Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Големите любови на Стоянка - как се омъжва с молби, закани и револвер в гърба

Оставя предсмъртно писмо, че ще се самоубие заради учителя си по старогръцки. Крие се с дни, но Блага Димитрова я “предава”

Роберт я отвежда в Прага, но не събира смелост да предложи брак и тя напук казва “да” на Грубешлиев

Загубата на Нейчо е най-непрежалимата за нея, не познава друг мъж след него

“Ще бъда номер едно! Да знаеш!”

Така се зарича Стоянка пред баща си, който изобщо не смятал, че дъщеря му има артистичен талант, колкото и безкрайно да я обичал. Той така и не доживява да види на сцената най-голямата фурия - обожаваната Г-жа Стихийно бедствие.

Когато като дете я питали защо така упорито иска да става артистка, тя отговаряла: “Защото искам хората да ми вярват! Каквото казвам, хората да ми вярват!”

Баща й Константин Мутафов, драматург в Народния театър, я предупреждава, че в тази професия трябва да си или номер едно, или изобщо да не се занимаваш. Неговият приятел - Кръстьо Сарафов (титаничният актьор, чието име носи НАТФИЗ), е този, който го убеждава, че момичето му има талант.

И то какъв - неудържим.

Стоянка идва трудно на този свят, заради което майка й се моли много на Дева Мария и я кръщава на светицата. По-късно на първия афиш с името на актрисата някой го обърква при изписването и за публиката тя остава завинаги Стоянка Мутафова. Голямата актриса приживе казва, че един ден ще се представи на Бог с името си - Стояна-Мария. Легендата почина на 97 години. На 6 декември 2019 г. приключи нейният живот, изпълнен със смях, със сълзи и с бурни аплодисменти.

Необузданият характер на кралицата на българската комедия проличава от съвсем рано. Една от бабите й казвала за нея, че е “динкаля афара” (извън пътя).

Всяка щуротия превръща в паметен пърформанс. Всяка роля - в събитие. Любовите си също изживява така - лудо.

“Нямам проспани години. Нямам тихи любови.”

Още в гимназията, когато е на 17-18 г., се влюбва в учителя си по старогръцки г-н Милев. Криела от всички. Един ден той я извикал на дъската да пише неправилни глаголи. Стоянка ги знаела най-добре от всички, все пак майка й била учителка по латински и старогръцки, но имала много грозен почерк и нищо не й се разбирало. Учителят направил забележка, че не пише добре, а тя, естествено, не му остананала длъжна.

Набързо даскалът й завъртял двойката. Това ядосало Мутафова и след часа тя се качила на покрива на училището (Първа софийска девическа гимназия) и започнала да вие като сирена. Направила страхотно шоу уж на майтап, като извадила едно “гласище”...

Веднага след това я извикали при директора, който й намалил поведението. Тя обаче си имала план. Прибрала се и написала предсмъртно писмо, в което обяснила, че отива да се самоубие, и обвинява г-н Милев по старогръцки. После причакала своята съученичка Нина и се скрила у тях за няколко дни. Знаела, че майката на Нина изобщо няма да пита какво прави Стояна там. Родителите на Мутафова през това време се поболели, но тя не искала да се прибере у дома и това е. Затова Нина и Блага Димитрова, която също била в техния клас, я издали. Момичетата се уговорили с майката на Стояна - устроили й засада, за да я върнат вкъщи.

“Юда”, викала тя на Блага, а бъдещата поетеса й отвърнала, че може да я нарича както иска, но тя няма да гледа повече как измъчва родителите си.

Мутафов бил толкова радостен, като видял дъщеря си, че друго не го интересувало. Тя обаче заявила, че ще се върне на училище само ако г-н Милев й се извини писмено. Учителят се съгласил, но ако не показва на никого писмото му.

“Викам си, че аз затова го искам, бе! Влязох тържествено в клас, отворих писмото и го показах на другите ученици: “Ало, нали знаете да четете. Айде, заповядайте!” Ама каква съм била, викаха ми “бяс нечестиви”."

За тази случка е разказвала самата актриса в книгата “Смях и сълзи” на Милена Нейова.

След този случай Стоянка бързо разлюбва Милев, който години по-късно й пише, че ще се радва да получи билет за нейно представление. Мутафова така и не успява да му изпрати.

Във ВИТИЗ тя среща първата си голяма любов - Роберт Роснер. Мъж с богата култура, по когото въздишали всички момичета. Той избрал Стоянка. Тя имала сериозен респект от него, обожавала го. Двамата трябвало да крият връзката си, защото той бил с 25 години по-възрастен и бил неин преподавател.

Да, но баща й въпреки всичко разбрал. И един ден я попитал: “Верно ли ходиш с евреин, ма?”. А тя: “К'во като е евреин? Аз ги харесвам”.

Мутафов коментирал, че това действително е нищо, но все пак господинът бил доста възрастен за нея. Стоянка признала този факт, но била влюбена до уши и това е - точка.

Тайната им обич с Роберт обаче много й тежала. В един момент завистници правят така, че Роснер е принуден да напусне страната. Той обещава, че ще изтегли в Прага и своята любима. Преди да замине, двамата се разделят на улицата с думите: “Аз насам, ти натам! Не се обръщай. Каквото ни е писано, това ще стане!”

Съдбата в онзи момент още е благосклонна към тях. Роберт урежда стипендия за Мутафова да учи в Театралната академия в Прага, тя получава всички разрешителни и се качва на влака в един студен зимен ден. Пътува повече от седмица, накичена като елха с всичките си скъпоценности, а Роберт всеки ден я чака на гарата. Чак след седмица тя слиза на перона на крайната си спирка, но нейния мъж го няма. Същия ден той бил там, но му казали, че няма да пристигне влак, и си отишъл. Стоянка знаела само адреса на Лиляна Шопова, през която ставала връзката им, и като по чудо стигнала до нея.

Влюбените се събират и се отдават на своите най-хубави години. Мутафова е признавала, че е била много щастлива в онзи период. Така искала да има син от Роберт. Била готова на всичко за него, но и трупала горчилка и обида, защото той все не се решавал да й предложи брак. Чувствала се като държанка. Даже се усъмнила, че той си има жена някъде. До един ден, в който тя е поканена в посолството на българо-чешка вечер, а Роберт отсъства от Прага по работа.

На приема е и Леонид Грубешлиев - един от най-харесваните мъже в София, който страстно ухажвал Стоянка. И същата вечер изневиделица той й предлага брак. Още по-изненадващо тя решава напук на всички да каже “да”. Предупреждава Леон, както го наричали, че първо трябва да се раздели с Роберт.

Щом се прибрала същата вечер, Роснер вече се бил върнал и сякаш усетил, че тя крие нещо. На третия ден пристигнало и негово закъсняло писмо до нея. Роберт пишел: “Стоянче, много, много отдавна искам да се оженя за теб, но винаги ме е възпирало едно - не смея да ти кажа, че аз съм евреин.”

Мутафова не могла да повярва и с малко яд го попитала как може да е толкова глупав, защото тя е с него именно понеже обожава този народ. Пък и добре знаела това отдавна, просто двамата никога не разговаряли по темата. След това признание Роберт се отпуснал и споделил с нея много неща за семейството си, а тя се почувствала още по-зле, че е обещала да стане жена на друг. Леон имал солидни връзки в София, можел да я съсипе. Какво ще прави сега?

Започнала тайно да бъде и с двамата до деня, в който Роберт я вижда на разходка покрай Вълтава с Грубешлиев. Стоянка толкова тежко изживява този момент, че ослепява за кратко. Получава астения, причинена от силен стрес.

Леон заявява, че така е още по-добре. Време е за сватба. Но не. Мутафова избира Роберт и го уверява, че винаги ще обича само него, че ще измислят нещо. Той също не може без нея. Грубешлиев не смята да се откаже обаче.

Една вечер преди нейно представление в театъра отиват и двамата мъже. Леон заявява: “Оттук тя ще си тръгне с мен!”. Роберт: “Не, тя е моя жена, оттук ще си тръгне с мен”.

Актрисата изиграва спектакъла и е блестяща както винаги. Защото на сцената забравя за всичко друго. След аплодисментите двамата я чакат отвън, а тя излиза и хваща под ръка Роберт, за да си ходят. Това все още не е краят за Леон.

На другия ден Грубешлиев отива в театъра и влиза в гримьорната на Стоянка със скрит под балтона револвер. Отсича, че след репетицията двамата директно отиват в посолството да уредят всички документи и да се оженят. Иначе ще я застреля и окото му няма да мигне. Мутафова се опитва да го разубеди, но няма мърдане. Така тя подписва и става г-жа Грубешлиева - с молби, закани и пистолет в гърба.

Отива да си събере багажа от Роберт, който простенва, че винаги ще я чака да се върне. А тя му обещава, че ще е много скоро. Но не им е писано.

Стоянка се завръща в България заедно с мъжа си. Три години по-късно се ражда дъщеря им Мария - Муки. Тя не успява да скрепи връзката между родителите си.

Нещата между тях никога не потръгват, макар Стоянка да се мъчи да го обикне. Бракът е катастрофа. Двамата даже често си разменят шамари.

Накрая се стига до развод. На седмата година. На хоризонта се задава Нейчо Попов и в един вихрен танц на сцената подхваща Стоянка. Двамата играят в “Баня” на Маяковски.

Мутафова знае, че той е женен, но някак неусетно се оставя на флирта с него. Според нея именно той е помогнал на Калата да се създаде. Бил много интуитивен, талантлив и ерудиран човек.

Нейчо и Стоянка се срещали тайно на втория етаж на Сатирата. С всеки изминал миг обичта й към него расте, виждайки благородството му. От жал към жена си той страдал, че трябва да я остави. Но Мутафова му казала: “Ако не можеш без нея, тогава без мен...”.

Веднъж шеговито тя подхвърля дори на съпругата му Анна, че трябва да го пази, защото седмата година е фатална. Анна чак по-късно разбира, че това не е било никаква шега. Когато се развеждат, Попов й дава всичко, което тя пожелава. И ето ги влюбени и свободни - Нейчо и Стоянка.

Изобщо не вдигат пищна сватба - събират приятели в апартамента на актрисата на “Славянска”, а Муки я пращат при баба й. Впоследствие между момичето и Нейчо се събужда истинска обич като между баща и дъщеря. Муки тежко изживява смъртта на втория си баща.

Стоянка и Нейчо не си партнират често в театъра. Сякаш това, което ги свързва в живота, ги разделя на сцената. Помежду им я нямало феноменалната връзка, която е имала с Парцалев и Калоянчев пред публиката. Любовта им не е за сцената.

Истинските и близките си приятели Мутафова винаги е брояла на пръсти - само безценни хора. Сред тях са Невена Коканова и Георги Парцалев. И никога просто току-така Стоянка не е наричала някого приятел.

Актрисата толкова силно обича Нейчо, че след него не познава друг мъж. След изкаран тежък инфаркт той така и не се отказва от цигарите. Получава друг фатален сърдечен удар на 49 години. В болницата молел сестрата да му подари поне още пет години. Но няма толкова... Издъхва. Когато се обаждат по телефона да съобщят на Мутафова, тя рухва и повтаря, че не може и не иска да отиде. Не желае да приеме смъртта.

Неговата загуба е най-непрежалимата за нея. И тя не забравя Нейчо нито за миг. Така както много, много хора не желаят да повярват, че днес нея вече я няма.

Няма я Стоянка, която с една дума и един жест, без много зор и без капка фалш, да предизвика буря от смях, да покаже как се живее истински...