Коледа е чудно време за обществено порицание
Не знам колко пъти вече видях мнения, че Коледа е съсипан празник, тържество на вещоманията, на зомбираните малоумни купувачи, които само се чудят как да се наблъскат с още предмети, които изобщо не им трябват. Едни „мразят“ Коледа заради лудницата по магазините; други я мразят заради коледните песни (кухи и досадни), трети – заради „Сам в къщи“. Изобщо – моралистите считат за възвишено да мразят (?!) празник – този или следващия поред в календара. В листата за порицание на челно място стоят американците, които не само купуват излишни неща, ами после ги връщат и заменят, а ние сме се принизили до тяхното жалко ниво (видите ли!).
Моралистите хич не са от днес. Онези, които са толкова над нас, низшите, които избираме „предмети“, които робуваме на някакви измислени нови обичаи, са убедени, че ние сме жертви на безценностно време. Такова, в което нямаме чувства, а само пазарен нагон.
Е, според мен липсата на прости радости в живота изригва в тази агресия срещу нас, простите хорица, които се радваме на шумотевицата, на цветовете, на аромата, на вълнението как и с какво можем да зарадваме близките.
Обичам да правя подаръци, да са за всеки човек според онова, което ще му допадне; обичам да избирам, да си фантазирам – от избора до опаковката. Обичам и предметите с които е заобиколен животът ми. Един предмет винаги носи своята лична история и когато се огледам в дома си, там са събрани десетки години истории в предмети – по стените, по рафтове, та дори и в моливника.
Много обичам изречението „Аз не робувам на предмети!“. То ме кара да попитам: „Какво изобщо значи да робуваш на предмети?“ Притежанието им? Радостта, която може да предизвикат чрез спомена, който носят? И в тази връзка, страхотно си падам по контрапункта на минималистите, които нямат у дома нищо повече от врата и прозорци и по силата на нуждата – все пак тоалетна и душ. Такава прелест – голи стени, голи подове, голи стъкла и по принуда чифт гащи и връхна дреха.
Като говорим за Коледа, исторически в католическите държави празничните дни са били 12. Не Бъдни вечер и Коледа, а 12 дни луд купон. И началото е поставено през… 567 година (не съм изпуснала единица).
Затова на всички „вещомани“ като мен, които обичаме празниците, празнуването, емоцията, ароматите, шума, цветовете, лампичките, избирането на подаръци – да сме щастливи и здрави и през този сезон.
Тази картина изобразява честването на Коледа през 1634 година. И след почти четири века по-късно, май нищо не се е променило по същество
Щастливи празници – за всеки, който знае как да е щастлив!
От фейсбук
Най-четени
-
Секретно Касиерът на Ботевата чета Коста Апостолов полудява заради дял от заграбено богатство
Златният телец е погубил големи българи. За пари е удушен д-р Петър Берон. Пари са замесени в предателството на Васил Левски. Много пари има и в драмата на Ботевата чета
-
Секретно Съветски посланик в България бяга от Сталин. Месеци по-късно Фьодор Расколников умира от загадъчна болест във Франция
През 1988 г. достолепна възрастна дама прекрачва прага на сградата на старото съветско посолство на ъгъла на улиците „Московска” и „Раковска” в София. По онова време там се помещава Институт по
-
Галерия Дъщерята на Христо Ботев умира след лекарска грешка. Майката Венета обвинява доктора, но отказва ексхумация
Сутринта на 9 ноември 1906 г. в салона на софийската жп гара влиза достолепна около 60-годишна дама в траур. Малцината транспортни служители не разпознават в нея Венета Ботева
-
Галерия Народното събрание - история с бомби, гробища, бръмбари, катун и протести
Под старата сграда е имало римски и турски траурни парцели Депутатите първо заседавали в дъсчена барака на театрална трупа в Градската градина Там е заровен Васил Левски
-
Галерия Думите на Неофит, които винаги са със Здравка Евтимова: Бог вижда белезите от борбата за доброто
В лицето на патриарха имаме застъпник пред Бога, бях прочела една много интересна негова мисъл, която винаги бе с мен, той казваше че Бог вижда в човек белезите от борбата за доброто, а не наградите