Ако не ме беше гнус да се возя в българските таксита, сигурно щях да го правя по-често и да напиша книга на ужасите. Ужасява ме отношението на повечето шофьори към жените – то е фамилиарничане, то са поучавания, то са опити за малоумни шеги на ниво макак! Но най-вече ме влудява тяхната откровена и искрена тъпота и гордостта им с нея! Ето вчера, например, един ми казва – „Ще те спра тука.“ Аз отговарям, че там няма пешеходна пътека и няма как да мина от другата страна на улицата и искам да ме спре до пешеходна пътека. Той – „така като те гледам, не си толкова уплашена, че да не можеш да пресечеш без пешеходна пътека.“ Аз мълча, стискам юмруци и си представям филма Texas Chainsaw Massacre, където аз съм в ролята на резачката.

Следващият катил, който ми попада си е пуснал българско радио и ми казва, че това само слушал (като че ли на мен ми пука!) По радиото вървят коледни песни. Той – „Е най ме дразни това да им слушам коледните песни. Много са досадни.“ Аз мълча. По едно време пускат една коледна песен със следния текст – „Коледа, коледа, когато има пресни мандарини…“ Избухвам в смях. Казвам – „ама това е като при соца.“ Той—„Аз при бай Тошо не ядох банани, а пържоли и ми беше добре! Сега тия дето искаха банани ги ядат зелени.“ Завеса в мрака…

*От фейсбук!