Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Румен Радев в огледалния свят

Президентът няма собствен дневен ред, следва хедлайна в медиитеl Когато напишеш в гугъл president of bulgaria, излиза информация, че сме народна република начело с БКП

Президентът Румен Радев е като първа страница на опозиционен таблоид – няма свой дневен ред, разработва редакторски водещите новини в медиите, все едно е сайт с прекопирано съдържание.

Имаме чума по свинете. Държавният глава моментално се активизира, започва срещи, държи монолози колко лошо се управлява секторът, развива трескава активност под ключова дума “свине”. Новината отзвучава, идва нова: “Апартаментгейт”. Без да се помайва, той свиква Консултативния съвет по национална сигурност, залавя се да бори корупцията по високите етажи на властта, хваща бика за рогата. Полза няма, но голям джангър се вдига. После гръмва скандал в БНР и Радев моментално превключва, настоява да му се обясни защо не е имало радиосигнал пет часа, обявява, че свободата на словото в България е в криза.

Човек ще си

помисли, че идва

трета световна,

но и това заглъхва, започват кметски избори. Той се обявява за въвеждане на машинно или електронно дистанционно гласуване, защото изборният процес очевидно не работи и така повече не може.

Тъкмо е набрал инерция и не щеш ли, го обзема изборът на главен прокурор. Раздава се яко, не подписва указа за Гешев, заради него повтарят процедурата, действията му, естествено, не оказват никакво въздействие върху събитията, но той невъзмутимо обявява, че стартира широк обществен дебат за “цялостния модел на българската прокуратура, нейното устройство и функции, мястото ѝ в съдебната система и връзките с другите институции.” “Свободна Европа” отразява тази героична идея със следното бравурно заглавие - “Има изход”. Румен Радев започва консултации за конституционни промени още този месец.” Още малко и ще го понесат на ръце като въплъщение на извънпарламентарната опозиция.

Неуморен е,

никога не

проспива

хедлайна

Пресъхва пернишкият язовир, кой друг, ако не държавният глава да проведе безполезна дискусия за разхищението на водните ресурси! И тая тема като другите ще я разнищи като протестантски свещеник и ще извлече поуки от Светото писание.

Но ако се върнем още по-назад в президентската му биография, нищо не може да се мери по неловкост и липса на всякакъв усет от перлата в короната му – новогодишната реч.

“В изминалите месеци - започва Румен Радев десет минути преди настъпването на 2019-а - някои са загубили роднини и приятели. Други отново ще посрещнат празника в недоимък. Нека в тези часове и в следващата година не забравяме за тях…” На това място българинът захвърля вилицата, отщяват му се и шампанско, и баница с късмети, и всичко.

Не знам вече колко пъти сме писали за беззъбата президентска институция, колко ощетена е от конституцията, която отрежда на държавния глава роля на церемониалмайстор с незначителни правомощия. И колко трудно е да запазиш надпартийното си самочувствие, когато избирането ти зависи изцяло от политическите сили. Но може пък точно такава да е била идеята на създателите на основния закон – че лесно нЕма!

Само от личните качества на човека, избран на този пост, зависи дали ще успее да изпълни конституционното си предназначение – да “олицетворява единството на нацията и представлява Република България в международните отношения”.

Звучи като високопарно клише, но не етекстът е конкретен.

Президентът не спада към трите основни власти в страната, неговата институция е независима и няма нужда от повече функции, за да се грижи за мира и благоденствието. Той не е коректив, нито омбудсман, има си роля, чийто сценарий сам пише.

Желю Желев забрави призванието си и се опита да въздейства директно над изпълнителната власт с “Боянските ливади”, което доведе до разрива му със СДС, а по-късно и до номинирането на Петър Стоянов за поста.

Следващият “син” държавен глава направи същата грешка – опита се да бъде ментор на кабинета, призовавайки премиера Костов да си признае за зависимостите и корупцията. От историческа гледна точка Георги Първанов е единственият засега, оставил трайна следа със своя инициатива.

Колкото и оспорвана да е, “Българската Коледа” се свързва с неговото име и до ден днешен помага на болни деца. А с името на Радев, ако продължава да се държи като покойния Юлиан Вучков, ще се свързва само предизборният му билборд с коженото яке и пилотското излъчване.

Когато напишеш в гугъл president of bulgaria, излиза рубрика “Хората питат също” - кратки въпроси и отговори по темата на английски. Един от тях е дали България е социалистическа страна, а отдолу пише: “Народна република България е социалистическа държава, управлявана от трудовите хора на селата и градовете.

Водещата сила на обществото и политиката е Българската комунистическа партия”. (The People's Republic of Bulgaria is a socialist state, headed by the working people of the village and the city. The leading force in society and politics is the Bulgarian Communist Party.)

Очевидно някой в гугъл е цитирал старата ни конституция, чудовищна грешка дава повратна информация за нас в интернет. И това ужасно недоразумение излиза, когато напишеш “президент на България”.

Ето проблем, с който Радев може да намери изход от огледалния свят и да започне изпълнението на конституционния си дълг. Все пак за достойнството на нацията става въпрос.