Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Българската делегация е подложена на унижения. Победителите не се съобразяват с протеста на нашата страна

Когато преди 100 години се подготвя подписването на мирния договор след Първата световна война във Версай, слабостта на победена България, която първа слага оръжие, се използва безмилостно от нейните съседи. Претенциите им са толкова големи, че поставят под въпрос самото съществуване на българската държава. Затова в началото съвсем сериозно се обсъжда план за ликвидирането на България като държава и разделянето й на три района, подчинени на Гърция, Сърбия и Румъния.

В това отношение те имат подкрепата и на Франция и Великобритания, чиито войски са натрупали горчив опит от битките с нашата армия на Македонския фронт и не са склонни на

никакви компромиси

Но в тази безнадеждна ситуация става истинско чудо. Появява се изненадваща подкрепа, и то от най-неочаквано място. Президентът на САЩ, които са изиграли решителна роля за победата на Антантата и оттогава се утвърждават като първостепенна световна сила, неочаквано се застъпва за угнетената ни родина. При това неговата помощ е изцяло безкористна, защото е продиктувана от идеалистични подбуди.

Още през януари 1918 г. президентът Удроу Уилсън е предложил план от 14 точки, в който предлага справедливо следвоенно устройство на Европа. Между тях са "самоопределение на народите", "да няма правителство без съгласие на управляваните", "справедливост безпристрастна към всички, били те приятели или врагове и безразлично чии интереси ще пострадат"...

У нас тези принципи имат много широк отзвук - та нали българите са се били и са

дали повече от

115 000 жертви

на бойното поле именно заради изпълнението на тези идеали.

Народният поет Иван Вазов описва в стих възторга, който е предизвикала инициативата на големия американски държавник, така:

Кат нов Христос оттатък океана

издигна ти евангелие ново,

отдъхна си земята, с кръв обляна,

пред твоето миротворяще слово.

И когато на следващата година в Париж се решава дали изобщо да има България, президентът е безкомпромисен, като осуетява домогванията на премиерите Венизелос, Пашич и Братиану, дори заявява, че по-скоро ще напусне конференцията, отколкото да се съгласи с подялбата на един народ със самостоятелна държава и вековно минало.

В съгласие с принципите си Удроу Уилсън се застъпва и за защитата на българския характер и суверенитет върху Царибродско, Южна Добруджа и Беломорска Тракия.