Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Компасът на викингите

Викингите, мореплавателите, които са страшилище за цяла Европа между 850 и 1100 г. сл. Хр. произхождат от днешна Скандинавия, но и до днес остава загадка как северните народи, които първоначално били земеделци и търговци, изведнъж се превърнали в умели мореплаватели и започнали огромна експанзия във всички посоки. При това без GPS и компас те успявали безпогрешно да се ориентират дори в мъгла и буря.

В това отношение етимологията също не помага, тъй като самата дума „викинг“ има няколко възможни произхода. Според едни тя произлиза от старата норвежка дума „vik“ и означава залив или вход, но по друга теория тя може да е производна и на староанглийското „wic“, означаващо лагер или търговско селище.

Едно обаче е ясно със сигурност – техните леки, бързи и устойчиви при буря кораби

всявали ужас навсякъде, където се появят.

Задвижвани от гребла или голямо платно, те можели да пренасят на борда си до 200 воини през реки и морета при далечни набези или проучвания.

Започнали с опустошителни нашествия на Британските острови и Ирландия, те нападат цяла Европа и за малко не превземат Париж. Но още през 911 г. кралят на Франция е принуден да даде на викингския водач Роло и неговите последователи голяма площ земя, която става известна като Нормандия, а Уилям Завоевателят, правнукът на новоизпечения френски херцог, през 1066 г. пък завладява Англия.

Междувременно развитото корабоплаване позволява на викингите да достигнат и заселят далечните Исландия и Гренландия и да изследват дългите опасни реки на Русия. Създават свои кралства в Средиземноморието. На тяхната речна търговия се дължи появата на Полша и Унгария и в крайна сметка заплашват дори доминиращата роля на Източната римска империя. Напоследък археологическите данни сочат, че след 1000 г. викингите дори достигат крайбрежието на Северна Америка – страната Винланд.

Но най-учудващото не е в умението им да строят кораби, а в способността им да се ориентират в необятната морска шир. При това на северните ширини на Норвежко, Балтийско море и Северния Атлантик, където плават, положението на слънцето не може да им е много от полза, тъй като рядко се показва иззад облаците. Според древните саги обаче те притежавали магическо средство, с чиято помощ можели да намерят вярната посока дори в мрачно време – „слънчевият камък“ (solarsteinn – исл.). Чудното средство се споменава в няколко писмени източника от ХІІІ и ХІV век в Исландия и Германия, като в някои от тях се описва и използването му в напълно облачно време.

Каква неизвестна способност на човешкото зрение са използвали за ориентацията си древните мореплаватели, четете в новия брой на сп. "Космос"