Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Режисьорът Максим Генчев: Ботев в моя филм ще е такъв, че жените да искат да са до него, а мъжете - като него

Искам лентата да е национално дело. Мало и голямо да са в процес на очакване

Не може Левски да е убиец, обесен като конекрадец, а Ботев да е терорист. Затова правя кино за тях

След около година на големия екран своята смърт юнашка ще посрещне революционерът и поет Христо Ботев, ако кинопроектът на Максим Генчев върви по план. Режисьорът дръзва отново да работи по игрален филм за един от обожаваните национални герои въпреки врявата и критиките, които провокира неговата лента за Апостола на свободата “Дякон Левски” през 2015 г. Генчев освен всичко вече има готов сценарий и за Петър Дънов, а голямата му мечта е да заснеме филм за хан Тервел. За него това са мисии, не просто работа.

- Г-н Генчев, на какъв етап е работата по вашата лента за Ботев?

- С инициативен комитет в Калофер под патронажа на кмета Румен Стоянов се даде началото на финансирането на този огромен проект. Това е от техническа гледна точка. От творческа - сценарият е готов и чакаме да започнем снимки. Този път няма да избягам от историческата действителност Работих по сценария заедно с Десислава Ковачева като съсценарист и по записките на Захари Стоянов.

- Кога смятате, че филмът ще стигне до големия екран?

- Догодина по това време, ако всичко върви както трябва. Филмът е разделен на три части. Средната част засяга последните 100 часа от живота на Ботев. Искам да заснема тези сцени в памет на подвига на загиналите точно на историческите дати - 16/17/18/19/20 май. Именно тогава ще са тежките снимки с много масовка, гърмежи и т.н. За мен това е един почтен проект, а не просто филм.

- Имате ли вече заглавие?

- Работното е “Жив е той”. Иначе мисля да се казва “Ботев”.

- Защо решихте да го направите с дарения от хората?

- Искам да е национално дело. Мало и голямо да са в процес на очакване. Целта на филма е да се говори за Ботев.

Процесът на финансиране е труден, защото аз не съм от богопомазаната филмова гилдия, която получава пари от държавата, за да прави кино. Когато кандидатствах за субсидия от НФЦ с лентата за Левски, ме отхвърлиха. Същото стана и с филма за Петър Дънов. Сценариите дори не се четат. Знае се номерът на проекта, който трябва да бъде одобрен, и това е.

Имам седем филма, всичките са направени по този начин - с дарения.

- Очаквате ли да разбуните духовете отново, както с “Дякон Левски”? Ще браните ли рожбата си от всички критици?

- Този път няма да се обаждам. Изненада ме реакцията към филма ми за Апостола и как върху ми се стовариха три национални телевизии, няколко вестника и 50-60 критици и историци. Бях неподготвен. Очаквах, че ще има въодушевление, но се оказа доста странно. Тогава се изгърчих, но разбрах механизма на хейтърството. Научих си уроците. Този път с лентата за Ботев няма да пренебрегна историците. Те фактически

бяха най-оскърбени Те са ценни хора, които обаче имат чувство за собственост върху националните ни герои. И смятат, че като преброят копчетата по куртката на Левски и измерят ръста му спрямо пушката, характерът на този герой вече е ясен и неоспорим.

- Безспорно художественото засягане на националните герои винаги вълнува и рядко задоволява очакванията на всички. Рискът е огромен, малцина се осмеляват. Инат ли сте в това отношение?

- Мога да правя всякакви филми. Моите филми не са еднакви. Не рисувам една и съща картина. Правил съм и артхаус, военни пародии, черни комедии. Но историческите лица... Когато слушам химна, се вълнувам все още.

Това ми е закодирано генетично. Когато чета за тези герои, изпитвам тревога в душата си. Ето, те проляха кръвта си, а ние не можем и един филм да направим за тях. Не е инат, може би е някаква моя мисия. Убеден съм, че всички българи сме еднакви родолюбци. Трябва да изпитваме взаимно уважение помежду си.

Трябва да сме по-смели. Очаквах, че след “Дякон Левски” ще се народят подобни филми за Левски. Излязоха два, които показаха, че българите са предатели. Такива филми не искам да правя.

- Американците са по-дръзки в пренасянето на героите си на големия екран.

- Гледал съм Ейбрахам Линкълн, интерпретиран като вампир. Те свободно работят с героите си, стига да ги имат.

При нас е изобилие, но ние не смеем. Нямаме самочувствие и умишлено потъпкваме малкото, което е. Въпрос на управленска политика. Пренебрегваме много неща - богомилите, Кирил и Методий, отец Паисий, възрожденците и т.н.

Един много задълбочен изследовател на Левски, който много хареса филма, ми каза: “Максо, децата ще започнат да възприемат Апостола като Веселин Плачков”.

Трябва по-свободно да се гледа на тези неща. Аз даже бих направил пак Левски - черноок. Самотен герой, воин, монах, който се сблъсква с природа и хора. Колегите не искат да продължават в тази посока, а предпочитат да показват бебе, което се е родило без пъп, момиче, което прекалява с наркотиците, и т.н.

- Прощавате ли на най-върлите си хулители?

- Научавам доста неща от тях. Не трябваше да надценявам зрителите за “Дякон Левски”. Сега знам, че трябваше да покажа един непознат човек, който в хода на действието да се разбере кой е. Тоест има полза от хейта. Не мога да се сърдя на хора, които реално ми правят услуга. Срещнах и голяма подкрепа от неочаквани места. От будни, интелигентни и просветени хора.

- Разгневяват ли ви мнения като това, че Ботев бил “терорист”?

- В езотеричен план той е освободител. Дунав извира от Шварцвалд като Черната стихия. Завладявайки един от корабите на Черната стихия, Ботев нанася първия удар върху българската карма, която ние носим от богомилите. Ботев умира на връх. Христос умира на връх. Саможертвените агнеци изплащат някаква карма. Ботев съзнава саможертвата си, описва я в “Моята молитва”. Отива и загива. Веднага след това избухва Освободителната война, отваря се пътят за появата на Дънов. Появява се бяла сила.

Относно самия акт на превземането на “Радецки”. Капитанът Дагоберт Енглендер е получил от Ботев три писма - едното до жена му Венета, другите две до редакции на европейски вестници. Как някой ще даде на врага си, когото е превзел, писмо до жена си?! Не е имало акт на насилие на кораба. Капитанът е познавал Ботев. Това са опити за дискредитиране на герой. Точно това е причината да правя тези филми. Не може Левски да е убиец на чирак и обесен като конекрадец, а Ботев да е терорист. Това е девалвация на родовата памет. И ме дразни.

- Как си представяте актьора, който ще играе Ботев?

- Като Ботев. Като покажа 10-12 човека на инвеститорите и те да посочат един и същ. Вчера го срещнах, слава богу. По-късно ще го разкрия.

- На какво искате да акцентирате в неговия кинопортрет?

- Най-общо - жените, когато го видят, да искат да бъдат до него. А мъжете да искат да приличат на него. Такъв идеал трудно се постига, но... Искам, преди да го убие куршумът, да погали едни цъфнали шипкови храсти, а след това бодлите да се забият в челото му и да потекат струйки кръв като на Христос. Този човек е виждал нещата, които ние си мислим, че са дълбоко в историята. Там, на върха горе - нашите богове, нашите спасители... Ще стане красиво, динамично, ще има и екшън, и любов.

- Вие като актьор кой български национален герой бихте изиграли?

- Тази професия като че ли вече се отдалечава от мен. Липсва ми тази наивност, която е необходима задължително за актьора. Аз мога всичките да ги изиграя. Може би най-вече Раковски. Нещо в посока, близка до моята възраст. Актьорът трябва да е сексапилен. Скоро гледах Де Ниро в “Жокер” - безобразно. Един актьор, излезе ли от продаваем вид, не трябва да се показва.

- Кога успяхте да напишете и сценарий за продукция за Петър Дънов?

- Крои се от първия ми контакт с продуцентката д-р Златина Филипова. Въз основа е на авторски текст на един от дъновистите - доц. д-р Димитър Калев от Варна.

- Как стои отново въпросът с финансирането?

- Златина го поема. Тя не иска да участва в лентата за Ботев, защото има много кръв. Жената едва изтърпя “Дякон Левски”. Разбирам я. В момента е жури на кинофестивала в Сочи. Прави кариера навън. Тук се постараха да я изгонят с отношение.

- Имате ли актьор за ролята на Дънов?

- Златина иска да вземем американец. За мен не е правилно. Дънов се е появил в България, изповядвал е словото на български, а и езикът ни е невероятен. Говорих с Руси Чанев. Той е много подходящ, но е див петел. И е атеист. Иска всичко да бъде доказано, а филмът трябва да е мистичен. Руси иска, ако трима стоят в дъжда и двама са мокри, а само Дънов е сух, да се обясни защо е така. Пренаписа сценария и аз му казах: “Ти си написал театрален сериал”. Скука.

Аз искам да покажа как тъмните сили ще излязат от езерата, ще се опитат да направят буря и Дънов ще ги спре. Скъпо, но това искам да види публиката.

- Откъде черпите енергия за такива трудни проекти?

- Сетивата ми са много отворени. Аз съм свободен човек. Нуждая се от много малко. Трябва ми кола и не знам откъде - получавам нов джип от магазина. При мен нещата се подреждат в материален план много лесно, защото искам малко. Като ми хрумне идея, работя по нея. Голяма част от времето си отделям за живопис. Икони не правя толкова вече, но живописните мацаници ми се получават много хубаво и се продават добре.

Голямата ми мечта е да заснема филм за Тервел - като венец на моите усилия.

Надявам се и да се промени нагласата на управляващите у нас. Трябва да се обединят около родолюбието. Ние сме шепа хора - три квартала от един голям град. Бихме могли да живеем много по-красиво и оптимистично. Мирни, търпеливи и мъдри хора сме. Но сме уплашени. Дано управляващите се събудят от тяхната приспивна песен и да спрат да козируват на чужди интереси.

- Ако можехте да срещнете Ботев като един човек от бъдещето, какво бихте го посъветвали? Бихте ли го спасили от смърт в името на идеала, но отнемайки му безсмъртието на героя?

- Не мога. Той ще ме ликвидира. Той сам избира смъртта. Защо да му преча? Че нима Христос, ако не искаше да бъде разпънат, нямаше да намери спасение. Най-силната божествена любов минава през смъртта. Това е мисията на Ботев.

Какво бих направил? Бих го нахранил, бих му дал чаша вода. Като на мой син. Като на наше дете. Та той е бил на 28 години при своята саможертва.