… На фона на тази война за контрол върху младите мозъци става съвсем ясно, че не само българчетата са все по-необразовани, ами и че това влошаване ще продължава, докато не се въведат радикални промени в страната.

На претендентите за господари на света не им трябват нито умни, нито способни, нито знаещи, нито мислещи българчета. Те предпочитат дебилизирани българчета – и ще продължават да работят по въпроса, докато българите не ги плеснат през ръцете.