Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Коледа е чудно време за обществено порицание

Не знам колко пъти вече видях мнения, че Коледа е съсипан празник, тържество на вещоманията, на зомбираните малоумни купувачи, които само се чудят как да се наблъскат с още предмети, които изобщо не им трябват. Едни „мразят“ Коледа заради лудницата по магазините; други я мразят заради коледните песни (кухи и досадни), трети – заради „Сам в къщи“. Изобщо – моралистите считат за възвишено да мразят (?!) празник – този или следващия поред в календара. В листата за порицание на челно място стоят американците, които не само купуват излишни неща, ами после ги връщат и заменят, а ние сме се принизили до тяхното жалко ниво (видите ли!).

Моралистите хич не са от днес. Онези, които са толкова над нас, низшите, които избираме „предмети“, които робуваме на някакви измислени нови обичаи, са убедени, че ние сме жертви на безценностно време. Такова, в което нямаме чувства, а само пазарен нагон.

Е, според мен липсата на прости радости в живота изригва в тази агресия срещу нас, простите хорица, които се радваме на шумотевицата, на цветовете, на аромата, на вълнението как и с какво можем да зарадваме близките.

Обичам да правя подаръци, да са за всеки човек според онова, което ще му допадне; обичам да избирам, да си фантазирам – от избора до опаковката. Обичам и предметите с които е заобиколен животът ми. Един предмет винаги носи своята лична история и когато се огледам в дома си, там са събрани десетки години истории в предмети – по стените, по рафтове, та дори и в моливника.

Много обичам изречението „Аз не робувам на предмети!“. То ме кара да попитам: „Какво изобщо значи да робуваш на предмети?“ Притежанието им? Радостта, която може да предизвикат чрез спомена, който носят? И в тази връзка, страхотно си падам по контрапункта на минималистите, които нямат у дома нищо повече от врата и прозорци и по силата на нуждата – все пак тоалетна и душ. Такава прелест – голи стени, голи подове, голи стъкла и по принуда чифт гащи и връхна дреха.

Като говорим за Коледа, исторически в католическите държави празничните дни са били 12. Не Бъдни вечер и Коледа, а 12 дни луд купон. И началото е поставено през… 567 година (не съм изпуснала единица).

Затова на всички „вещомани“ като мен, които обичаме празниците, празнуването, емоцията, ароматите, шума, цветовете, лампичките, избирането на подаръци – да сме щастливи и здрави и през този сезон.

Тази картина изобразява честването на Коледа през 1634 година. И след почти четири века по-късно, май нищо не се е променило по същество

Щастливи празници – за всеки, който знае как да е щастлив!

От фейсбук