Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Драмата на алпиниста Аврам Аврамов, обвинен за смъртта на Христо Проданов. Загиналият нарушава заповедта на шефа си и тръгва по Жестокия път Аврам Аврамов

Загиналият лично помолил Аврам Аврамов да оглави експедицията "Еверест 84"

Първият българин, изкачил най-високия връх, не спазил заповедта и избрал да се върне по Жестокия път

Почина алпинистът, който цял живот бе обвиняван за смъртта на Христо Проданов на Еверест. След тежко боледуване на 86-годишна възраст си отиде ръководителят на експедиция "Еверест 84".

Страстта му към планините се появява още от дете. Като ученик в спортното училище в Пловдив започва да се катери на различни места в България. В града под тепетата по време на поход дори

среща любовта на живота си

След като завършва гимназия, започва да учи "Алпинизъм" в Националната спортна академия. Взема дипломата си и само на 22 г. решава да изкачи Кончето в Пирин, прочуто с рискования маршрут. Вероятно затова походът е белязан с първия му по-сериозен инцидент в планината.

Аврам Аврамов измръзва фатално, като най-много са засегнати краката му. Следват 9 месеца, в които той не може да стъпи на тях и накрая се налага

7 от пръстите му да бъдат ампутирани

Това е тежък удар за младия алпинист, който мечтае за най-високите върхове. Може би затова с амбиция преодолява страха и травмата и се посвещава изцяло на планините.

Следват серия от успехи. Първо покорява най-високата точка в Централен Кавказ през 1959 г. и дори през същата година успява да изкачи Шхелда. През следващите години изкачва още 6 високи върха. За последния - Комунизъм, той

отказва да включи в експедицията си Христо Проданов,

който по това време вече е утвърден алпинист. Въпреки че е кадър на самия Аврамов и е готвен от съпругата му още от 16-годишен.

Още оттогава семейната двойка започва да обучава младото момче.

С годините стават изключително близки, а Проданов бързо се утвърждава като един от най-добрите.

През 1972 г. Аврам Аврамов в спешен порядък е призован да ръководи експедиция до най-високия връх в СССР - Комунизъм (7495 м).

По време на определянето на участниците

Христо Проданов реагирал остро

на дискусията и възмутен напуснал залата демонстративно.

Най-вероятно е предусещал, че няма да е сред избраните.

Въпреки че Проданов вече бил доста влиятелен в тези среди, заради емоциите му Аврамов отказал да го вземе.

"Той беше с много силен характер, беше най-добрият и затова повечето от момчетата не го харесваха - споделяше приживе Аврамов. - Повечето не можеха да се сравняват с Христо. Но аз не можах да рискувам тогава и да взема човек, когото другите не обичат."

Съвсем логично решението на Аврамов води до разрив в отношенията му с Проданов. 12 години по-късно, в началото на 80-те години, Аврамов вече работи в профсъюзите и завежда отдел "Физкултура, спорт и туризъм".

В една ранна сутрин се почукало на вратата, където се появил най-малко очакваният гост - Христо Проданов.

"Не повярвах, че идва при мен - разказва Аврамов. - Беше кратък и ясен: "Не сме се виждали отдавна, няма какво да говорим. Знаеш за какво става дума -

българи трябва да се качат на Еверест

Подготвя се всичко. Предложиха ме за ръководител, но аз отказах. Други двама също отпаднаха. Дойдох да те помоля да се заемеш с тази експедиция, защото, ако не дойдеш, българин на Еверест няма да се качи." Думите му бяха оценка. Христо знаеше какво представлявам като ръководител и алпинист."

След тази съдбовна среща вече няма място за отказ. Така започва трескавата подготовка за най-високата точка на Земята, но никой не подозира, че постигането на този успех

ще коства живота на Христо Проданов

За атакуването на Хималаите са избрани 20 души. Андрей Луконов помага на Аврам Аврамов в подготовката на експедицията. Българите покоряват няколко осемхилядника в Памир и след това се отправят към Еверест.

По това време обаче всички други маршрути за изкачването са заети и затова Аврам Аврамов е принуден да избере най-опасния - западния хребет, известен като Жестокият път.

"Христо извърши истински подвиг с безкислородното изкачване по западния гребен - споделя Аврамов. - Всички знаеха възможностите му, ненапразно го наричаха Железния мускул. Аз не го пуснах нито в първата, нито във втората свръзка, но той ги смля още по средата на пътя. Много силен характер, но и много опак, разбира се."

Българите щурмуват върха и с неимоверни усилия успяват. Това е невиждан успех в историята на българския алпинизъм. Радостта на Аврамов е голяма, тъй като е постигнал голямата цел. Щастлив, той дава последни наставления алпинистите да слязат по класическия маршрут.

Христо Проданов обаче има други планове

и отказва да спази заповедта. На своя глава решава да тръгне обратно по опасния и рискован западен гребен, по който все още никой не е слизал и досега.

"Искаше да постигне това, което никой не е правил, но има едно неписано правило, че над 8000 м всеки алпинист сам си решава - обяснява Аврамов. - Даже ръководителят няма право да се меси, защото може да влоши положението. От липсата на кислород хората стават лесно избухливи на тази височина."

Именно това фатално решение да не спре Христо Проданов е причината до днес Аврамов да бъде обвиняван за смъртта му.

През това време останалите алпинисти вече се тревожели за него и именно тогава започват обвиненията срещу Аврамов. На всички разярени мъже той отговаря: "Определихте ме за жесток, твърд, ръководител тирарин, но ако не бях такъв, нямаше да постигнем изкачването на Еверест.

Христо Проданов можеше да бъде жив,

ако беше спазил това, което говорихме хиляди пъти. Трябваше да слезе по маршрута, който направиха словенските алпинисти. Щеше да се окаже на 7500 метра, където да можем да му помогнем. Тактическа негова грешка, но характерът му е такъв. Той е или, или не."

До края на живота си Аврам Аврамов изпитваше смесени чувства за експедиция "Еверест 84". От една страна, тъжеше за най-добрия ни алпинист, но от друга, носеше спомена за щастието на Индира Ганди от успеха му. Двамата имали възможност да поговорят по време на прием, който тя дала като премиер на Индия по повод експедицията. Думите й към Аврамов били: "Вие направихте това, което никой досега не е правил".